Определение № 2481 от 29.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2481 гр. Варна, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501019 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. В. К., Д. Б. К. и И. В. К., чрез адв. Б. Ж. срещу oпределение № 3922/24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1468/2024 г. по описа на Районен съд Варна, с което е спряно производството по делото до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 1089/2025 год., по описа на Районен съд Варна, на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Жалбоподателите твърдят, че предметът на гр. д. № 1089/2025 г. е положителен установителен иск с правно основание в чл. 124 от ГПК, предявен от единия съделител – Г.

И. М-Влаева, против тях, като ищци и другата ответница в производството по делба.

Съделителката е изявила възражение по иска за делба за това, че останалите страни не са собственици на претендираните идеални части от делбения имот, т.к. същият е придобит по давност от нея. Възражението е част от предмета на делото за делба в първата му фаза. Ако бъде ценено, като основателно – искът ще бъде отхвърлен, поради липса на съсобствено имущество, което да бъде делено. Ако възражението бъде счетено за неоснователно – делба ще бъде допусната при установени от съда дялове в съсобствеността. При съобразяване на горното, въззвиникът твърди, че производството по гр. д. № 1089/2025 г. по описа на ВРС не е преюдициално. Твърди, че допустимостта на по – късно предявения иск по чл. 124 от ГПК зависи от изхода на делото за делба в първата му фаза. Въз основа на тази твърдяна обусловеност сочи, че решението по иска за делба може да бъде постановено и без да се изчаква края на производството по установителния иск. Оспорва приложимостта на съдебната практика, на която се е позовал Районен съд – Варна, като твърди, че е относима 1 към други случаи, при които съделител е пропуснал да изложи възражение за придобивна давност, в който случай тази претенция може да бъде предявена с иск и след изтичане на този срок. С тези аргументи страната твърди, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК и моли за отмяна на oпределение № 3922/24.03.2025 г. и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна Т. П. Д. и Г. И. М - Влаева, чрез адв. Д. В. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че при хипотеза, като настоящата на образувано отделно производство за установяване на право на собственост, придобито чрез давностно владение, делбеното следва да бъде спряно, заради връзка на обусловеност между тях.

За да разгледа по същество частната жалба, съдът съобрази, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с присъщ правен интерес да иска отмяна на акта за спиране на производството и продължаване на делбения процес. Поради това жалбата е допустима.

При преценка на въведеното въззивно оплакване и след запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена до Районен съд - Варна с вх.

№ 9879/05.02.2024 г. от К. В. К., Д. Б. К. и И. В. К. – Костадинова против Т. П. Д. и Г. И. М за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „***", ул. 8-ма, № 124, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.267 и с площ по данни от кад. карта 635 кв. м., при граници имоти с идентификатори: ***.268; ***.448; ***.265 и ***.1683, както и сградата в имота с идентификатор ***.267.1 по кад. карта, застроена площ 54 кв. метра, едноетажна, по предназначение еднофамилна вилна сграда, състояща се от: външно стълбище, закрита тераса, две стаи и външен тоалет, при квоти: 9/20 ид.ч. /общо в режим на СИО/ за К. В. К. и Д. Б. К., 1/20 ид. части за И. В. К. – Костадинова и 10/20 ид. части за Т. П.

Д..

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв с вх. № 52318/27.06.2024 г. от Г. И. М – Влаева. Заявява, че ищците не са съсобственици поради порок на упълномощителните сделки, предшестващи сключването на договор за замяна, обективиран в НА № 138, т. 1, рег. № 869, д. № 41/2006г. Така оспорва действителността на придобивното основание, с което се легитимират ищците, като собственици. Възражение за придобиване на имота, предмет на делба от нея по давност няма, още по-малко искова претенция в същия смисъл.

Постъпил е и отговор на искова молба с вх. № 69073/28.08.2024 г. от Т. П. Д..

Изразява становище за недопустимост на иска. Твърди, че ищците не са собственици на претендираната от тях част от имота. Заявява, че самата тя няма нито качество на собственик, нито на владелец. Също оспорва действителността на придобивното основание, с което ищците се легитимират като собственици.

Преди провеждане на първото по делото открито съдебно заседание ответникът Г. И.

М – Влаева е представила молба вх. № 9054/30.01.2025 г., с която уведомява съда, че е 2 предявила установителен иск за собственост, придобита чрез упражняване на давностно владение, против всички страни в делбеното производство. Заявява, че по този иск е образувано гр. д. № 1089/2025 г. по описа на Районен съд – Варна. Като счита иска за собственост за преюдициален, иска спиране на делбеното производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по установителния иск.

С обжаленото oпределение № 3922/24.03.2025 г. Районен съд – Варна е спрял производството по гр. д. № 1468/2024 г. по описа на ВРС, ХХХІХ състав до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 1089/2025 г., по описа на ВРС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи.

Жалбата е неоснователна.

Настоящият състав споделя напълно приетото с решение № 50025/28.02.2023г. по гр.д. № 1898/2022г. на ВКС, Първо ГО. В това решение е коментирано определение №117/19.06.2018г. по ч.гр.д.№1357/2018г. на II г.о. на ВКС в което подробно са анализирани предпоставки за спиране на делбеното производство поради преюдициален спор. Посочено е, че в практиката на ВКС е съществувало разбирането, че с настъпването на преклузията по чл. 343 във връзка с чл. 342 ГПК възниква и отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на искове по преюдициалните за делбата въпроси в отделно, самостоятелно исково производство, а именно - липса на правен интерес. Посочено е също така, че тази практика е изоставена, свидетелство за което са постановените в обратния смисъл актове – определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр.д.№ 6714/2013 г. на ВКС, І г.о., а така също и решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 5605/2013 г. на ВКС, І г.о., определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 1535/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 550/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. на ВКС, І г.о., определение №10/10.01.2019г. по ч.гр.д.№4548/2018г. на I г. о. на ВКС, определение №126 от 11.07.2022г., постановено по ч.гр.д.№1343/2022г. на I г. о. на ВКС. Посочено е още, че в актуалната си практика ВКС приема, че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права.

Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за възстановяване на запазена част.

Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство. Споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание 3 всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред.

Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК. В практиката си ВКС приема, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице дори и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

Ето защо, при предявения иск за делба и заведен след това от ответницата Г. И. М. иск за собственост в отделно производство, като е спрял производството по гр. д. № 1468/2024 г. до произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по гр. д. № 1089/2025 г. на основание чл. 229, ал.

1, т.4 от ГПК, съобразявайки се с практиката на ВКС, Районен съд - Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Частната жалба е неоснователна, а определение № 3922/24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1468/2024 г. по описа на ВРС следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3922/24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1468/2024 г. по описа на Районен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5