Определение № 1598 от 14.11.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Шумен, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500672 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 17356/06.10.2025 г. при ШРС, депозирана от „Стиккредит“ АД гр. Шумен, представлявано от С. Н. Т., действащо чрез пълномощника си адв.

Х. М. от АК-София, против определение № 2648/09.09.2025 г. по гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което било изменено постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като било осъдено да заплати на адв. Д. Г. сума в размер на 600,00 лева.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по С-438/22 на СЕС, съобразно което съдът не следва да се съобразява с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, както и обстоятелствата, изброени в §1а, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 600,00 лв. е прекомерен.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като молбата на ищеца бъде оставена без уважение.

В законния срок, насрещната страна – В. Г. М., действащ чрез пълномощника си – адв. Д. Г. от АК-Ловеч изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Счита, че отговорно и компетентно защитил интересите на клиента си, като предявяване на настоящата претенция било единствения начин да бъде защитен потребителя. Сочи, че драстичното намаляване на адвокатското възнаграждение фактически 1 би санкционирало адвоката, защитил потребителя. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 594/2025 г. е образувано въз основа на иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от В. Г. М. срещу „Стик-кредит“ АД гр. Шумен, представлявано от С. Н. Т. с искане да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 668832/05.03.2024 г., сключен между страните е недействителен. Установява се, че ищецът бил представлявана от адв. Д. Г. от АКЛовеч. Приложени били пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В последното е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, за оказване на помощ на близко лице.

С решение № 632/04.08.2025 г., постановено по делото, съдът уважил предявения от В. М. иск, като прогласил за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит и осъдил ответника – „Стик-кредит“ АД да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 220,66 лв. и да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева.

С молба от 21.08.2025 г. ищецът В. М. инициирал производство по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Отправил молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, като определения размер на адвокатското възнаграждение, следващо се адв. Г. бъде увеличен от 600,00 лв. на 1021,97 лева.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима и частично основателна. Изложил е, че съобразно правния интерес и положената от адвоката работа, справедливия размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде определен на адв. Г., в случая възлиза на 500,00 лв. и тъй като последният е регистриран по ЗДДС, следва да му бъде присъдено такова, възлизащо на 600,00 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявения от М. срещу ответника иск е изцяло уважен. Поради това, на адв. Г. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на близко лице.

Относно размера на определеното от ШРС адвокатско възнаграждение:

Първоинстанционният съд е изложил доводи, съобразени и с решение на СЕС от 2

25.01.2024 г. по дело С-438/22, по силата на което не следва да се прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Настоящият състав приема, че правилно ШРС е съобразил релевантните в случая обективни критерии: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, съдът намира, че на пълномощника правилно е определен размер за представителство по делото, възлизащ на 600,00 лв. с включен в него ДДС.

Предвид изложеното, ШОС счита, че частната жалба, депозирана от „Стик-кредит“ АД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеният съдебен акт – потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2648/09.09.2025 г. по гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което, по молба на В. Г. М. с ЕГН ********** е изменено в частта за разноските решение № 632/04.08.2025 г., постановено по делото, като „Стик-кредит“ АД гр.

Шумен с ЕИК 202557159, представлявано от С. Н. Т. е осъдено да заплати на адв. Д. Г. от АК-Ловеч сума в размер на 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен в него ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.

274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1598 гр. Шумен, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500672 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 17356/06.10.2025 г. при ШРС, депозирана от „Стиккредит“ АД гр. Шумен, представлявано от С. Н. Т., действащо чрез пълномощника си адв.

Х. М. от АК-София, против определение № 2648/09.09.2025 г. по гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което било изменено постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като било осъдено да заплати на адв. Д. Г. сума в размер на 600,00 лева.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Позовава се на решение от 25.01.2024 г. по С-438/22 на СЕС, съобразно което съдът не следва да се съобразява с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Сочи, че съдът следва да извърши преценка за съответствието на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид правната и фактическа сложност на делото, както и обстоятелствата, изброени в §1а, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Поради това, счита, че определеният от съда размер, възлизащ на 600,00 лв. е прекомерен.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като молбата на ищеца бъде оставена без уважение.

В законния срок, насрещната страна – В. Г. М., действащ чрез пълномощника си – адв. Д. Г. от АК-Ловеч изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Счита, че отговорно и компетентно защитил интересите на клиента си, като предявяване на настоящата претенция било единствения начин да бъде защитен потребителя. Сочи, че драстичното намаляване на адвокатското възнаграждение фактически 1 би санкционирало адвоката, защитил потребителя. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 594/2025 г. е образувано въз основа на иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, предявен от В. Г. М. срещу „Стик-кредит“ АД гр. Шумен, представлявано от С. Н. Т. с искане да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 668832/05.03.2024 г., сключен между страните е недействителен. Установява се, че ищецът бил представлявана от адв. Д. Г. от АКЛовеч. Приложени били пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В последното е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА, за оказване на помощ на близко лице.

С решение № 632/04.08.2025 г., постановено по делото, съдът уважил предявения от В. М. иск, като прогласил за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит и осъдил ответника – „Стик-кредит“ АД да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 220,66 лв. и да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лева.

С молба от 21.08.2025 г. ищецът В. М. инициирал производство по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Отправил молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, като определения размер на адвокатското възнаграждение, следващо се адв. Г. бъде увеличен от 600,00 лв. на 1021,97 лева.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима и частично основателна. Изложил е, че съобразно правния интерес и положената от адвоката работа, справедливия размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде определен на адв. Г., в случая възлиза на 500,00 лв. и тъй като последният е регистриран по ЗДДС, следва да му бъде присъдено такова, възлизащо на 600,00 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявения от М. срещу ответника иск е изцяло уважен. Поради това, на адв. Г. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на близко лице.

Относно размера на определеното от ШРС адвокатско възнаграждение:

Първоинстанционният съд е изложил доводи, съобразени и с решение на СЕС от 2