Решение № 1282 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20261110201986 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Н. В., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-028751 от 13.01.2023 г., издадено от Началник сектор при ОПП СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се възразява срещу допуснати процесуални нарушения, съществено ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице и засегнали формата и реквизитите на АУАН и НП. Обсъжда се отсъствие на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не участва и неговият процесуален представител – адв. В..

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М., която взема отношение по фактите и приложимия закон и моли обжалваният правораздавателен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред административните органи, който не е променен. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото докладна записка на полицейски орган, доколкото описаните в нея причини за невръчване на санкционния акт не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Отбелязаната лаконична констатация, че към датата на еднократното посещение на адреса В. не е намерен, 1 съчетана с изявлението, че от съседи (чиято самоличност, впрочем, остава енигматична) е била събрана информация за временното му местонахождение на територията на гр. Шумен, не е достатъчна, за да се направят категорични изводи, че се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно, изрично в документа, изготвен от полицейския орган, натоварен с връчването на книжата, е вписано, че на телефонен номер, за който се твърди, че бил ползван от В., без яснота как е установен този факт, е разговаряно с лице, което е споделило, че пребивава за известен период извън гр.

София. Отсъстват обаче сведения, дали е изискана информация относно точното местонахождение и доколко нарушителят е търсен и на територията на гр. Шумен, така както е посочил неизвестният негов съсед.

Като допълнение следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере сведения, още повече че разполага със служебен достъп до множество регистри с обработвани лични данни за гражданите на Република България, относно възможните други адреси, на които В. би могъл да се намира, включително и такива на работодател, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Този подход се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

Заплащането от жалбоподателя на 19.08.2025 г. на наложените глоби и изведеното от този факт съждение на въззиваемата страна за недопустимост на подадената жалба с оглед приложението на чл.79б от ЗАНН, не отчитат изискването на хипотезата на посочения законов текст за доброволно поведение от страна на лицето, чиято отговорност е ангажирана, което не оставя съмнение относно волята му да признае вината си и да понесе последиците от своето неправомерно поведение. Видно от изисканите и приобщени към материалите по делото справки от Национална агенция за приходите, по повод предявено от СДВР за събиране в ТД на НАП – София публично вземане, възникнало от обжалваното постановление, срещу В. е било образувано изпълнително дело №180383427/2018 г. Едва след узнаване за този факт през август 2025 г., поставен пред угрозата да бъдат запорирани банковите му сметки, нарушителят на 19.08.2025 г. е превел по посочената от данъчните органи банкова сметка дължимата сума. Това негово поведение в рамките на образуваното изпълнително дело обаче не би могло да се приравни на манифестиране на „нежеланието“ да обжалва, изискуемо като задължителна предпоставка от текста на чл.79б от ЗАНН, за да се препятства възможността за търсене на съдебна защита срещу издадения правораздавателен акт (в този смисъл и съображенията към Решение №12/27.09.2025 г. на КС, по к.д. №7 от 2025 г. Още повече че в процедура по принудително изпълнение, водена от органите на НАП, свободната воля на В. е била силно ограничена, като той е бил изправен пред алтернативата да избира между доброволното заплащане на публичното вземане и принудителното му събиране чрез удовлетворение на взискателя от имуществото на длъжника, за целите на което са били предвидени и обезпечителни мерки.

По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съдържанието на последното е узнато едва няколко години след издаването му и предвид липсата на други обективни данни относно датата за това обстоятелство, извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и 2 съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 31.12.2022 г., в гр.София, около 09:55 часа, по ул. „Филип Кутев”, с посока от бул.”Черни връх“ към ул. „Сребърна“, жалбоподателят Н. Н. В., ЕГН **********, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Джип”, модел „Гранд Чероки“, с рег. №***, собственост на В. П. Г., с ЕГН **********. Когато достигнал до участък от пътя, до административен адрес ул. „Филип Кутев“ №10, автомобилът бил забелязан от полицейските служители при 04 РУ - СДВР – В. Й. М. и М. И. С., които по това време се намирали в близост. Те спрели водача, след което пристъпили към неговата проверка. В нейния ход, поради неизяснени причини, служителите приели, че В. е използвал мобилен телефон по време на движение на управляваното от него превозно средство без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, както и че не носи контролния талон към свидетелството си за управление.

Полицейският служител М. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA №846389 от 31.12.2022 г., в който били отразени обстоятелствата по извършване на нарушенията, квалифицирани съответно по чл.104а от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на М. С., който бил вписан като присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Документът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на жалбоподателя. Последният го подписал без възражения. Допълнителни такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 13.01.2023 г. началникът на Сектор към СДВР, Отдел „Пътна Полиция“ при СДВР издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №22-4332-028751, в което били описани обстоятелствата по констатираното нарушение, при пълно съответствие с фактическата обстановка, очертана в иницииращия административнонаказателното производство акт. На жалбоподателя били наложени две наказания: на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – „глоба” в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.104а от ЗДвП, а на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите В. Й. М. и М. И. С., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: докладна записка, справка-картон на водача Н. В., Заповед №513з-4561/31.05.2022 г. на директора на СДВР, заповед №8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх.№60330/24.02.2026 г. по описа на СРС, пълномощно за процесуално представителство, писмен отговор от ТД на НАП, вх.№56204/20.02.2026 г. по описа на СРС, писмен отговор от ОПП – СДВР, с вх. №97045/26.03.2026 г.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите М. и С., те заявиха, че не пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл. №846389/31.12.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Въпреки това, двамата направиха категорични изявления, че нямат съхранен спомен за описаните фактически констатации, нито за обстоятелствата, при които са наблюдавали и проверили водача.

Изтъкнаха като аргумент изминалия значителен период от време и сходството на случаите, с които ежедневно се сблъсквали при изпълнението на служебните си задължения. Не ангажираха дори твърдения, дали съдържанието на документа отговаря на обективната действителност. В тази насока свид. С. заяви, че единствено може да борави с предположения за обстоятелствата, при които е било реализирано управлението на моторно превозно средство от водача. Подобно съдържание на показанията обаче съдът не би могъл да цени като достоверен източник на факти. В наказателния процес, към чиито основни принципи, регламентирани в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, не се допуска доказателствената дейност на съда да почива върху презумпции и предположения.

3

Предвид изложеното, заявената от полицейските служители липса на спомени препятства установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН. Предоставените от свидетелите сведения не носят съдържателна информация относно конкретното проявление на описаното нарушение. В показанията им дори отсъства позоваване върху обстоятелствената част на издадения АУАН. Така обсъжданият документ самостоятелно не би могъл да се ползва с доказателствена сила, в случай че отразената фактология не позволява да бъде изведена от други доказателствени източници. Събирането на допълнителни сведения за фактите е възпрепятствано и доколкото не са представени и записи от евентуално монтирания върху патрулния автомобил видеорегистратор. Те, впрочем, с оглед изминалото време, не са и съхранени, което обективно не позволява и да бъдат подложени на експертно изследване. При тези фактически дадености съдът намира, че от съдържателна гледна точка показанията на свидетелите М. и С. не предлагат нужната информация, дали въобще и кога точно водачът е бил забелязан да преминава през пътния участък, върху който са реализирали контрол и в какво са се изразявали нарушенията на правилата за движение, допуснати от него. В този смисъл, тези гласни доказателствени средства не могат да се противопоставят на възраженията на Н. В. за различие във фактологията.