Определение № 70 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000254 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, подадени от: „Б.Д.“ АД /ищец в първоинстанционното производство/ и от Т. С.

С. /ответник в първоинстанционното производство/. Обжалва се решение №39/07.02.2024г., постановено по търг.д. №215/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, постановено по иск по чл.422 от ГПК, предявен от „Б.Д.” АД, ЕИК ********* срещу Т. С. С..

С въззивното решение №437/04.12.2024г. е: отменено решение №39/07.02.2024г., постановено по търг.д. №215/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА: с която е уважен установителният иск по чл.422 от ГПК, предявен от „Б.Д.” АД, ЕИК ********* срещу Т. С. С., ЕГН ********** за съществуване на вземане за сумата над 15 138,60лв. до 19 039,04лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането; с която е отхвърлен установителният иск за сумата над 4 343,67лв. до 10 987,92лв. - възнаградителна лихва за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г.; с която е отхвърлен установителният иск за сумата от 5 071,61лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2020г. – 07.02.2023г. – произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., 1

Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора; с която „Б.Д.“ АД, с ЕИК********* е осъдена да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** сумата над 2 006,09лв. до 2 775,27лв. - разноски по делото, като е: отхвърлен предявеният от „Б.Д.” АД, ЕИК ********* срещу Т. С. С., ЕГН ********** иск за признаване за установено по отношение на Т. С. С. съществуването на вземане на „Б.Д.” АД за сумата над 15 138,60лв. до 19 039,04лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането, произтичаща от Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора; По предявения от „Б.Д.” АД, ЕИК ********* срещу Т. С.

С., ЕГН ********** иск по чл.422 от ГПК, е прието за установено, че съществува вземане в размер на 10 987,92лв. /включващо установеното с първоинстанционното решение вземане в размер на 4 343,67лв./ възнаградителна лихва за периода от 27.02.2020г. до 27.02.2023г., както и вземане в размер на 5 071,61лв., представляваща обезщетение за забава за периода 27.02.2020г. – 07.02.2023г. – произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2014г., Допълнително споразумение към него от 09.12.2015г. и Договор за поръчителство от 09.12.2015г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №438/28.02.2023г. и Изпълнителен лист от 28.02.2023г. по ч.гр.д. №879/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора. Потвърдено е решение №39/07.02.2024г., постановено по търг.д. №215/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора в останалата обжалвана част.

Т. С. С. ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Б.Д.“ АД допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на 247,22лв.; допълнително разноски за заповедното производство в размер на 179,04лв.; разноски за въззивното производство в размер на 826,20лв.

„Б.Д.“ АД, с ЕИК********* е осъдена да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** сумата от 2 244,41лв. – разноски за въззивното производство.

2

По делото е постъпила молба с вх.№159/09.01.2025г. от жалбоподателя – ищец – „Б.Д.” АД, която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното решение в частта за присъдените разноски, като бъдат присъдени разноски, дължими от „Б.Д.“ АД по съразмерност и след компинсация, а именно 991,95лв.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Т. С. С., с който искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските се оспорва.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което, като процесуално допустима следва да бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения :

С оглед изхода от спора във въззивното производство, въззивният съд се е произнесъл по сторените в първоинстанционното производство и в заповедното производство разноски по следния начин: Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.141/ ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 1 331,63лв., като окръжният съд е включил и разноски за юрисконсултско възнаграждение 300лв. или общо 1 631,63лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и съразмерно с уважената част от иска му се дължат разноски в размер на 986,86,86лв. Или, освен присъдените с първоинстанционното решение разноски – 739,64лв., са присъдени допълнително разноски в размер на 247,22лв. – за исковото производство.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и съразмерно с уважената част от иска за заповедното производство /за което са направени разноски 1 181,63лв./ се дължат разноски в размер на 714,69лв. Или, освен присъдените с първоинстанционното решение разноски – 535,65лв., са присъдени допълнително разноски в размер на 179,04лв. – за заповедното производство.

Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.142/ ответницата С. е сторила разноски в размер на 7 300лв., като, според мотивната част на първоинстанционното решение е уважено възражение на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и разноските, направени от ответницата са разпределени по 3 съразмерност на база 5 076,53лв. Доколкото не е упражнено право по чл.248 от ГПК на тази база са разпределени и разноските от въззивната инстанция.

Прието е, че съразмерно с отхвърлената част от иска на ответницата се дължат разноски в размер на 2 006,09лв., при което първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски над 2 006,09лв. до 2 775,27лв.

По разноските, сторени във въззивното производство:

Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.99/ жалбоподателят – ищец е сторил разноски във въззивното производство в размер на 1 064лв., като се претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Юрисконсултското възнаграждение е определено съгласно чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК - в размер на 300лв. Съразмерно с уважената част на въззивната жалба на жалбоподателя – ищец и неуважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, на жалбоподателя – ищец са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 826,20лв.

Съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК жалбоподателят – ответник С., е сторила разноски в размер на 7 217,65лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв., като е прието за неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената въззивна жалба на жалбоподателя – ответник и неуважената въззивна жалба на жалбоподателя – ищец, е прието, че на С. се дължат и са присъдени разноски в размер на 2 244,41лв.

Или разноските за заповедното, първоинстанционното исково и въззивното производство са разпределени по съразмерност. Съобразявайки писмено изявление на жалбоподателя – ищец, обективирано в писмена молба /л.99/ за присъждане на разноски по компенсация, въззивният съд е посочил, че при задължения за разноски в заповедно, в първоинстанционно исково и във въззивно производство, не може да се уважи искането на жалбоподателя – ищец за присъждане на разноски по компенсация, а освен това липсва насрещно съвпадащо волеизявление от другата страна.

Не се налага промяна на така приетото във въззивното решение. Освен че в случая се касае за разпределени по съразмерност разноски в заповедно и 4 исково производство, макар и исковото да е продължение на заповедното производство, компенсация на взаимно дължимите от страните разноски не следва да се извършва. Гражданският процесуален кодекс сочи необхоД.ст от изрично искане за съдебни разноски, което се обосновава с принципа на диспозитивното начало. В съдопроизводствените разпоредби не се съдържат правила относно присъждане на разноските по компенсация и задължение на съда да извърши такава служебно или по искане само на една от страните. А в случая липсва изрично изразена съвпадаща насрещна воля на страните за присъждане на разноските по компенсация.

Ето защо искането по чл.248 от ГПК, предявено от „Б.Д.” АД, за изменение на въззивното решение в частта за присъдените разноски, като бъдат присъдени разноски, дължими от „Б.Д.“ АД по съразмерност и след компинсация, а именно 991,95лв. се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№159/09.01.2025г., подадена от „Б.Д.” АД, по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на въззивно решение №437/04.12.2024г., постановено по в.т.д. №254/2024г. по описа на ПАС, в частта за присъдените разноски, като бъдат присъдени разноски, дължими от „Б.Д.“ АД след компинсация - 991,95лв.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5