Решение № 89 от 04.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20265000500121 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 356/18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 341/2025 г. на ОС-Стара Загора, с което на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на П. С.

К. сумата 97 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП №211/2012 г. на ОСлС-Пловдив, пр.пр. № 7592/2011 г. на ОП-Пловдив неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2024 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над 97 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв., както и е осъдена на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на П. С. К. направените по делото разноски от 10 лв.

Жалбоподателят Прокуратурата на Република България с подадената въззивна жалба с вх. № 756/19.01.2026 г. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. С. К. сумата 97 000 лв. като обезщетение за причинени му от незаконно обвинение по ДП №211/2012 г. на 1

ОСлС-Пловдив, пр.пр. № 7592/2011 г. на ОП-Пловдив неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2024 г. до окончателното й изплащане, по съображения, изложени в тази въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което искът да бъде отхвърлен. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от П. К. искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът по тази въззивна жалба П. С. К. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателят П. С. К. с подадената въззивна жалба с вх. № 1026/23.01.2026 г. моли решението на окръжния съд да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 97 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., ведно със законна лихва, по съображенията, изложени в тази въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на воденото срещу него наказателно производство, произтекли от незаконно обвинение по ДП №211/2012 г. на ОСлС-Пловдив, пр.пр. № 7592/2011 г. на ОП-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 17.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба Прокуратура на Република България-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищеца П. К. е било водено наказателно производство по ДП № 211/2012 г. по описа на ОСО-Пловдив, 2 пр.пр. № 7592/2011 г. по описа на ОП-Пловдив, по което той на 15.12.2014 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210,ал.1,т.1,пр.1 и т.2, вр.ал.1,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК, а впоследствие на 12.07.2018 г. и за престъпление по чл.248а,ал.1 вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК. Безспорно е също така, че с определение от 9.06.2020 г. по НОХД 1887/2019 г. на ОС-Пловдив наказателното производство срещу него е било прекратено поради изтекъл абсолютен давностен срок относно престъплението по чл.248а,ал.1 вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК. Безспорно е и че с присъда от 14.07.2023 г. той е бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е бил предаден на съд, по чл.210,ал.1,т.2 и т.5,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК и е бил оправдан, която присъда е влязла в сила на 17.07.2024 г.

С подадената на 15.05.2025 г. искова молба ищецът твърди, че в периода от 15.12.2014 г. до 17.07.2024 г. той е бил незаконно обвинен в извършването на две умишлени престъпления от общ характер, за едното от които, за престъплението по чл. 248а,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, наказателното производство е било прекратено с влязло в сила протоколно определение от 9.06.2020 г. по НОХД № 1887/2019 г. на ОС-Пловдив, а за другото, за престъплението по чл.

210,ал.1,т.2 и т.5, вр. чл.209,ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК той е оправдан с влязла в сила на 17.07.2024 г., постановена по същото наказателно дело, поради което са му били причинени неимуществени вреди от действията на Прокуратурата, за които вреди съгласно чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано и/или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено. Твърди се, че в резултат на продължилото 10 години наказателно преследване ищецът е живял в значителен психически и емоционален стрес поради неоснователно повдигнатото му обвинение в извършването на две умишлени престъпления от общ характер, едното от които е тежко такова по смисъла на чл.93,ал.1,т.7 от НК. Твърди се, че ищецът е изпитвал душевни болки, страдания и притеснения и невъобразим страх от осъдителна присъда и наказанията, които ще му бъдат наложени, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 8 години и „Конфискация“ на една втора от имуществото му за престъплението по чл.210,ал.1,т.2 и т.5,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК и наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 3 години и „Глоба“ от 1000 до 5000 лв. за престъплението по чл.248а,ал.1,вр. чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК. Твърди се, че е 3 бил ужасен от възможността да прекара дълги години в затвора, а глобата на толкова висока стойност и конфискацията щели да го съсипят финансово.

Твърди се, че ищецът бил депресиран и потиснат, тъй като не виждал как ще издържа семейството си занапред в случай, че бъде признат за виновен и осъден. Твърди се, че стресът за ищеца бил неимоверен, изпитвал срам и неудобство пред близки и приятели, чувствал се безпомощен и обречен, виждал себе си като непълноценен баща и съпруг, защото няма да може да полага грижи за семейството си, ако бъде осъден. Твърди се, че претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнените чест и достойнство, причинени в резултат на незаконосъобразно проведеното спрямо ищеца наказателно производство. Твърди се, че наказателното производство се е развило в досъдебна и съдебна фази, достигайки до въззивната инстанция Апелативен съд-Пловдив, като по отношение на ищеца били повдигани многократно обвинения в рамките на ДП и били внасяни в съда три обвинителни акта, а в хода на съдебните производства били проведени повече от 50 открити съдебни заседания в участието му, като следва да се съобразят множеството процесуално-следствени действия, извършени в рамките на процесното наказателно производство с участието на ищеца, които поддържали постоянна тревога, неистово напрежение и страх от осъждането му. Твърди се, че при тази продължителност и специфика на процесното наказателно производство ищецът е претърпял високи по интензитет болки и страдания с продължителен и нестихващ характер. Твърди се, че ищецът е претърпял и търпи неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, които са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него незаконно наказателно преследване. Твърди се, че съобразявайки се с характера и интензитета на причинените вреди, тежестта на повдигнатите обвинения, прекомерно дългия период от време, през който срещу ищеца е било водено наказателното преследване, множеството процесуално-следствени действия с участието му, влошаването на здравословното му състояние, причинените неудобства във връзка с изпълнение на трудовите му задължения, както и обществения критерий за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, справедливо обезщетение за ищеца е сумата 250 000 лв. Претендира се за присъждане на тази сума ведно със законната лихва върху нея от датата на влизане в сила на 4 присъдата от 14.07.2023 г. по НОХД № 1887/2019 г. на ПОС – 17.07.2024 г.

С подадения на 4.04.2023 г. писмен отговор от страна на ответника по делото Прокуратура на Република България претенциите се оспорват по основание и размер. Твърди се, че размерът от 250 000 лв. е прекомерен, не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и обществено-икономическите условия в страната. Заявено е, че следва да се спазва ТР № 1/2023 г. на ВКС за приложението на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ, като в случая претенция по чл.2б е процесуално недопустима поради неприлагане на доказателства за изчерпана процедура по реда на Глава IIIа от ЗСВ. Твърди се, че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми/подсъдими лица, като е приключило с осъдителна присъда по отношение на единия подсъдим. Твърди се, че към исковата молба са приложени само копия от материали от наказателното производство, от които не може да се обоснове нито извод за претърпени вреди, нито за причинна връзка с производството.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че предявеният иск по чл.

2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен и Прокуратурата следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 97 000 лв. Окръжният съд приема за безспорни между страните обстоятелствата относно хода на наказателното производство против ищеца, включително че съдебното производство по НОХД № 1887/2019 г. на ОСПловдив е продължило в повече от 50 открити съдебни заседания с участието на ищеца. Съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинения в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или е образувано наказателно производство, което е прекратено поради изтичане на погасителната давност или деянието е амнистирано.

Съдът посочва, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда по едното от обвиненията, по които е бил предаден на съд, тъй като деянията, за които е била ангажирана наказателната му отговорност, не са извършени от него, а по другото обвинение – с прекратяване на наказателното производство поради изтичане на 5 предвидената в закона абсолютна погасителна давност за ангажиране на наказателната му отговорност. Съдът приема, че и в двете хипотези по смисъла на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ държавата носи отговорност, т.е. налице е незаконно обвинение, за вредите от което държавата дължи обезщетение.

Съдът посочва, че съгласно трайната практика на ВКС при незаконно обвинение винаги са налице обичайни неимуществени вреди, за установяването на които не са налице формални, външни доказателства, тъй като такива вреди винаги настъпват от наказателно производство, а когато се претендират вреди над обичайните, обусловени от конкретни обстоятелства или заболяване, те се доказват. Съдът посочва, че от събраните гласни доказателства се установяват твърдените от ищеца обстоятелства, че по повод на незаконното обвинение срещу него той е преживял значителни негативни емоции, стрес и притеснения, психически страдания, настъпила е коренна промяна в личността му чрез превръщането му от общителен човек в психически смазан и изтормозен, притеснен, затворен в себе си човек, който е избягал от града да живее в изолация на село, за да не го срещат негови познати, влошило се е и общото му здравословно състояние, тъй като е развил хипертония и е получил нервен срив. Съдът приема за установено, че заради воденото срещу ищеца наказателно производство са се влошили семейните му отношения със съпругата и децата му, което в крайна сметка е причинило и разпада на семейството му. Съдът приема за доказано, че успешният бизнес, който е развивал ищецът, на практика е бил унищожен заради негативните последици, които незаконното обвинение срещу него е имало в отношенията с бизнес партньорите му и другите участници в бизнес оборота, касаещ сферата, в която е развивал своята дейност. Съдът преценява, че дължимото на ищеца справедливо обезщетение се обуславя от неговата зряла възраст, в която за пръв път му се налага да бъде обект на наказателно преследване, изживените негативни чувства от воденото наказателно производство, продължителността на самото производство и извършваните с участието на ищеца процесуални действия - 4 привличания като обвиняем и съответни разпити, както и предявявания на разследвания, участия в проведените пред ОС-Пловдив над 50 открити съдебни заседания, участие в проведените от АСПловдив открити съдебни заседания, както и че към момента на привличането му към наказателна отговорност ищецът е бил в една улегнала възраст и към момента на оправдаването му е бил с чисто съдебно минало, т.е. следва да се 6 приеме, че ищецът е бил член на обществото, който е уважавал правовия ред и е спазвал законите на страната. Съдът отчита също така, че повдигнатите на ищеца обвинения са били за две престъпления, наказуеми с наказание „Лишаване от свобода“, едното от които за срок от 1 до 8 години, както и с имуществени наказания, едното от които конфискация на ½ от имуществото.