Определение № 1644 от 20.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1644 гр. Плевен, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500913 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София срещу определение № 4334 от 25.08.2025 г. по гр.д. № 6917/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 671 от 15.05.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че М. Г. М. злоупотребява с право с цел да увреди „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, завеждайки срещу него 10 бр. гр. дела и генерирайки завишена отговорност за разноски, вместо да предяви претенциите си с една искова молба и да минимизира отговорността за разноски. Жалбоподателят се позовава и на конкретна съдебна практика.

Според „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното 1 определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

М. Г. М. чрез адв. Д. М. е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София е злоупотребило с потребителските права на М. Г. М., обвързвайки я по множество договори с идентични нищожни клаузи за неустойка.

М. Г. М. намира, че съдът правилно е отчел правната и фактическа сложност на делото и е ползвал за ориентир посочените в Наредбата размери при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

Първоинстанционният съд е разгледал и уважил два иска – установителен с цена 1 779.17 лв. и осъдителен с цена 300 лв. и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита като по един иск с материален интерес до 1 000 лв. в минимален размер – 480 лв. с ДДС.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не споделя практиката, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г. II т. о., според което „когато с една ИМ са предявени от един и същи ищец срещу един и същи ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че в случая е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че следва да се определи адв. възнаграждение за защита по всеки от двата иска според цената им, като във вр. с правната и фактическа сложност на делото се отчете, че защитата по двата иска е еднаква /общи факти и доказателства/ и че за уважаването на 2 осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск. При това положение въззивната инстанция намира за справедлив размера от 474.92 лв. без ДДС за защита по установителния иск и размера от 300 лв. без ДДС за защита по осъдителния иск, т.е. че по чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят общо 774.92 лв. без ДДС, т.е. повече отколкото са присъдени с решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Тъй като няма как да се влоши положението на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, частната му жалба следва да бъде оставена без уважение.

По въпроса дали при възражение съдът дължи проверка за наличието на конкретно основание по чл.38, ал.1 от ЗА има противоречива практика.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя тази, според която конкретното основание по чл.38, ал.1 от ЗА стои в полето на вътрешните отношения между клиент и адвокат и не следва да бъде предмет на нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Обратното би довело до ненужно затрудняване на основното производство по делото.

Достатъчна гаранция, че не се злоупотребява с правото на безплатна правна помощ е обстоятелството, че адв. възнаграждение за безплатна правна помощ се дължи само при основателна претенция и че съдът определя размера на възнаграждението при спазване правилата на Наредба №1 от 09.07.2004 г.

Няма законова разпоредба, която да задължава ищцата да разреши споровете по всички правоотношения с ответника в рамките на едно дело.

Дори и това да беше сторено, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Ето защо, предявяването на множество искове с отделни искови молби, пък били те и със сходен предмет, не може да се квалифицира като злоупотреба с право.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. №29425/18.09.2025 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД-гр. София, с ЕИК 202531869 срещу определение № 4334 от 25.08.2025 г. по гр.д. № 6917/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1644 гр. Плевен, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500913 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София срещу определение № 4334 от 25.08.2025 г. по гр.д. № 6917/2024 г. по описа на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 671 от 15.05.2025 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят счита, че М. Г. М. злоупотребява с право с цел да увреди „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, завеждайки срещу него 10 бр. гр. дела и генерирайки завишена отговорност за разноски, вместо да предяви претенциите си с една искова молба и да минимизира отговорността за разноски. Жалбоподателят се позовава и на конкретна съдебна практика.

Според „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, Плевенски Районен съд не е отчел промяната в Наредба №1 от 09.07.2004 г. /по-нататък само Наредбата/, според която посочените в нея размери на адв. възнаграждения не са задължителни, а служат само за ориентир. Освен това, Плевенски Районен съд не е съобразил при определяне размера на адв. възнаграждение, че:

-по спорните по делото въпроси има богата съдебна практика;

-че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи;

-че съдът трябва да съблюдава за добросъвестното упражняване на правата на потребителя;

-че ищцата не е направила опит за доброволно уреждане на спора, а директно е завела множество дела.

„СИТИ КЕШ“ООД-гр. София моли да бъде отменено обжалваното 1 определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

М. Г. М. чрез адв. Д. М. е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно. Сочи се, че „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София е злоупотребило с потребителските права на М. Г. М., обвързвайки я по множество договори с идентични нищожни клаузи за неустойка.

М. Г. М. намира, че съдът правилно е отчел правната и фактическа сложност на делото и е ползвал за ориентир посочените в Наредбата размери при определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

Първоинстанционният съд е разгледал и уважил два иска – установителен с цена 1 779.17 лв. и осъдителен с цена 300 лв. и е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита като по един иск с материален интерес до 1 000 лв. в минимален размер – 480 лв. с ДДС.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД не споделя практиката, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №2982/2019 г. II т. о., според което „когато с една ИМ са предявени от един и същи ищец срещу един и същи ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че в случая е приложима нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че следва да се определи адв. възнаграждение за защита по всеки от двата иска според цената им, като във вр. с правната и фактическа сложност на делото се отчете, че защитата по двата иска е еднаква /общи факти и доказателства/ и че за уважаването на 2 осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск. При това положение въззивната инстанция намира за справедлив размера от 474.92 лв. без ДДС за защита по установителния иск и размера от 300 лв. без ДДС за защита по осъдителния иск, т.е. че по чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъдят общо 774.92 лв. без ДДС, т.е. повече отколкото са присъдени с решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Тъй като няма как да се влоши положението на „СИТИ КЕШ“ООД-гр. София, частната му жалба следва да бъде оставена без уважение.