Решение № 1043 от 22.12.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1043 гр. Б., 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XXII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ

Административно наказателно дело № 20212120204658 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „Е.“, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.Б., улица ..., представяно от Д. Ж. С., ЕГН ********** и Е. П.

С., ЕГН **********.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №575163F606182/10.09.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.10 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е 1 недоказано, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 29.09.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 06.10.2021 г. с вх.№ИТ-00-8016/06.10.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.02.2021 г. в 14:45 часа дружеството-жалбоподател получило доставка на 11 646.35 литра пропан-бутан в търговски обект, представляващ бензиностанция Ф 504. По повод това данъчно събитие на 15.02.2021 г. в 12:49 часа дружеството-жалбоподател подало акцизен данъчен документ за тази доставка, но не и електронен документ за получаване.

По този повод на 11.03.2021 г. в 14:48 часа била извършена проверка от данъчни служители.

В резултат на посоченото и на 17.03.2021 г. в гр.Б. и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д. Д. Г. (инспектор по приходите) съставил против дружеството-жалбоподател

Акт

№F606182/17.03.2021 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д. У.

Конкретно отразеното в акта нарушение било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал.10 ЗДДС. В словесен вид вмененото административно нарушение било, че за посочената по-горе доставка като получател на гориво дружеството-жалбоподател е било длъжно да подаден електронен документ 2 за доставка в законоустановения срок, но не е изпълнило това свое задължение.

На същата дата и срещу подпис, на пълномощник на дружествотожалбоподател бил връчен препис от АУАН.

На 10.09.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 29.09.2021 г. на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 06.10.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-008016/06.10.2021 г.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на Изпълнителния директор на НАП.

От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че вмененото нарушение е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 ЗДДС всяко данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях.

Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В Наредбата изрично е предвиден и редът за подаване на 3 информацията по чл.118, ал.10 ЗДДС чрез електронен документ за доставка от доставчиците по електронен път с квалифициран подпис, което следва да стане на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие. С извършване на доставка на течни горива дружеството-жалбоподател е придобило качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да подава данни за получената доставка. Това задължение дружеството е следвало да изпълни на датата на доставката на течното гориво – 13.02.2021 г.

Дружеството не е изпълнило това свое задължение на процесната дата и с това е осъществило нарушението, предвидено в чл.118, ал.10 ЗДДС.

По същество дружеството-жалбоподател не оспорва нарушението, а го отнася към маловажен случай.

Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице наложената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което не съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл.28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл.9, ал.2 НК, доколкото се касае за приходи, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд – Б.

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №575163F606182/10.09.2021 г., издадено от К. П. П. – заместник-директор на ТД на НАП – Б., оправомощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 на Изпълнителния директор на НАП.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. на основанията, предвидени в 4

Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5