Решение № 4470 от 22.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31981/2022
- Вид
- Решение № 4470
- Подписан
- 22.03.2023
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4470 гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110131981 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Б. Т., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е. М. Т. против С. Л. А., с която е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000,00 лева, като част от сумата от общо 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие непозволено увреждане от 02.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2020 г., около 17:00 часа ищецът заедно със сестра си К. Б.а Т. и приятелите им М.М., М.Н. и А.К. /всички непълнолетни/, се намирали зад ресторант „[*********]“ в парк „[*********]“ в гр.[*********]. Ищецът и приятеля му М. се спускали по стълби с велосипедите, а момичетата стояли отстрани на стълбите и ги предупреждавали за наличието на преминаващи хора. Поддържа се, че в близост до тях се намирал мъж на възраст около 40-50 години, който бил с малко дете. Твърди се още, че при спускането на М.М. по стълбите, мъжът се опитал да ритне велосипеда му, но момчето успяло да го избегне. След него се спуснал ищецът, на когото непознатия мъж ритнал велосипеда в областта на рамката. Ищецът се опитал да запази баланс, но не успял и паднал, като поставил ръцете си пред главата, за да се предпази. Вследствие предходното, основния удар бил понесен от лявата му ръка, 1 която се счупила в областта на лявата лъчева кост, като получил и множество наранявания по цялото тяло. Поддържа се, че вследствие на падането, ищецът усетил силна болка в областта на лявата ръка, но успял да се изправи и потърсил сметка на непознатия. Последния му отвърнал с обидни думи, като го нарекъл „тъпанарче“ и си тръгнал. С помощта на сестра си ищецът се прибрал вкъщи, където разказал на майка си за случилото се. Последната го завела веднага в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил прегледан, установено счупване и поставена гипсова шина. Отделно от предходното, ищецът бил освидетелстван и в кабинет по съдебна медицина, където след преглед били установени и описани получените от него травматични увреждания.
Поддържа се още, че са случилото се било образувано досъдебно производство по описа на 09 РУ-СДВР, в хода на което от проведените оперативно-издирвателни действия, на 12.10.2020 г. полицейски служители установили лице, отговарящо на описанието, направеното от ищеца и присъствалите на случилото се деца. Лицето било задържано за 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР, като било установено като С.
Л. А. – настоящ ответник. Твърди се, че ответникът заявил пред разследващите, че изритал велосипеда на ищеца, тъй като се почувствал застрашен от неговото спускане, а детето му се намирало в непосредствена близост до спускащите се непълнолетни момчета. Поддържа се още, че вследствие инцидента, през първия месец ищецът не бил в състояние да се обслужва сам, бил много притеснен и се чувствал неудобно от факта, че момче на неговите години не може сам да извършва облекчение на физиологичните си нужди без чужда помощ. През този период, въпреки прилаганите терапии за възстановяване, изпитвал ужасни болки, които се разпространявали от мястото на счупването по цялото тяло. Твърди се още, че дори към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът използва затруднения при използването на лявата си ръка, като продължава да чувства затруднение при движението й. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск за обезщетение на претърпените вследствие непозволеното увреждане неимуществени вреди. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е присъствал на инцидента и има нещо общо с него. Сочи се, че от извършените в хода на образуваното досъдебно производство процесуално-следствени действия, по никакъв начин не била установена неговата вина, а обратното – било установено, че няма отношение към инцидента. Предходното се установявало и от представеното от ищеца постановление за спиране на досъдебното производство, в което наблюдаващия прокурор посочил, че не е установен извършителя на деянието.
Поддържа се още, че при извършените в хода на досъдебното производство разпознавания, ищецът и сестра му посочили с голяма степен на убеденост, че извършител е трето за делото лице – О.Ш., а останалите деца отрекли ответникът да е 2 бил извършителя на деянието. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че в хода на досъдебното производство ответникът признал, че той ритнал велосипеда на ищеца, т.е. че е извършител на деянието. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения иск за основателен, ответникът оспорва неговия размер с доводи, че описанието на вредите до голяма степен е бланкетно, а отражението на случилото се върху родителите на ищеца, е без правно значение за производството.
Прави се и възражение за съпричиняване. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по производството разноски.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок по делото е постъпила писмена защита единствено от процесуалния представител на ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 105148/02.10.2020 г. в 19:23 часа, от който се установява, че в УМБАЛСМ „Пирогов“ на ищеца А. Т. е извършен преглед, при който е снета анамнеза „Паднал с колело по стълби. Детето е бутнато от възрастен човек“. В обективно състояние на пациента е посочено – „Болка, оток, ограничено движение, охлузни рани“. Назначени са изследвания и е поставена е диагноза „Счупване на горния край на лявата лъчева кост.
Контузия и охлузване на дясното рамо“. Установява се още, че е поставена гипсова имобизация за 25 дни и е препоръчан контролен преглед.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 371.10/2020 г., от което се установява, че на 05.10.2020 г. ищецът А. Б. Т. е бил прегледан от специалист по съдебна медицина в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София. В снетите предварителни сведения е посочено, че на 02.10.20 г. възрастен мъж изритал колелото му, в резултат на което паднал по стълби, като за да предпази главата си, поел удара с лявата си ръка. При прегледа и представената медицинска документация са установени множество охлузвания по лицето вляво, на лявото рамо, лявата ръка и коленете, охлузна рана на лявото рамо, фрактура в горния край на лъчевата кост на лявата предмишница, състояние на поставяне на гипсова имобилизация. Според заключението, тези увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики може да има терена, стъпала на стълби, детайли от велосипед, както и други предмети. Уврежданията могат да бъдат получени при падане с велосипед по стълби, след блъскане, по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. Посочено е още, че фрактурата на лъчевата кост е причинила трайно затруднение в движенията на горния ляв крайник, а останалите травми сами по себе си са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приложения по делото амбулаторен лист Д 934/27.10.2020 г. се установява, че 3 при извършения преглед на ищеца във връзка с последици от счупване на горен крайния, е установена болка при палпация и движение в лява лакетна става; силно ограничена подвижност; флексационна контрактура. Предписана е терапия.
По делото е приложено постановление за спиране на наказателно производство от 11.04.2021 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, от което се установява, че на 05.10.2021 г. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 НК – по повод инцидента с настоящия ищеца на 02.10.2020 г., но същото е спряно, поради неразкриване на извършителя.
По делото са изискани и приложени заверени преписи от протоколите за извършени разпознавания в хода на досъдебното производство. Видно от протокола за разпознаване на лица от настоящия ищец е, че се колебае между № 2 /трето за делото лице/ и № 4 /настоящия ответник/. Видно от протокола за разпознаване от М.Н. е, че детето не е сигурно, „защото лицата са без брада“. Останалите две деца, не са разпознали нито едно от лицата като извършител на деянието.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Р.З., М. И. Г. и М. В.М..
В показанията си св.З. разказва, че познава ищеца, тъй като семействата им са приятели и съседи. Знае за инцидента, който е претърпял А.. Свидетелката не е очевидец на случилото се, но е видяла момчето на следващия ден – бил е много уплашен, боляло го много и приемал болкоуспокояващи. Разказва, че след инцидента семейството му се грижело за него, тъй като не можел да прави нищо сам, включително да посещава тоалетна и да се къпе. Лично пред нея А. изразявал притеснение, че може да остана сакат, задавал въпроса „Защо ме осакатиха?“.
Свидетелката сочи, че последиците от инцидента продължават и до ден-днешен, като А. все още изпитва дискомфорт в лявата ръка, която му е по-слаба, посещава психолог, не кара вече колело, не смее да излиза навън както преди.
В показанията си св.Г. – разузнавач в 09 РУ – СДВР, участък [*********] разказва, че си спомня ответника и инцидента с пострадалото дете при спускане с велосипед в парка в центъра на гр.[*********]. Сочи, че на него било разпределено вече образуваното досъдебно производство. Разказва, че детето било пострадало, докато се спускало с велосипед, „господинът го е бутнал“, то паднало и си счупило ръката. Разказва, че в хода на проверката събрали информация от намиращите с в района камери. Видели, че в близост до парка, където е станал инцидента се движи мъж, който отговарял на описанието на детето. Предположили, че живее някъде там след като разхожда детето си там. Започнали да правят обходи на парка, за да го засекат. Един ден, при обход видели лице, което се движело към парка с дете и отговаряло на описанието и видяното от видеоматериалите. Когато се легитимирали, лицето било притеснено. Обяснили му, че работят по случай и трябва да отиде с тях.
Когато отишли в участъка и обяснили за случая, той разказвал, че действително той е 4 човекът ритнал детето. Разказал, че се прибирал към дома си с детето и деца се спускали застрашително с колелата си към неговото дете, което било на около годинка.
Почувствал се застрашен и ритнал или бутнал /не помни точните думи/ велосипеда.
След това свидетелят обяснил на лицето, че ще бъде задържано, а това което е разказал, ще бъде записано под формата на сведение. Тогата лицето се свързало с адвокат, който го посъветвал да не дава сведения. Свидетелят си спомня, че името на задържаното лице е С.. Последният си спомнил за случая и разказал пред свидетеля и началника на участъка какво се е случило.
В показанията си св.М. - приятел на ищеца, присъствал на инцидента разказва, че на процесната дата били заедно с А. в центъра на [*********], спускали се с велосипеди на едни стълби. С тях били и две момичета, които казали, че ще предупреждават, когато те с А. започнат да се спускат. Още на първото спускане непознат мъж опитал да ритне първо него, но не успял, след което ритнал А., докато все още бил в движение с велосипеда. А. паднал на лявата част от тялото си. Човекът бил с дете, останал за кратко, без да помогне и си тръгнал. Свидетелят не познава въпросния човек, но видял как ритнал велосипеда на А.. Свидетелят описва, че между стълбите, по които се спускали имало тераси, а след това е алея. Човекът, който ритнал А., дошъл през тревата, носел детето на ръце. Свидетелят разказва, че А. бил състезател по Downhill, спускали се със специални велосипеди, които били приспособени за този спорт.