Разпореждане № 73579 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 73579 гр. София, 23.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Т. Б. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Частно гражданско дело № 20241110127185 по описа за 2024 година

Депозирано е заявление от 02.05.2024 г. от А. С. В. ЕАД с ЕИК: .... и адрес: **********, срещу М. Б. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ********** , за присъждане на парични вземания по Договор за заем MicroCredit № 903200139861/19.04.2023 г., сключен с М. К. АД, като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на А. С. В. ЕАД, по силата на Приложение № 1 от г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 1

2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК . Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. Съдът намира, че по конкретното дело такава е клаузата, предвиждаща заплащането на сумата от 778,36лева (седемстотин седемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 19.06.2023 г. до 19.04.2024 г. В тази насока следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на 2

Република България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че клаузите от договора, уреждащи размера на горецитираните такси са нищожни, тъй като превишава десет пъти размера на законната лихва, при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер. Затова съдът намира, че са неоснователни претенциите за присъждането им. За пълнота на изложението следва да се има предвид и че посочените такси не са включени в ГПР и по този начин е налице заобикаляне на закона, т.е. същите са нищожни и на това основание.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление от 02.05.2024 г. от А. С. В. с ЕИК: ... и адрес:

**********, срещу М. Б. Й. с ЕГН: ********** и адрес: ********** , за присъждане на парични вземания по Договор за заем MicroCredit № ..../19.04.2023 г., сключен с М. К. АД, като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на А.С. В. ЕАД, по силата на Приложение № 1 от г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., в частта му за заплащането на сумата от 778,36лева (седемстотин седемдесет и осем лева и 36 стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 19.06.2023 г. до 19.04.2024 г.

Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред Софийския градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението. което

След влизане на разпореждането в сила, делото да се докладва за указания към кредитора за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т.

3 от ГПК.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4