Решение № 1657 от 18.04.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3640/2018
- Вид
- Решение № 1657
- Подписан
- 18.04.2019
- В сила
- 23.05.2019
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1657 гр. Варна, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3640 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт Г.Г.С. срещу И.А.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 7427/02.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№12794/2013г. по описа на ВРС: сумата от 5453,57 лева, главница по договор за банков кредит от ***г., Анекс №1/05.06.2009г., Анекс №2/24.09.2009г. и Анекс №3/16.04.2010г. към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението, изискуема редовна лихва в размер на 1591,26 лева за периода от 05.01.2011г. до 13.02.2013г., включително, изискуема наказателна лихва за периода от
05.05.2012г. до 30.07.2013г., включително, в размер на 1421,71 лева.
В условията на евентуалност, при приемане, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията се прави искане да се приеме за установено дължимостта на всички падежирали вноски по процесното вземане до приключване на устните състезания по делото, ведно с наказателна лихва за периода от 05.05.2011г. до
28.08.2013г. и законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2013г. до окончателно погасяване на дълга и да бъде осъден ответника за главницата за всички непадежирали вноски от датата на входиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до крайния падеж на договора за кредит /05.07.2014г./, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на приключване на устните състезания по делото до пълно погасяване на задължението.
С определение от 12.09.2018г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК ********* е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. бил сключен договор за банков кредит между „Райфайзен
Банк България“ ЕАД и И.А.Г.. Съгласно уговореното между страните ищцовата страна предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 7105 лева, срещу задължение да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 168.65 лева, дължими на 25-то число на съответния месец, считано от 25.01.2008г.
Съгласно чл.4 от договора страните се договорил кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 14.90 %, която се формирала от стойността на банковия ресурс /СБР/, определен от банката плюс надбавка от 9.90%. Към момента на сключване на договора годишния процент на разходите за кредита бил в размер на 17.29%. съгласно чл.4.1 от договора страните се съгласили, че при промяна в пазарните условия Банката може еднократно да променя лихвения процент в частта СБР, като новия лихвен процент влизал в сила от датата посочена в уведомлението до Кредитополучателя. Уговорено било още, че преди първото усвояване на сумите по кредита, кредитополучателя заплаща на банката комисионна за управление 2.50% върху размера на кредита.
Съгласно чл.4.4 от договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски на кредитополучателя по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвявала с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 12%.
В чл.10 от договора било уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при неплащане от страна на кредитополучателя на паричното задължение в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151-вия ден.
С анекс №1 от
05.06.2009г. към договора страните се съгласили падежната дата да се промени от 25-то на 05-то число в съответния месец, а крайния срок за погасяване на кредита да се измени на 05.01.2013г. Страните се съгласили още, че остатъчната стойност на кредита по договора е в размер на 5647.96 лева и ще се погаси с една първа изравнителна вноска в размер на 206.97 лева, дължима на 05.07.2009г. и 42 равни месечни вноски в размер на 178.89 лева, считано от 05.08.2009г. до 05.01.2013г.
На
24.09.2009г. бил подписан Анекс №2 към договора, с който страните приели по-детайлна дефиниция на „Стойност на банковия ресурс“ по смисъла на чл.4 от договора. Страните приели, че към подписване на анекса дължимата от кредитополучателя сума била в размер на 5359.88 лева – редовна главница, 196.26 лева – просрочена главница, 132.84 лева – просрочена лихва, 5.29 лева – лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница, 50.64 лев а- текуща редовна лихва. Съгласно анекса главницата следвало да се погаси на 40 броя равни анюитетни вноски, всяка в размер на 185.44 лева, с падеж 05-то число на съответния месец, считано от 05.04.2010г. до 05.07.2013г. В чл.6 и чл.8 бил уговорен гратисен период считано от 05.10.2009г. до 05.03.2010г., през който кредитополучателя заплащал само дължима лихва , която следвало да се заплати на 6 равни месечни вноски, всяка в размер на 23.02 лева.
На
16.04.2010г. бил подписан Анекс №3 към договора, с който страните уговорили, че дължимите към момента на подписването му суми по договора са: главница – 5453.57 лева, текуща редовна лихва – 29.83 лева. Крайния срок на погасяване на кредита бил уговорен на 05.07.2014г., като изплащането следвало да стане на 39 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 185.44 лева. В анекса било уговорено в периода от 05.05.2010г. до 05.04.2011г. кредитополучателя да заплаща само уговорената в чл.4 лихва, съгласно действащия погасителен план. В анекса било уговорено, че предсрочна изискуемост на всички вземания на банката по договора ще настъпи автоматично при неплащане на което и да е парично задължение в продължение на 90 дни от падежа на това задължение.
На основание чл.10 от договора и чл.13 от Анекс №2 и Анекс №4 банката направила вземането предсрочно изискуемо, съставено било извлечение от счетоводните книги, въз основа на което на 29.08.2013г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника.
На 10.09.2015г. бил сключен Конкретен договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.10.2013г. на основание чл.99 ЗЗД между „Райфайзен Банк България“
ЕАД и „Свеа Файненс
България“ ЕООД, по силата на който процесните вземания срещу ответника били прехвърлени в полза на „Свеа Файненс
България“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечение, принадлежност и лихви.
На 03.10.2016г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Свеа Файненс България“ ЕООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който процесните вземания били прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. След датата на цесията новия кредитор бил конституиран като взискател по изпълнително дело № ***. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по изпълнителното дело по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на ищеца били дадени указания от ВРС да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията. Това породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му по делото особен представител.
Исковите претенции се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Поканата за доброволно изпълнение била изпратена до длъжника в изпълнителното производство едва през м. декември 2017г. и връчена на 22.01.2018г. Това налагало извод, че в периода от образуване на изпълнителното дело през 2013г. до 2015г. не са извършвани изпълнителни действия и изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона. След прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона всички предприети изпълнителни действия се обезсилвали по право, а последващите действия се явявали незаконосъобразни и недействителни. Такива се явявали и изпращането на покана за доброволно изпълнение и връчването на заповедта за изпълнение на длъжника. По изложените съображения не били налице предпоставките за предявяване на иск по чл.422 ГПК и предявените искове се явявали недопустими.
По отношение размера на исковите претенции същите се явявали недоказани, като липсвали доказателства по делото, които да установят по безспорен и категоричен начин действителния размер на претенцията.
Оспорва се предвидените в договора клаузи за настъпване автоматична предсрочна изискуемост на кредита да са произвели действие в отношенията между страните, тъй като липсвали доказателства ответника да е уведомен за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.
Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл.10 от договора и чл.13 от Анекс №2 и Анекс №3 като неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Поддържа се, че поради нищожността на посочените клаузи не е настъпвала предсрочна изискуемост на кредита.
Прави се искане за прекратяване на делото като образувано по недопустим иск, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 12794/2013г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист са издадена в полза на ищеца на 02.09.2013г. и получени от негов представител на 16.09.2013г.
По молба от
24.09.2013г. и въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 12794/2013г. по описа на ВРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред ЧСИ № *** Р.Т. /л.143/.
По изпълнителното дело са събрани суми, като последния превод на суми по сметка на взискателя е извършен на ***г., видно от отбелязванията върху изпълнителния лист /л.144/.
На ***г. е наложен запор на вземанията на ответника по разкритите му банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, което се установява от представеното по делото запорно съобщение /л.158/.
С молба от ***г. „Свеа Файненс България“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, представило е договора за цесия, с който е придобило вземанията към ответника и е възложило на частния изпълнител правата по чл.18, ал.1 ЗЧСИ /л.160/.
На ***г. пред съдебния изпълнител е депозирана молба от „А.з.с.н.в. с която е поискано конституиране на дружеството като взискател и е направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ответника /л.169/.
На ***г. залепено уведомление по чл.47 ГПК, като след изтичане на двуседмичния срок след това заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК. Преди залепване на уведомлението по регистрираният настоящ адрес на длъжника, длъжностното лице по призоваването е установило, че длъжникът е напуснал адреса, което е надлежно оформено в съобщението /л.188/.
За изясняване фактическата страна на делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че на ***г. е предоставен кредит в размер на 7105 лева по банкова сметка ***, който след това се е разпоредил със сумата. Вещото лице дава заключение относно размера на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като в табличен вид е представена и справка за задълженията по договора за кредит, извършваните плащания и отразяваните в счетоводството на ищеца погасявания /л.198-203/.
Разпечатката съдържа 49 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8ffc510-1510-4fc1-9e63-29c382a6fb1b