Решение № 20658 от 13.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20658 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110109520 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.

Образувано е по искова молба с вх. № 49725/22.02.2023 г. на А. Д. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. . 4, бл. 454, ет. 2, ап. 4, чрез адв. Д. Т., със съдебен адрес: гр.

София, ул. Три уши № 1, ет. 3, офис 5, адрес на електронна поща: [email protected] срещу Р. Ц. М., ЕГН **********, гр. София, ул. 340-та № 5, чрез особен представител адвокат Е. И. М.-Д., съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 5, ет. 2, кантора 11, с която са предявени искове по чл.45 ЗЗД за сумата от 4020 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нанесена средна телесна повреда от ответника, ведно със законната лихва от датата на настъпване на непозволеното увреждане 29.07.2018 г. до окончателното плащане; сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки, стрес и страх от повторно увреждане, безпокойство за живота му, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и дискомфорт, вследствие настъпил деликт на 28.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.07.2018 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.07.2018 г. около 20.00 ч. в гр. София, ж.к.

. 1а, пред вход 1 на блок 507а, чрез нанасяне на удари с дървен крак от маса в областта на главата, ответникът причинил средна телесна повреда на ищеца, изразява ще с импресионно открито счупване на черепния покрив в ляво теменно-слепоочно с вбиване на костни парчета навътре и мозъчна контузия, реализирано медикообилогична характеристика на разстройство на здравето, временно опасно за живота, като осъществената комуникация между външната среда и стерилната мозъчна кухина самостоятелно е причинило на 1 пострадалия самостоятелния медикообилогичен признак „нараняване проникващо в мозъчната кухина“. Твърди, че със споразумение от 26.11.2018 г., сключено между прокурор от СРП и пълномощник на ответника, наказателното производство било прекратено, на основание чл. 381 от НПК, като деянието било квалифицирано и ответникът се признал за виновен за извършено деяние по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Ищецът твърди, че в следствие на нанесената телесна повреда довела до диагноза „Дефектус темпоранариеталис синистра крании пост оперативам“, обективирана в Епикриза от 01.11.2018 г. от УМБАЛСМ „Н. И. .“ ЕАД, с лекуващ лекар д-р М. Лалева и д.р. М.

Петров. В епикризата било посочено, че през юли месец 2018 г. е постъпил в Окръжна болница по повод тежка ЧМТ. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че след нанесения му побой от ответника, ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. .“ ЕАД, Отделение по неврология, като поради тежкото му състояние, на 26.10.2018 г. медиците взели решение да бъде подложен на оперативно лечение с цел корекция на костен дефект с титаниева мрежа. На 26.10.2018 г. в 15.29 ч. е извършена Кранипластика кум рете титании. Дренаж Но 1, като операцията е протекла без усложнения.

За посочената операция, ищецът заплатил сума в размер на 4020 лв. с ДДС, в това число система за краниопластика – титаниева и брой 8 винта кат. № FMxxT – 3960 лв. с ДДС и за стаплер за кожен разрез кат. № 783100 – 60 лв. с ДДС. Твърди, че така посочените имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършения деликт, поради което ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Относно претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деликта, ищецът сочи, че е претърпял болки, стрес, страх от повторно увреждане, безпокойство за живота си, негативни емоции от обективно загрозения му външен вид и дискомфорт при среща с приятели и лица от насрещния пол. Твърди, че ответникът е бил осъждан три пъти към 06.11.2018 г., като след средната телесна повреда, нанесена на ищеца, осъдителните присъди на ответника ставали 4 броя. Сочи, че във всички случаи се касаело за нанасяне на телесни повреди и заплахи за живота, което характеризирало ответника като особено опасна и създаваща страх у обществото личност. Твърди, че механизмът на престъплението бил особено въздействащ на психиката на всеки човек, тъй като ответникът подгонил ищеца с крак от маса, в който имало забити пирони, без да е бил предизвикан по никакъв начин. След това били нанасяни удари с предмета, вследствие на което е причинена твърдяната средна телесна повреда. Твърди, че вредите не спирали до извършената операция. Ответникът бил във видимо нетрезво състояние към момента на извършване на деянието. Сочи също така, че до извършване на операцията му се е наложило да води живот с черепна травма на лява страна на главата, като не само това обективно загрозявало неговия външен вид, а е водело и до невъзможност да спи на тази страна в целия период до извършване на операцията и месеци след нея. Притеснявал се изключително много дали вследствие тежкия удар в главата му няма да има трайни мозъчни увреждания, дори да 2 остане инвалид. Сочи, че при направена магнитнорезонансна томография на глава – нативно, било установено, че са налице посттравматични и постоперативни промени вляво темпорапариетално с наличие на костен дефект и оформена малка поренцефална киста, като при по-продължително напрежение изпитвал главоболие в лявата страна на главата. Счита, че претендираното обезщетение е справедливо, съответства на негативните преживявания и психическото им отражение върху него, отчита техния интензитет и продължителност, още повече, че тези последици от деликта са с дълготраен ефект върху психиката му, продължаващи и към момента на подаване на исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба, депозиран чрез особен представител, назначен от съда на ответника, изразява становище за допустимост на исковата претенция и евентуална основателност. Оспорва исковите претенции по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главниците и лихвите.

Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че по НЧД № ./2018 г. по описа на СРС, НО, 8 състав е одобрено Споразумение на 26.11.2018 г., с което ответникът е бил признат за виновен в това, че на 28.07.2018 г., около 20.00 ч. в гр. София, ж.к. . 1а, пр. вх. 1, на бл. 507а, чрез нанасяне на удари с дървен крак от маса в областта на главата причинил на А. Д. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в импресионно открито счупване на черепния покрив в ляво теменно-слепоочно с вбиване на костни парчета навътре и мозъчна контузия, реализирало медикобиологичната характеристика разстройство на здравето, временно опасно за живота, като осъществената комуникация между външната среда и стерилната мозъчна кухина самостоятелно е причинило на пострадалия самостоятелния медикобиологичен признак Нараняване проникващо в мозъчната кухина, което се явява пестъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и десет дни, при режим на изтърпяване „общ“.

По делото са разпитани свидетелите Теодора И., съжителстваща на семейни начала с ищеца, и Р.а Петрова, и двете водени от ищеца. Свидетелката И. познава ищеца от 2017 г.

През юли месец 2018 г. й се обадили и й казали, че ищецът е в Окръжна болница и тя отишла при него на деня след приемането му. Бил в реанимация. Търсили дарители на кръв.

Свидетелката го посещавала всеки ден в болницата. Знае, че при инцидента друг човек го е ударил с крак на маса в главата, на който крак е имало пирон. След удара от Бърза помощ са дошли и са го взели, за да го закарат в болницата. След като го изкарали от реанимация, ищецът не можел да говори. Около 10-12 дни престоял в болницата. Лекарят казал, че ако успее да премине няколко определени дни, ищецът ще оживее и ще може да говори.

Правили са му животоспасяващи операции. Когато свидетелката го е посещавала в болницата, ищецът не можел да говори. Изглеждал все едно бил труп, трудно се 3 установявал контакт с него, не искал контакт с никой. Когато го изписали от болницата след един месец, свидетелката не го е виждала. Получавала информация от майка му. Малко преди втората операцията се видяла с ищеца, започнала да го посещава и в .. Свидетелката водила ищеца на логопед, какъвто той посещавал месеци наред. Все още имало букви (съдът разбира, че се касае за звуци), които ищецът не можел да казва нормално. Когато му била сложена пластина на главата, ищецът бил една седмица в болницата. Не искал да вижда никой, изпаднал в депресия, бил много стресиран. Инцидентът променил ищеца. След инцидента и до деня на разпита на свидетелката, ищецът бил все така. Само със свидетелката излизал. Приятели го търсели, но той отказвал да се вижда с хора. Преди инцидента бил весел човек, излизал с приятели, а след това дори не работи. От началото се страхувал да не му се случи нещо Т.а пак. Получил високо кръвно налягане след инцидента и пие хапчета за високо кръвно налягане. Не шофира след инцидента. Не работи и получава обезщетение от НОИ след преминаване на ТЕЛК.

Свидетелката Петрова познава ищеца от 2015 г. За инцидента знае от общи приятели.

Знае, че е имало сбиване, при което ищецът е пострадал сериозно. Бил е в болница доста време, не контактувал с никого, не вдигал телефона и спрял да излиза. Откъснал се от всичко. Знае за втората операция и че е стоял доста време в болницата. Имал проблем с говора. След инцидента бил доста стресиран и не излизал, което свидетелката е научила от общи приятели. Имал проблем с шофирането и с говора. Преди инцидента бил весел човек, не бил конфликтен. Живее с приятелката си, защото не е възстановен напълно. Не работи.

Изслушаната по делото Съдебно-психологическата експертиза установява, че ищецът е преживял наред с физическите травми и психическа под формата на остра стресова реакция – свръхсилно емоционално пренапрежение като резултат от витална застрашеност за собствения живот. Състоянието му е свръхсилно негативно и включва цяла гама от отрицателни преживявания от тъй наречения страхово-тревожен регистър от емоциониален шок и ужас от мисълта за смъртта, през опасенията и страховете за живота и здравето впоследствие, понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и последващите седмици на оздравяване. Според вещото лице психологически всичко това се изразява в обща напрегнатост, многократно неволево връщане и преживяване на травмиращото събитие, разстройство на съня, апетита и теглото. След първата операция на 28.07.2018 г., която за ищеца е била животоспасяваща, той се е чувствал щастлив, че е жив.

Веднага е установил, че не може да говори, а само да издава звуци и е усетил твърди езика и лицевите си мускули, което за него бил нов емоционален шок и ужас, страх за бъдещето – дали ще може отново да говори. Изписан е с епизодично главоболие и отзвучаващи говорни затруднения с препоръки да се консултира с логопед и спазване на специален режим, щадящ мозъка, в това число пазене от дори и леки травми и наранявания по главата, поради липсата на твърдата обвивка на черепа, предпазваща мозъка. Трябвало е да спре да чете и слуша музика, да гледа телевизия и да спортува, особено вдигане на тежести и всякакви физически усилия и интензивни преживявания. Препоръчана е втора операция с цел поставяне на пластина, която да предпазва мозъка, което е било ново предизвикателство пред психиката 4 му. Самият ищец определял този период като супертежък за преживяване. Според вещото лице тези преживявания отговарят на критериите за посттравматично стресово разстройство, описани подробно в заключението. Качеството на живот е било снижено до борба за оцеляване без животозастрашаващи рискове. Периодът на възстановяване след операцията и изписването му от болницата е довел до облекчение за благополучното преминаване на оперативната намеса, но и до нови страхове относно възстановяването му.