Решение № 856 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20242120106837 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод предявения от М. Н. С. и И. Н. Б. против К. И.

К. и С. П. К. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. А., общ. С., с площ от 776 кв.м., с предназначение: за земеделски труд и отдих, при граници: североизток ПИ ***, югоизток - ПИ *** и ПИ ***, югозапад - ПИ *** и северозапад - ПИ ***, както и да бъде отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт №**, т. ***, рег. № ****, дело № ***/*** г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение. Претендира се и присъждане в полза на ищците на направените разноски по делото.

В хода на производството ищцата И. Н. Б. е починала на ***г. и на нейно място са конституирани двете й дъщери С. Т. Б. и С. Т. В..

Ищците твърдят, че са наследници на Н.К.П., починал на *** г., като в това им качество с протоколно решение на ПК-Созопол № 2906/26.02.1993 г. им е било признато правото на собственост върху множество земеделски земи, принадлежали на наследодателя им, като един от тези имоти е нива от 3,530 дка в м. „А.“ (понастоящем преименувана на „Н.с.“) в земл. на с. Ч., намираща се в зона на ползвателски имоти по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този имот бил обособен като имот № 334 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) в м. „Н.с.“, с. А. и попада върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. А., общ. С., с площ от 776 кв.м., за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на твърдяно от тях давностно 1 владение. Заявено е също така, че легитимирайки се с този нотариален акт ответниците са обжалвали плана на новообразуваните имоти и така препятстват влизането му в сила, както и реалната реституция на имота, признат за възстановяване на ищците, с което последните обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Ищците твърдят, че ответниците не са придобили процесния имот по давност, поради следното: обективно е невъзможно те да са негови владелци - в регистъра на имотите ответникът е вписан като ползвател на имота, което изключва владението върху същия; ответниците не са манифестирали намерение да своят имота спрямо ищците; ответниците не могат да придобият имота по давност и по смисъла на чл. 86 от ЗС във връзка с мораториума по пар.

1 от ПЗР на ЗС. Дори да се приеме, че ответниците са упражнявали владение върху процесния имот, същото не е противопоставимо на ищците съгласно императивната норма на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответниците, в който е изразено становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска. Считат, че ищците нямат правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като ПК-Созопол е отказала да им възстанови в стари реални граници признатия им имот от 3,530 дка, съответно те не притежават такъв имот. Твърдят също така, че постановеното от ПКСозопол решение е нищожно, тъй като в него не е посочен състав на ПК, липсват подписи на членовете на комисията, както и съставът на ПК е бил незаконен, съответно това решение не е породило правно действие и с него не е възстановено право на собственост в полза на ищците. По съществото на иска се твърди, че същият е неоснователен. Сочи се, че зоната, в която се намира процесният имот, попада в концесионна такава, предоставена за ползване на собственика на Минното предприятие по силата на Указ № 102 от 30.07.1907 г. на княз Фердинанд I, поради което няма как ищците да са притежавали земеделска земя в границите на тази територия. Твърди се също така, че зоната, в която се намира процесният имот, никога не е влизала в ТКЗС или ДЗС, а при завземането й от праводателите на ответниците е била непродуктивна земя-тресавище, като праводателите на ответниците, а след това и самите те владеят имота от 1962 г. като свой, съответно владението им е продължило над 60 години без да е било прекъсвано и без някой да е оспорвал правото им на собственост. На следващо място се твърди, че статутът на зоната като такава по пар. 4 от ЗСПЗЗ е незаконосъборазен, земите не са били държавна или общинска собственост и е нямало основание да бъдат предоставяни за ползване. Предвид горното, ответниците твърдят, че са собственици на процесния имот на валидно правно основание. Молят производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците М. Н. С. и И. Н. Б. са наследници на Н.К.П., починал на ***г. видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 307/10.07.2024г. В хода на 2 производството И. Н. Б. е починала на ***г. и на нейно място са конституирани двете й дъщери С. Т. Б. и С. Т. В..

С решение № 2906/26.02.1993г. на ПК-Созопол е признато правото на собственост на наследниците на Н.К.П. в съществуващи стари реални граници на имот – нива от 5350 дка, находящ се в терен по параграф 4 на село Ч. в местността А., заявен с пореден номер № 1 от заявлението, като отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на същата нива от 5350 дка, находящ се в терен по параграф 4 на село Ч. в местността А., заявен с пореден номер № 1 от заявлението.

Мотивите са, че правото на собственост не се възстановява поради това, че отказаният имот попада в зона по параграф 4 и 3,370 дка в път.

С нотариален акт № **, том ***, peг. № ****, нот. дело № ***/*** г. на нотариус Б.К. с рег. № *** в Регистъра на НК, с район на действие PC - Бургас, ответниците К. И. К. и С. П.

К. са били признати за собственици на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот в с. А., представляващ поземлен имот с площ от 776 кв.м., за който е отреден имот с идентификатор ***, в село А., с номер по предходен план 210, при описани граници.

По повод жалба на ответниците срещу одобрения със заповед № РД-0920/29.05.2024г. на областния управител план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност Н.с., с. А. е образувано гр. дело № 5799/2024г. по описа на БсРС. Съдът е счел, че спорът по настоящото дело е преюдициален и гр. дело № 5799/2024г. е спряно до приключване на настоящото дело.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, според която признатия за възстановяване ПИ, посочен под № 1 в представеното реституционно решение на ПК Созопол на наследниците на Н.К.П. е частта с площ 3.507 дка от бившия имот № 67 (целия 6.966 дка /6.932 дка от независимото оцифряване/) по картата на инж. Д. Й. (3067 в ПП към ПНИ), която попада в § 4, а останалата част е възстановена в стари/възстановими реални граници в масив/район 61 по ПЗ (КВС) на гр. Ч. (Приложения 1 и 2). В Приложения 2 и 3 подробно с различни цветове и щрихи са дадени частите на ПИ № 67 (3067), ПИ *** и ПИ *** как са разпределени в останалите имоти по КККР и ПНИ.

Собствениците на имотите са дадени в списъците към плановете и в КР към КК на с.А. и гр.

Ч..

Приблизителните граници на м.“А.“ е - на север пътя Б.-С., на юг „С.с.“, на изток няма трайна граница, а на запад е землищната граница със с.Р. или по-точно обработваемите земи - ниви, ливади и пасища. Местността „Н.с.“ произхожда от м. “А.“, а не обратно.

Последния кадастрален план на с. Ч. е изработен и приет през 1982г., с. А. е било в землището на с. Ч. до приключването на поземлената реформа. То получава ЕКТТЕ около 2000г., когато е отделено като селищни образувания и земи по § 4 (на практика без землище). Кадастралният план на тези образувания е от периода 1983-1987г., но е не е приет.

3

Вече с КК от 2007г. са определени административните кадастралните единици за А..

По делото е разпитан свидетеля Я.Д., *** на процесния имот, който познава ответниците и предния собственик на мястото - бай Н.. К. и С. закупили имота от Н. през 1987г. и започнали да го обработват, но не получили нотариален акт. Те заварили имота с три инфраструктурни проблема. Първо - до имота имало само горски път и когато завалял дъжд, имотът ставал неизползваем. За да решат този проблем си закупили чакъл и го разстлали. Вторият проблем бил, че нямало питейна вода до имота и те закупили водопроводни тръби, положили ги в земята и водоснабдили имота. Третият проблем бил, че няма електрозахранване. Отново за своя сметка закупили кабели, електромер, табла и снабдили имота с ел. енергия. Преди това бай Н. нямал овошки, само бил почистил имота и отглеждал картофи, лук. Те закупили овошки. Имало ябълки, круши, сини сливи и много лешници. Закупили си и десертни лози, които били качени на асма. Още в първите години извършили всички тези подобрения. Ежегодно отглеждали широка гама от зеленчуци – зелени салати, краставици, домати, патладжан, подправки. Всичко това превърнало тази земя от пустееща в началото в земна райска градина. От 1987 г. до настоящия момент ежегодно били там и поддържали много добре имота.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Искът е отрицателен установителен иск и е за отричане правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот с идентификатор ***. Отрицателен установителен иск обаче не може да се предявява във всеки случай, а следва ищецът да докаже правен интерес от предявяването му. Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице не само когато ищецът твърди, че притежава право, което се оспорва от ответника, но и когато се твърди, че ищецът има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (в този смисъл Решение № 65/05.11.2020 г. по дело № 3904/2019 г. на ВКС). В случая твърденията и доказателствата са, че с решение на ПК-Созопол № 2906/26.02.1993г. на ищците е било признато правото на собственост върху множество земеделски земи, принадлежали на наследодателя им, като един от тези имоти е нива от 3,530 дка в м. „А.“ (понастоящем преименувана на „Н.с.“) в земл. на с. Ч., намираща се в зона на ползвателски имоти по пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, а за имотите, които попадат в земи по пар. 4 от ЗСПЗЗ възстановяването се извършва след изготвяне на плана за новообразуваните имоти.

Действително имотите, попадащи в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ се възстановяват в стари реални граници доколкото има свободни площи, за които не е трансформирано правото на ползване в право на собственост или е незаконосъобразно трансформирано /установено със съдебно решение/ след изготвяне на плана за новообразуваните имоти (Определение № 153/26.03.2012 г. по ч.гр.дело № 52/2011г. на ВКС). Съгласно ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за приключването на реституционната процедура е необходимо изработването на помощен план и план на новообразуваните имоти по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който следва да се одобри със заповед на Областния управител, подлежаща на самостоятелно обжалване по административен ред. Едва след влизане в сила на този план, с 4 нарочна заповед на кмета на Общината се извършва фактическото възстановяване на имота и съответно придобиването на правото на собственост от наследниците на бившия собственик (§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Именно с тази заповед на кмета на общината, в която следва да бъде описано местоположението, границите, както и ограниченията на собствеността, неразделна част от която е и скица на имота, ищците биха могли да се легитимират като собственици на земеделския имот. Тази процедура обаче може да се развие докрай, докато не бъде разрешен спорът относно това дали ответниците са собственици на целия или на част от реституирания имот на ищците, което би изключило възможността имота да бъде възстановен на ищците според предвиждания на плана. Поради наличието на правен интерес за ищците, искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.