Решение № 1626 от 29.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1626 гр. Русе, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520102278 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. Н. И. против А. А. И., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, след прекратяване на брака желае същата да възстанови предбрачното си фамилно име Мехмедова, не претендира ползването на семейното жилище, както и издръжка от ответницата.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 17.10.1993 г. в Община Русе сключили с ответницата граждански брак, който бил първи и за двамата.

От съвместното си съжителство имат родени две деца, навършили пълнолетие.

Заявява, че през първите години на брака им отношенията помежду им били нормални, като във всяко младо семейство. Първоначално заживели в жилището на майка му и след година се преместили на квартира на свободен наем в гр.Русе. След раждането на децата кандидатствали за общинско жилище и били настанени в такова със заповед на кмета на Община гр.Русе, находящо се в гр.Р., ул."К." №., което в последствие закупили. През 2008 година, след общо решение с ответницата ищеца заминал за Норвегия, установил се за постоянно в гр.Осло и започнал работа. През следващите години се връщал в България един-два пъти годишно за кратко време.

Редовно изпращал необходимите финансови средства на ответницата за издръжка на семейството му, децата завършили образованието си и всеки имал свой собствен живот. През годините на раздяла започнали да се проявяват противоречия между него 1 и ответницата, с времето всеки един се отдалечил от другия, чувствата помежду им като съпрузи охладнели, изчезнали обичта, нуждата от разбирателство и взаимопомощ.

При ежегодните му посещения в домът им в гр.Русе в проведени разговори с ответницата с цел да възстановят съпружеските си отношения и преодолеят породилото се отчуждение между тях като съпрузи не се стигнало до никакво решение. Въпреки създалата се ситуация с големи усилия от негова страна успял да убеди ответницата да заживеят заедно в Норвегия с единствената цел да закрепи брачната им връзка и да преодолеят отчуждението помежду им като съпрузи. През 2020 год. първи децата ми дойдоха при мен в Норвегия, а впоследствие и ответницата.

Живеели всички в квартирата, която бил наел преди това и имало необходимите условия за нормален живот. Въпреки това отношенията помежду им не се нормализирали, а дори се влошили. Ответницата предизвиквала скандали, държала се грубо и предизвикателно към него и не го зачитала като съпруг. Ежедневието им преминавало като съжителстване в едно жилище на нямащи нищо общо помежду си съквартиранти, без никакви ангажименти един към друг. Всичко това го принудило да напусне наетото жилище в гр.Осло на 01.11.2023 год. и да се премести в друга квартира. Ответницата и синът ми Е. И. Н. останали в старото наето жилище. От шест месеца не живеели съвместно с ответницата. Прибрал се в България и на 18.04.2024 год. ответницата също се прибрала в домът им. В момента живеели заедно в едно жилище в отделни стаи.

Счита, че брака му с ответницата съществува само формално, опразнен от необходимото по закон и морал съдържание, всички връзки между тях като съпрузи са отшумели и опразнени от необходимото съдържание на уважение, обич, разбирателство и взаимопомощ и не съществувала никаква възможност брачната връзка между тях да бъде закрепена.

Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, желае след прекратяване на брака жената да носи пребрачното си фамилно име – Мехмедова. Претендира направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, в който оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Предявява насрещен иск, като също желае бракът й с ищеца да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но ведно с иск по чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищеца, претендира ползването на семейното жилище, желае да запази брачната си фамилия след прекратяване на брака и не претендира заплащане на издръжка след прекратяване на брака.

Русенски районен съд, преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно между страните, а и се установява от Удостоверението за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт №813/17.10.1993., че И. Н. И. и А. А. И. са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилията на съпруга си – Я..

По време на брачното съжителство страните са живели в гр. Русе и известно време в Норвегия.

С Определение от 19.04.2024 г. по гр.д.№2216/2024г. по описа на РРС съдът е издал Заповед за незабавна защита в полза на А. А. И., с която е задължил лицето И.

Н. И. да се въздържа от актове на домашно насилие, забранил на лицето да приближава молителката, жилището й, както и местата им за социални контакти и отдих на същата до приключване на делото, като е отстранил извършителя от съвместно обитаваното жилище на адрес гр. Р. ул. К., № ., ет... Делото е приключило с постановено решение №1089/29.07.2024г. , като са наложени посочените в определението мерки за защита спрямо ищеца за срок от 18 месеца.

В хода на процеса са разпитани свидетелите на ответницата: Ц. Г. Г.а съседка на страните и Е. И. Н. – син на страните. От разпита на св.Н. става ясно, че ищеца е демонстрирал от години неуважение към съпругата си, многократно е отправял обиди към нея, най-често „курва“, но през последната година лошото отношение ескалирало.

Свидетелят има непосредствени впечатления и споделя за отправени заплахи за живота и здравето на майка му, виждал е и физическо насилие от страна на баща му спрямо нея.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Както е посочил Върховния съд, дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз - т.2 ППВС №10/71г. Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание, основа за това се явява желанието у брачните партньори.

От процесуалното поведение на ищеца и ответницата, показанията на свидетелите съдът прави извода, че в конкретния случай е налице нежелание и на двамата съпрузи да поддържат такава връзка, което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.

Установеният в процеса факт е, че страните са във фактическа раздяла от края на м.април 2024г., както и че отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.

3

Настоящият състав приема, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем съществува само формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което налага същият да бъде прекратен.

При така достигнатия извод, налице е процесуалното условие, за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

По заявеното искане от ответницата за прогласяване разстройството на брака по изключителна вина на съпруга.

Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако и доколкото това е поискано от някой от страните -чл.49, ал.3 от СК. В случая такова искане е направено от ответницата в отговора на исковата молба - да се прекрати брака поради изключителна вина на мъжа.

От събраните по делото доказателства се установява, че основна вина за разстройството на брака следва да носи ищецът, който се е дистанцирал от семейните си задължения, като съпруг и баща. Съдът приема, че в процеса е установено поведение на ищеца на незачитане на брачния партньор, като свидетелите на ответницата сочат на прояви на неуважение към нея. Ищецът е отправял множество обиди и нецензурни обръщения към съпругата си А., както и други груби заплахи към нея. От гласните доказателства се установяват данни и за друго поведение на съпруга, несъвместимо с принципите на съпружеските отношения, а именно наличието на извънбрачни връзки с други жени, което е демонстрирал в публичното пространство чрез публикации в профила си в социалните мрежи /конкретно Фейсбук/.

Безспорно бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, същите нямат нормални и хармонични отношения и съществуването на брачната връзка между страните е лишено от всякакъв смисъл. Предвид и начина на живот на двамата съпрузи, между тях е настъпило отчуждение и липсва привързаност, каквато е характерна между съпрузи. Същият съществува само формално, лишен е от дължимото според живота и закона съдържание, предвид което следва да бъде прекратен с развод.

Установената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има само мъжа. Решението на съда е мотивирано от начина на живот, поведение и действия на ищеца, за което свидетелстват разпитаните по делото свидетели. Не се установиха факти, сочещи, че вина за разстройството на брака има и съпругата.

По иска за ползване на семейното жилище:

4

Доколкото само ответницата заявява претенция за ползване на семейното жилище в гр.Русе, ул. Клисура, № 76, ет.1 и предвид обстоятелството, че същото е напуснато от мъжа, съдът счита, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на жената.

Страните не претендират издръжка един от друг.

По отношение на иска за фамилното име на съпругата:

При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и направеното изрично искане от страна на ответницата за запазване на брачното й фамилно име и съобразно чл.326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име И..

На основание чл.329, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е окончателната държавна такса за развода в размер на 50 лева., от която следва да се приспаднат 25 лв., внесени при завеждане на делото. Същият дължи държавна такса в размер на 25 лв. за допускане на развода. В негова тежест са и направените от ответницата деловодни разноски в размер на 1200.00лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА бракът между И. Н. И., ЕГН **********, гр. Р., ул. „К.“, № ., ет. . и А. А. И., ЕГН **********, гр. Р., ул. „К.“, № ., ет. ., сключен с акт за граждански брак №813 от 17.10.1993г. на Община Русе, ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака настъпва по ВИНА НА И. Н. И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи фамилно име – И..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Р. ул. „К.“, № .., ет. . на А. А. И., ЕГН **********.

ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, гр. Р., ул. „К.“, № ., ет. . да заплати на А.

А. И., ЕГН **********, гр. Р., ул. „К.“, № ., ет. . сумата в размер на 1200.00 лв.разноски по делото.

ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, гр. Р., ул. „К.“, № ., ет. . д а заплати по сметка на Районен съд- гр.Русе допълнителна държавна такса за развода в размер на 25.00лв.

5

РEШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________