Решение № 42 от 04.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ...., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ...., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820101607 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът твърди, че на 19.09.2018г. в системата му за администриране на заявки за нови кредите е постъпила нова заявка от името на ответника по делото М.М.. След обработка на постъпилите данни на заявителката бил изпратен автоматично генериран от системата договор за потребителски кредит, погасителен план, Общи условия, получени от ответницата на посочен от нея имейл адрес. На същата дата бил сключен Договор за потребителски кредит № 000- КН-29830219/19.09.2018г. /Договора / с ответницата, като уговорения размер на потребителския кредит бил 850.00 лева.

Посочената сума кредитополучателката била получила и се задължила да върне на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж 15-то число на месеца.

Твърди се, че ответницата е заплатила по Договора 185.54 лева , като за погасяване на главницата от тази сума били отнесени 74.95 лева. Твърди се, че други плащания по Договора ответницата не е направила, поради което е останало да дължи на ищеца: сума в размер на 664.46 лева - остатъчна главница по Договора, както и договорна лихва от 203.03 лева за периода 15.12.2018г. до 15.09.19 година и 333.53 лева - мораторна лихва върху главницата, за периода 15.01.2020г. до 19.07.24г..

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца 664.46 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000- КН-29830219/19.09.2018г., заедно със законната лихва, считано от 18.07.2024г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 203.03 лева за периода

15.12.2018г. до 15.09.19 година, 333.53 лева - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 15.01.2020г. до 19.07.24г..

Претендират се разноските по заповедното производство, както и направените в настоящото.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговори на исковата молба. Не отрича, че е сключила процесния договор и получила договорената сума.

1

Твърди, че претендираните суми са нереално завишени, лихвените проценти не отговарят на добрите нрави и договорът съдържа неправомерни клаузи.

Твърди, че Договорът е сключен на 19.09.18г. , а срокът за погасяване – 15.08.19г. и вземането на ищеца е погасено с изтичането на 5- годишна давност.

Не е спорно между страните, че на 19.09.18г. между същите е сключен Договор за потребителски кредит № 000- КН-29830219. Не е спорно също, че на кредитополучателката и ответник в настоящото производство с процесния договор е предоставен паричен кредит в размер на 850.00 лева, която сума получена от М.М. чрез “Изи Пей“ АД, съгласно разписка за извършено плащане № 2000000160830189/19.09.2018 година. Според Договора /сключен под формата на електронен документ/ ответницата е следвало да върне на кредитодателя сума в общ размер на 1041.96 лева , от която 850 лева – главница, платима на дванадесет месечни вноски, всяка от по 86.83 лева. С Договора е прието олихвяване дълга на ответницата с фиксиран ГЛП в размер на 40% и годишен процент на разходите - 49,02%.

Не е спорно също, че ответницата е извършила частични плащания по процесния договор, като заплатените суми са били отнесени от ищеца, като следва: към главницата по Договора- сумата в размер на 185.54 лева, към претендирани лихви – сумата в размер на 74.95 лева / вж. искова молба /.

Въз основа на заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищеца и заявител в заповедното производство - ч.гр.д. № 909/2024 г. по описа на РС ..../ е издадена Заповед №579 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.07.2024г., срещу длъжник М. Д.

М. за следните суми: 664.46 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 000КН-29830219/19.09.2018г.; 203.03 лева – договорна лихва претендирана за периода 15.12.18г. до 15.09.19 година; 335.53 лева – мораторна лихва за периода 15.01.20г. до 19.07.2024г.; законна лихва върху главницата, считано от 18.07.24г. до окончателното изплащане, както и разноските в заповедното производство в размер на 505.00 лева. Заповедта е връчена лично на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК последният е депзирал възражение против издадената заповед, за което и при спазване на срока съгласно чл.415, ал.4 ГПК заявителят е депозирал исковата молба предмет на настоящото производство.

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

Налице е между страните валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 000- КН-29830219 от 19.09.2018г.. По силата на сключения Договор ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 850.00 лева и сумата е усвоена от кредитополучателя / вж. и чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, л. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ/.

До колкото Договорът е сключен от разстояние и под формата на електронен документ, приложими са и разпоредбите на ЗПФУР, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече / § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР-"Средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя/. В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже изпълнилнение на задължението за предоставяне на информация на потребителя 2 преди сключване на договора, като за доказване на преддоговорната информация и изявления е приложим чл. 293 от ТЗ, а по отношение на електронните изявления приложим ЗЕДЕУУ / чл. 18, ал. 1, т. 1, ал. 2 ЗПФУР/. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. Според чл. 2.2 от ОУ към Договора преддоговорната информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Чрез обявената на сайта на кредитодателя информация, кандидатът избира вида , сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви и чрез приложена в сайта на кредитодателя регистрационна форма. На ответницата са били предоставени автоматично генериран от системата за администриране на заявки:

Договор за потребителски кредит, погасителен план по този договор, СЕФ, Общи условия, получаването на които кредитополучателката е потвърдила. Безспорно е, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, по който на каса на „Изипей“ на ответницата предоставена сумата от 850 лева и М.М. се е задължила да я върне на 12 месечни вноски, всяка от по 86.83 лева и ответницата не оспорва получаването на заетата сума.

Ищецът е небанкова финансова институция, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същият има качеството на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК /Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност/. От друга страна ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, като в качеството си на физическо лице, при сключването на Договора не е действал в рамките на осъществявана от него професионална или търговска дейност.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

От приетата по делото Разписка № 2000000160830189/19.09.2018 година / изд. от „Изи Пей“ / се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на кредитополучателя сумата от 850.00 лева. Съответно, за кредитополучателката е възникнало задължението да погасява, при условията на сключения от разтояние договор, месечни вноски от по 86.83 лева. Договорът е скючен при спазване на чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Процедурата по сключване на договора е била инициирана от ответницата, като на последната е била предоставена и М.М. се е запознала и потвърдила предоставената й от ищеца преддоговорна информация . От друга страна проценият договор съдържа изискуемата се информация за размера на предоставяния кредит, срока на договора, размера на лихвения процент, за брой, размер и периодичност на вноските по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит / вж. чл.19, ал.1 от ЗПК/.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Изискването за наличието на посочените императивни предпоставки не е в условие на кумулативност. Следователно при липсата на коя да е от тях обосновава недействителност на Договора.

С оглед изложеното съдът приема, че от Договора не може да се направи извод за начина на формиран на ГПР от 49.02 % и за размера на оскъпяване с оглед ГЛП от 40.00 %, който към датата на сключване на договора надвишава трикратния размер на законната лихва . Съдът приема, че ГПР от 49.02 % не отговаря на действителния, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като по този начин потребителя се въвежда в заблуждение, при невъзможност реално да прецени , какъв е действителния размер на разходите по Договора и евентуално дали да сключи или не този договор. В последна връзка кредитополучателят е потребител, ползвайки се от охранителните норми на ЗПК и ЗЗП и лихвата е лимитирана. От друга страна кредитополучателят се явява икономически послабата страна по процесния договор, при което, с оглед изложените съображения така договорената клауза е нищожна.