Решение № 2890 от 27.09.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6117/2021
- Вид
- Решение № 2890
- Подписан
- 27.09.2022
- В сила
- 20.10.2022
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2890 гр. Варна, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20213110106117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Ромфарм Компани" ООД срещу „Декар" ООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 1 738.12 лева, представляваща обезщетение за забава от 02.10.2018г. до 12.07.2019г., формирана като сбор от следните суми (съобразно уточнавяща молба вх.№ 10633/25.05.2021г.) - сумата от 1216.54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г., дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 197 от 21.06.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 15.07.2013г.;
- сумата от 475.11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г., дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 154 от 06.07.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. Кула на 17.07.2013г.;
- сумата от 46.47 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2018г. до 12.07.2019г. , дължимо по договор за аренда на земеделска земя № 29 от 06.08.201г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 06.08.2013г.; както и законната лихва за забава върху главниците по трите договора за аренда, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2019г. до датата на извършване на плащането на задължението – 11.10.2019г. (съобразно уточнавящи молби вх.
№№ 45451/05.07.2022г. и 51061/26.07.2022г.) за които суми е издадена Заповед от 26.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 40345/2019г. по описа на Софийски районен съд.
В исковата и уточняващатие молби ищецът „Ромфарм Компани" ООД твърди, че е собственик на земеделски земи и основният предмет на дейност на дружеството е отдаване 1 под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност ищецът сключил с ответното дружество „Декар“ ООД договори за аренда, както следва:
- договор за аренда на земеделска земя № 197 от 21.06.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 15.07.2013г., със срок от пет стопански години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I „Предмет на договора", находящи се в землището на с. Д., общ. Б., обл. В., с обща площ 358,688 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на 15 419.69 лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
- договор за аренда на земеделска земя № 154 от 06.07.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 17.07.2013г., със срок от пет стопански години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I „Предмет на договора", находящи се в землището на с. Р. и с.К., общ. Б., обл. В., с обща площ 140,083 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на 6022.05 лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
- договор за аренда на земеделска земя № 29 от 06.08.2013г., вписан в Служба по вписванията гр. В. на 06.08.2013г., със срок от пет стопански години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. По силата на договора на арендатора „Декар" ООД са предоставени за временно и възмездно ползване имотите описани в чл. 1 от Раздел I „Предмет на договора", находящи се в землището на с. Д., общ. Б., обл. В., с обща площ 13,700 дка. Съобразно уговореното в Раздел IV „Арендно плащане", арендатора се е задължил да заплаща арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. в размер на 588.95 лева, платимо в срок до 01.10.2018г.;
Тъй като арендаторът не е изпълнил поетите с договора задължения, ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК за дължимите арендни възнаграждения по трите договора, ведно с дължимата съгласно чл. 13, ал. 1 от раздел IV „Арендно плащане" от договорите законна лихва. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от „Декар“ ООД и тъй като последното е извършило плащане на главницата след издаване на заповедта за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуване на вземането за изтеклата до датата на подаване на заявлението законна лихва, както и за тази до извършеното на 11.10.2019г. плащане. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Декар“ ООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е сключило с ищеца посочените в исковата молба три броя договори за аренда, като поддържа, че добросъвестно и изпълнило задълженията за за заплащане на дължимите арендни вноски за всички 2 стопански години, включително и за стопанската 2017/2018г., сторено на 11.10.2019г.
Поради пълно погасяване на главницата неоснователна се явява и претенцията за законна лихва. Моли за отхвърляне на иска, в това число и на искането за присъждане на разноски, поддържайки че е погасил задължението преди получаване на заповедта за изпълнение и в този смисъл счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2019г., Софийски районен съд, 57-ти състав по ч.гр.д. № 40345/2019г., е разпоредил длъжникът „Декар“ ООД да заплати на кредитора „Ромфарм компани“ ООД сумата от 22030.69 лева, представляваща сбор от неплатена арендна цена за стопанската 2017/2018г. по договори за аренда на земеделска земя №№ 197/21.06.2013г., 154/06.07.2013г. и 29/06.08.2013г., ведно със законната лихва от 15.07.2019г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1738.12 лева за периода от 2.10.2018г. до 12.07.2019г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът „Декар“ ООД е възразил срещу издадената заповед за изпълнение.
С договор за аренда на земеделска земя № 197, том V, рег. № 4271/21.06.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4271/21.06.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 6-11 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и възмездно ползване на „Декар“ земеделски земи, находящи се в землището на с. Д., община Б., с обща площ от 358,688 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г.
В чл. 12 от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане за петата стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1 октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на окончателното плащане.
С договор за аренда на земеделска земя № 154, том VI, рег. № 4919/16.07.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4919/16.07.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 12-17 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и възмездно ползване на „Декар“ земеделски земи, находящи се в землището на с. Р., община Б., с обща площ от 140,083 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г.
В чл. 12 от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане за петата стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1 октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на 3 аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на окончателното плащане.
С договор за аренда на земеделска земя № 29, том VII, рег. № 5290/06.08.2013г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5290/06.08.2013г. на нотариус Таня Атанасова, с район на действие РС-В., рег. № 162 на НК (л. 18-23 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на СРС), „Ромфарм къмпани“ ООД, в качеството му на арендодател, е отдал за временно и възмездно ползване на „Декар“ земеделска земя, находящи се в землището на с. Д., община Б., с площ от 13,700 дка, за срок от 5 години, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2018г. В чл. 12 от договора, страните са уговорили, че дължимото от арендатора арендно плащане за петата стопанска година (01.10.2017г.-01.10.2018г.) е в размер на 21.98 евро за един декар арендувана земя. Срокът за заплащане на арендната цена, съгласно чл. 9 е до първи 1-ви октомври след изтичане на стопанската година, като за второто арендно плащане това е 1 октомври 2015г. Уговорено между страните в чл. 13, ал. 1 от договора е, че при забава на аредното плащане, арендаторът дължи обезщетение на арендодателя в размер на законната лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата до датата на окончателното плащане.
За дължимата арендна цена за 2017/2018г. ищцовото дружество е издало фактура № 60116/02.05.2018г., както следва: 588.95 лева по договор 5232/06.08.2013г.; 6022.05 лева по договор 1931/17.07.2013г. и 15419.69 лева по договор 4751/15.07.2013г. (л. 28 от гр.д. № 73966/2019г. по описа на СРС).
Приобщено към доказателствата по делото е непомнително съобщение за задълженията на ответника по трите договори за аренда, получено от „Декар“ ООД на 06.02.2019г.
По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като според вещото лице задължението за стопанската година 2017/2018г. по трите договора възлиза общо в размер на 22 030.69 лева, платено на 10.10.2019г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу която в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е възразил. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че има парично вземане срещу ответника, произтичащо от договори за аренда и изпадането на дружеството-ответник в забава за заплащането му.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, 4 длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Обезщетението се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал пъричен дълг, който не е погасен от длъжника.
В настоящия случай между страните не е спорно, а и от коментираните по делото доказателства, се установи, че са били обвързани от валидна облигационна връзка, произтичаща от сключените договори за аренда на земеделски земи №№ 197/21.06.2013г., 154/16.07.2013г. и 29/06.08.2013г. Не се спори и че уговорено арендно плащане по договорите за стопанската 2017/2018г. е в размер, както следва: 15419.69 лева по договор №197/21.06.2013г.; 6022.05 лева по договор № 154/16.07.2013г. и 588.95 лева по договор № 29/06.08.2013г., или общо сумата от 22 030.69 лева.