Решение № 239 от 03.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106015 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 327 ТЗ вр.с. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ТОХУН“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П***, представлявано от управителя М. К., заявена чрез пълномощника адв.М. В. от БАК, против ответника „КАЛИПСО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от управителя Ц.

П..

В исковата молба се твърди, че на 25.04.2025 г. и 30.04.2025 г., продали и доставили на ответника вино – в бутилки и кутии. Общата сума на продадената стока и дължимото ДДС възлизали на 5488 лв., за което били издадени фактура №*** г. и фактура №*** г.

Сочи, че били отправени покани за доброволно изпълнение на дължимата престация, но ответникът и до настоящия момент не е заплатил задължението си в размер на 5488 лв.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5488, 00 лв., представляваща сбор от дължими главници за продажните цени за извършени продажби на вино по следните фактури: № *** г. и №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска – 07.08.2025 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания..

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество, редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 07.10.2025 г.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:

Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), се е върнало в цялост с отбелязване, че няма такава фирма на посочения адрес, както и обозначителни табели или офис. В тази връзка на 23.09.2025 г. е залепено уведомление. В дадения с уведомлението срок не се е явило лице, което да получи книжата. С разпореждане от 14.10.2025 г., постановено по делото, съдът е приел, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК на 07.10.2025 г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена призовка, която се е върнала в цялост с отбелязване, че не е открито лице, което да получи книжата. Съобразно трайната практика на ВКС в такива случаи не е необходимо да се залепва ново уведомление (Определение № 168 от 04.05.2020г. по ч.гр.д. № 969/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС и Определение № 407 от 25.09.2019г. по ч.т.д. № 1985/2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС). Поради тази причина с разпореждане, постановено по делото, съдът е приел, че призовката до ответното дружество за откритото съдебно заседание е редовно връчена.

Следва да се отбележи, че са правени и опити за призоваване на дружеството за съдебно заседание, като отново е залепено уведомление. В този смисъл правата на дружеството – ответник да бъде уведомено за делото, са гарантирани в пълна степен.

Въпреки редовното си призоваване ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание, като не е депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане № * от 08.08.2025г.).

Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – фактура №*** г., фактура №*** г., обратна разписка, покана за доброволно изпълнение, счетоводна справка и писмена кореспонденция между страните. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на предявения иск, за който е разпределена и доказателствена тежест на ищеца.

Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на сумата от 5488, 00 лв., представляваща сбор от дължими главници за продажните цени за 2 извършени продажби на вино по следните фактури: № *** г. и №*** г.

С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.

Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 1070 лв. в производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КАЛИПСО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С***, представлявано от управителя Ц. П., ДА ЗАПЛАТИ на „ТОХУН“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П***, представлявано от управителя М. К., на основание чл. 327 ТЗ вр.с. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 5488, 00 лв., представляваща сбор от дължими главници за продажните цени за извършени продажби на вино по следните фактури: № *** г. и №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на иска – 07.08.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1070 лв., представляваща сторените от ищцовото дружество разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3