Решение № 877 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. ***, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500968 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. И. А., чрез адв.

Б., срещу Решение №618/28.02.2024 г., постановено по гр. д. №12534/2022 г. по описа на РС – ***, с коeто:

- е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Е. дължи на жалбоподателя сума в размер на 1950 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г. и м. декември 2021 г. по трудов договор ***, както и сума в размер на 6169,62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3150 евро, представляваща командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден за периода от м. октомври на 2021 г. до м. декември на 2021 г. съгласно Заповед №90/13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022 г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022 г. по ч. гр. д. №9131/2022 г. по описа на РС - ***;

- е отхвърлен иск с правно основание чл. 215 КТ за осъждане на В.Е. да заплати на жалбоподателя сума в размер на 5375,60 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3150 евро, представляваща командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден за периода от м. октомври на 2021 г. до м. декември на 2021 г. съгласно Заповед №90/13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 10.01.2023 г. до окончателно погасяване на задължението;

1

- е уважен насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. II ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да заплати на В.Е. сума в размер на 2151,80 лв., представляваща надвнесена авансова сума и неотчетена от жалбоподателя, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението. Жалбоподателят Г. И. А. поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявали действителните размери на брутното му трудово възнаграждение и командировъчните, които е следвало да получи. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените първоначални искове да бъдат уважени, а насрещният иск - отхвърлен.

Претендира разноски.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия В.Е., чрез адв. С..

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – *** е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. И. А., ЕГН **********, чрез адв. Б., с която срещу В.Е., ЕИК ***, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК. вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Е. дължи на Г. И. А. сума в размер на 1950 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за м. октомври 2021 г., м. ноември 2021 г. и м. декември 2021 г. по трудов договор ***, както и сума в размер на 6169,62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3150 евро, представляваща командировъчни пари за 90 дни по 35 евро на ден за периода от м. октомври на 2021 г. до м. декември на 2021 г. съгласно Заповед №90/13.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 13.07.2022 г. до окончателно погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №4422/14.07.2022 г. по ч. гр. д. №9131/2022 г. по описа на РС - ***.

Приети за съвместно разглеждане са насрещни искове, предявени от В.Е., ЕИК ***, чрез адв. С., срещу Г. И. А., ЕГН **********, с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. II ЗЗД за осъждане на Г. И. А. да заплати на В.Е. сума в размер на 2151,80 лв., представляваща надвнесена авансова сума и неотчетена от Г. И.

А., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба ищецът Г. И. А. излага, че с трудов договор от *** г. е назначен при В.Е. на длъжност „*** *** /***/“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Със Заповед №90 бил командирован да извършва превози в страните членки на ЕС, като му били определени дневни пари по 35 евро на ден. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по сключения трудов договор, но работодателят не му е заплатил трудови възнаграждения, дължими за м. 10.2021 г., м. 11.2021 г. и м. 12.2021 г., в общ размер на 1950 лв. и командировъчни пари за периода от м. 10.2021 г. до м. 12.

2021 г. за 90 дни в общ размер на 6169,62 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 3150 евро. По депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №9131/2022 г. по описа на РС – ***. Срещу издадената заповед за изпълнение В.Е. подал възражение по чл. 414 ГПК.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Е., чрез адв.

С., с който оспорва предявените искове като неоснователни, и е предявен насрещен иск, уточнен във въззивното производство. Поддържа, че както трудовите възнаграждения, така и командировъчните пари били платени. Не оспорва, че с трудов договор от *** г. Г. А. бил назначен на длъжност „*** *** /***/“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. По насрещния иск, уточнен в настоящото въззивно производство, излага, че транспортните фирми, занимаващи се с превози на товари по международни пътища, имали утвърдена практика да предоставят пари в брой на водачите при тръгване на път и заплащане на авансови преводи на парични средства за командировка. На *** г. А., който бил без професионален опит в управление на *** бил изпратен като придружаващ основния водач на първата си командировка в страни от ЕС. За целия положен от А. труд работодателят направил авансови плащания, съобразени с дните командировка, като заплатените суми били съобразени с извадките от неговата т. нар. карта ***.

По желание на А. възнаграждението му се заплащало по банков път. Сочи, че според счетоводните му справки А. е получил по банков път, в т. ч. и авансово, сумата от 23928,53 лв., включваща трудови възнаграждения и командировъчни пари, като плащанията били извършвани, както следва: на 11.06.2021 г. – 1662,60 лв., на 07.07.2021 г. – 1956 лв., на 20.07.2021 г. – 1868 лв., на 18.08.2021 г. – 3912 лв., на 17.09.2021 г. – 1261,93 лв., на 20.09.2021 лв.

– 390 лв., на 13.10.2021 г. – 1303 лв., на 08.11.2021 г. – 3912 лв., на 01.12.2021 г.

– 210 лв., на 07.12.2021 г. – 1956 лв., на 13.12.2021 г. – 2543 лв., на 21.12.2021 г.

– 1600 лв., на 11.02.2022 г. – 889 лв., и на 24.02.2022 г. – 465 лв. Поддържа, че дължимите по трудовия договор и заповедта за командировка суми по месеци били, както следва: за м. 03.2021 г. – 206,34 лв. ТВ и 889,90 лв. командировъчни за 13 дни, считано от *** г., за м. 04.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2053,62 лв. командировъчни за 30 дни, за м. 05.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2122,08 лв. командировъчни за 31 дни, за м. 06.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2053,62 лв. командировъчни за 30 дни, за м. 07.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 889,90 лв. командировъчни за 13 дни, като от 13.07.2021 г. до 20.08.2021 г. бил в почивка, за м. 08.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 821,45 лв. командировъчни за 12 дни от 20.08.2021 г. до 31.08.2021 г., за м. 09.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2053,62 лв. командировъчни за 30 дни, за м. 10.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2122,08 лв. командировъчни за 31 дни, за м. 11.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 2053,62 лв. командировъчни за 30 дни, за м. 12.2021 г. – 504,39 лв. ТВ и 1505,99 лв. командировъчни за 22 дни до 21.12.2021 г., и за м. 01.2022 г. – 465 лв. ТВ.

Дължимите суми били в общ размер на 21776,73 лв. Разликата над дължимите суми до авансово платените суми била в размер на 2151,80 лв. и била получена неоснователно от А., защото в резултат на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на *** командироването, за което му било платено авансово, не се осъществило. След 22.12.2021 г. до датата на напускане А. ползвал отпуск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск Г. И. А., чрез адв. Б., с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Излага, че с работодателя са имали уговорка първия месец след обучението му да получава по 1700 евро месечно за заплата и командировъчни, а следващите месеци – по 2000 евро. От м. октомври заплатата и командировъчните били в размер на 2300 евро. Оспорва да е получавал пари в брой, като твърди, че всички суми са превеждани по банков път. Посочва, че се обучавал до 07.04.2021 г. и дотогава не бил получавал 3 възнаграждение. Твърди, че възнагражденията се получавали за 2 месеца назад и се превеждали в левова равностойност на уговорената в евро сума.

Сочи, че на 21.12.2021 г. му била преведена сума в размер на 1600 лв., за да заплати глоба от 200 лв. за претоварен камион в *** и по 200 лв. за него и колегата му, ако се наложи да пренареждат на ръка целия камион.

С молба от 10.01.2023 г. ищецът Г. И. А. отправя искане за изменение на предявения от него иск за командировъчни пари, като претендира, че за 90 дни му се дължи сума в общ размер на 11545,22 лв. с левовата равностойност от 5902,98 лв.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С трудов договор *** Г. И. А. е назначен от В.Е. на длъжност „*** *** /***/“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., изплащано еднократно до 20-то число на следващия месец, и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%, със срок на изпитване от 6 месеца, т. е. от *** г. до 19.09.2021 г.

Представена е длъжностна характеристика от *** г. към договора.

Със заповед №90/13.01.2021 г. на ръководител във В.Е. Г. И. А. е командирован със задача да извърши превози в страните – членки на ЕС по релации, определи от управителя, като за дните на командировка да бъдат начислени дневни пари по 35 евро на ден. Посочено е, че заплащането на командировъчните пари следва да бъде извършвано до 30-то число на месеца, следващ месеца на командировката. След завръщане *** в базата в срок от 48 часа той следва да направи отчет за извършените курсове.

По делото е приобщена извадка на информация от тахографска карта на Г.

А. за периода от 01.06.2021 г. до 31.12.2021 г., която е отчела поставяне на карта и премахването й в следните периоди: от 05.09.2021 г. до 11.09.2021 г.; от 12.09.2021 г. до 25.09.2021 г.; от 26.09.2021 г. до 09.10.2021 г.; от 10.10.2021 г. до 16.10.2021 г.; от 17.10.2021 г. до 23.10.2021 г.; от 24.10.2021 г. до 20.11.2021 г.; от 21.11.2021 г. до 04.12.2021 г.; от 05.12.2021 г. до 17.12.2021 г.; от 17.12.2021 г. до 20.12.2021 г. и от 22.12.2021 г. до 22.12.2021 г.;

Със Заповед №24/*** г. Г. А. е командирован при същите условия, при които е командирован със Заповед №90/13.01.2021 г.

Представен е отговор от Д.И.Т. – *** от 21.02.2022 г. на сигнал, подаден от Г. А., от който е видно, че на работодателя В.Е. са дадени задължителни предписания да изплати всички дължими трудови възнаграждения.

По делото е представено копие от предоставена на В.Е. банкова сметка на Г. А., от което се установява, че същият е заявил желание пред работодателя си да получава суми, преведени по нея.

На *** г. от НАП е издаден на Г. А. Сертификат *** във връзка със заеманата от него длъжност и задачите, за чието изпълнение е командирован.

Установява се от представените 13 бр. платежни документи с наредител В.Е. и получател Г. А. кога са постъпвали суми по сметка на А. и в какъв размер, като за основание на плащанията под различни формулировки са посочвани „възнаграждение“ и „командировки“.