Решение № 1669 от 04.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. *, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110108813 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. А. Г., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България, гр. *, осъдителен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за сумата от 5 112,92 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * и пр.пр. № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – *, прекратено с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем бил привлечен в същото качество в рамките на ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, както и му била снета полицейска регистрация от 19.01.2024 г. Заявява, че с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *, наказателното производство срещу него било прекратено.

Сочи се в исковата молба, че в продължение на 5 месеца, колкото е било висящото наказателното производство, вследствие на неправомерните действия на прокуратурата, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх от негативни за него последствия в личен и в професионален план. Посочено е, че П. А. Г. преживял стрес, безсъние, напрежение, влошаване на здравето, като поради публичността на воденото наказателно производство ограничил социалните си контакти, избягвал обществените прояви и служебни изяви. Компрометирани били личният и професионалният му авторитет.

По изложените съображения се предявява исковата претенция. Иска се присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Не се оспорва от ответника, че срещу ищеца е било образувано и водено наказателно 1 производство в рамките на ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * и пр.пр. № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – *, прекратено с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *.

Оспорва се претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждане, причинено от конкретна дейност на Прокуратурата на Република България.

По отношение на твърденията за вреди от полицейска регистрация на ищеца се заявява, че същите не подлежат на обезщетение от прокуратурата по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Оспорва се размерът на претендираните от ищцата вреди като завишен и несъответстващ на вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален техният размер.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция, като твърди доказаност на същата от събрания в производството доказателствен материал. Претендира разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът, представляван от прокурор при Районна прокуратура – *, оспорва предявения иск по основание и размер, като излага съображения за неговата неоснователност и недоказаност. Евентуално се иска намаляване на претендираното от ищеца обезщетение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, а същото се установява и от приобщените по делото ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * и пр.пр. № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – *: че срещу ищеца е било образувано и водено наказателно производство в рамките на ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * и пр.пр. № */2023 г. по описа на Районна прокуратура – *, прекратено с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *.

Видно от материалите по посоченото досъдебно производство, същото е било образувано по отделени материали от ДП № */2022 г. на ОД МВР – *, съгласно Постановление от 06.11.2023 г. ДП № */2023 г. по описа на ОД МВР – * е било прекратено с Постановление от 28.06.2024 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, от показанията на които се установяват следните обстоятелства:

Свидетелят Д. Св* Х* твърди, че е приятел на ищеца от около десет години, като знае за образувано срещу него наказателно производство от началото на 2024 г. Заявява, че ищецът му споделял за влошени сън и хранене, вследствие на същото, като последното се отразило негативно и на отношенията му в семейството и спрямо децата. Сочи, че П. А. Г. не им обръщал същото внимание като преди, бил нервен и раздразнителен. Свидетелят твърди, че ищецът бил уволнен от заеманата от него длъжност – Директор на Дирекция „Инфраструктура и благоустройство“ при Община *.

Свидетелката Р* Е* Г.а – съпруга на ищеца твърди, че вследствие на воденото срещу последния наказателно производство същият се променил, дистанцирал се от съпругата и трите си деца, неглижирал ги. Заявява, че съпругът й се изолирал и започнал да пие алкохол, ограничил контактите с приятелите и дори с родителите си, което не било присъщо за него.

Сочи, че П. А. Г. се притеснявал и срамувал, в работен план не бил инициативен, както преди това. Свидетелката твърди, че посоченото състоятие на ищеца продължило около година – година и половина.

В производството е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-психологична 2 експертиза, съгласно което към момента на обследването психичното функциониране на ищеца е запазено, без данни за тревожно, депресивно или психотично разстройство. Вещото лице е установило, че в периода на воденото наказателно производство у ищеца е имало преживявания на психоемоционален дистрес, изразяващи се в несигурност относно изхода на производството, страх от неблагоприятни последици, наршения на съня, поведенчески промени /ограничено участие в семейния живот/, повишена употреба на алкохол като начин за справяне със ситуацията и соматични прояви /засилено премигване/. Вещото лице е приело, че посочените преживявания са в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата за причинени на граждани вреди в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако образуваното производство бъде прекратено. Легитимирани да представляват държавата по исковете за обезвреда, съгласно чл. 7 ЗОДОВ, в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни действия са произтекли вредите - в случая Прокуратурата на Република България. Пасивната легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес /в този смисъл ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г. по описа на ВКС, ОСГК/.

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ предполага кумулативното наличи е на следните материалноправни предпоставки: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди по вид, характер, интензитет, както и причинната връзка с образуваното досъдебно производство, което е прекратено с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *. В приложение на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата - по аргумент от чл. 4 ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценката за основателност на исковата претенция.

Въз основа на събрания в производството доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че са изпълнени всички законови предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника спрямо ищеца. Установено е водено срещу П. А. Г. наказателно производство по обвинение в извършване на престъпление от общ характер - по чл. 313, ал. 1 НК, както и е установено, че с Постановление от 28.06.2024 г. на Районна прокуратура – *, потвърдено с Определение № */18.07.2024 г., постановено по ЧНД № 2771/2024 г. по описа на Районен съд – *, същото е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В константната си и непротиворечива практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно 3 обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /в този смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 388 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 1030/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр.д. № *1/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и други/.

В същите решения е прието, че не е в тежест на постраД. да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Съобразявайки цитираните по-горе решения на ВКС следва да се приеме, че на доказване подлежат вредите, които са над обичайните.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал претърпени неимуществени вреди, по-различни от обичайните такива. Такива не се установяват и от показанията на разпитаните в производството свидетели и от изслушаната Съдебно-психологична експертиза, които сочат, че ищецът е изпитвал психоемоционален дистрес, изразяващ се в несигурност относно изхода на производството, страх от неблагоприятни последици, наршения на съня, поведенчески промени /ограничено участие в семейния живот/, повишена употреба на алкохол. Така описаните от свидетелите и от вещото лице морални страдания и неудобства на ищеца по време на наказателното производство са от характера на обичайните и не обосновават извод за присъждане на повисок размер на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.