Определение № 22351 от 11.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22351 гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20251100109498 по описа за 2025 година

Предявени са субективно пасивно съединени искове от В. Ф. В.Т. срещу Т. П. Н. и М. М. М. за установяване нищожност на договор за покупкопродажба на недвижим имот, оформен в нот. акт № 158, том X, peг. №19510, дело №1677 от 28.07.2021г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени съображения, че през м. 06.2020г. първият от ответниците - Т. П. Н., завела срещу ищцата и съпруга й Х.Т. ревандикационен иск, по който е образувано гр. дело № 4467/2020г. на СГС, 19 състав, приключило с влязло в сила на 25.06.2025г. решение №260767 от 29.05.2023г., с което Т. Н. е призната за собственик на процесния недвижим имот и са осъдени ищцата и съпругът й да предадат владението върху същия.

Излага съображения, че по време на висящото съдебно производство Т.

Н. продала на втория ответник процесния недвижим имот с договор, оформен в нот.акт № 158/2021г., за сумата от 194 000лева, която счита за неизгодна и накърняваща добрите нрави. Твърди, че сумата по договора не е платена, поради което е налице привидност на същия.

С разпореждане №25311/08.10.2025г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да уточни обстоятелствата, на които се основава правният интерес от предявяване на искове за установяване нищожност на процесния договор за покупко –продажба на недвижим имот, при положение, че е налице влязло в сила решение с което е уважен предявен срещу ищеца ревандикационен иск за същия имот. При неизпълнение на горните указания в определения срок исковата молба ще бъде върната на основание чл.130 от 1

ГПК.

В определения срок е подадена молба уточнение , в която е посочено, че правният интерес на ищцата се обуславя от това, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не валидира нищожната сделка. Освен това излага, че приобретателят (вторият ответник), въпреки че няма задължения към него, поискал спиране на електрозахранването в апартамента, като прогласяване нищожността на процесния договор ще преустанови това нарушение. Твърди, че ответницата Т. Н. е продала и друг свой имот в гр.Правец, а ищцата като единствен наследник на Т. Н. има интерес да запази имуществото й.

Съдът приема, че исковата молба е процесуално недопустима по следните съображения:ю

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК установителният иск е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. Ищецът не обосновава правен интерес от установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот. акт № 158, том X, peг.№19510, дело№ 1677 от 28.07.2021г., сключен между ответниците, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. От изложените в исковата молба фактически твърдения следва, че между страните е бил налице спор за материално право по отношение на процесния недвижим имот, който е разрешен с влязло в сила решение, с което ищцата е осъдена да предаде владението върху същия на първата ответница, като е прието за установено, че същата е негов собственик.

Съгласно чл.226, ал.3 от ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, а според чл.298, ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и за правоприемниците на страните. Предвид изложеното от влязлото в сила решение по процесното дело се ползва вторият ответник. С оглед изложеното, правният интерес от предявяване на иск за установяване недействителност на договора, от който произтичат правата на втория ответник, не се установява от изложените в исковата молба твърдения, тъй като спорът за материално право относно процесния недвижим имот е приключил с влязло в сила решение в полза на първия ответник, като уважаването на предявените в настоящото производство искове по никакъв начин не би довело до промяна в правната сфера на ищцата, която е осъдена да предаде владението върху същия.

2

Не може да се приеме, че е налице правен интерес с оглед твърдението на ищцата, че с предявяване на исковете цели да осуети изпълнението на влязлото в сила решение по приключилия между страните спор за материално право.

Не обосновава правен интерес изложения от ищцата довод за запазване имуществото в правната сфера на Т. Н., като е единствен неин наследник по закон, тъй като до датата на смъртта си Н. има право да се разпорежда със своето имущество, както намери за добре. Следва да се има предвид, че в ЗН са регламентирани правила, даващи възможност на наследниците след откриване на наследството да предявяват претенции към имуществото на своите родители, включено в наследствената маса или да предявяват искове за възстановяване на запазена част от наследство само в определени законоустановени хипотези на извършени завещания или дарствени разпореждания. Тези права, обаче, възникват след откриване на наследство.

Дотогава наследниците по закон нямат правна възможност да ограничават правната сфера на своите родители по отношение на сключените от тях договори, с които се разпореждат със своето имущество.

Предвид изложеното предявените искове са процесуално недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на В. Ф. В., с която са предявени субективно пасивно съединени искове срещу Т. П. Н. и М. М. М. за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нот. акт № 158, том X, peг. №19510, дело №1677 от 28.07.2021г. на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3

4