Разпореждане № 4036 от 01.09.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4036 гр. Разград, 01.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД К. КОСЕВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101954 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „************** ЕАД, 202423*** за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Т. Б., **********, настоящ адрес гр. С., **, КВ.*********, Район ***********, общ. Столична, обл. София (столица), за заплащане на 107,44 евро дължими по Договор за паричен заем № 3930** от 20.02.2023 г., сключен с "********" ООД, от които: 102.26 евро главница, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 27.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, 5.18 евро договорна лихва, дължима за периода 20.02.2023г.-15.05.2023, както и разноски по делото. Към заявлението са приложени договора за паричен заем, погасителен план, общи условия .

Заявителят е уточнил, че длъжникът не е правил плащания за погасяване на задължения по договора за заем.

Заявителят позовава вземането си на сключен на 12.01.2024 г. между „**********" ООД и „****************“ ЕАД (с настоящо наименование „*****************“ ЕАД) Договор за цесия, по силата на който „*******" /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „***********“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „***********“ ООД прехвърля на цесионера „*************** БГ“ ЕАД (с настоящо наименование „*************“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 3930**, сключен между и „************“ ООД и К. Т. Б.. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор /цедентът/ „************“ ООД е упълномощил „******************** БГ' ЕАД (с настоящо наименование „***************“ ЕАД), ЕИК 202423***, да уведоми от името на „*********“ ООД всички длъжници по вземания на „************“ ООД, които „***********“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „***********“ ООД, чрез пълномощника си „***************“ ЕАД (с настоящо наименование „************“ ЕАД), е 1 изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника , чрез препоръчана поща с обратна разписка.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2023 г., между К. Т. Б., /заемател/ и с „***********” ООД /заемодател/ е сключен Договор за паричен заем № 393***, по силата на който е отпуснат заем в размер на 200 лв./102.26 евро, който е следвало да бъде върнат на 12 седмични погасителни вноски с краен срок на погасяване 15.05.2023 г. при уговорени месечен лихвен процент 3,340% и ГПР 49.140 %.

Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал.

2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Съгласно чл.10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем всеки от гарантите - две физически лица, следва отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ”. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателя може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал.

2 от Общите условия, и да сключи договор за заем, като със съгласието на заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение. Съгласно погасителния план към договора К. Т. Б. дължи неустойка в размер на 77.86 лв., платима на 12 седмични погасителни вноски всяка в размер на 6.49 лв.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49.140 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 200 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 288лв., в т.ч. 200лв. заемна сума, 77.86 лв. дължима неустойка и 10.14 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 49.140 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно 2 показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Договор за паричен заем № 3930** от 20.02.2023 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че не са извършени плащания за погасяване на задължения по договора, следва да се присъди за погасяване сумата в размер на 102.26 евро, предоставената по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде определено в минималния размер по чл.

26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от заявлението, а именно 10.34 евро за заплатена държавна такса и 47,59 евро за юрисконсулстско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „***************** ЕАД, 2024232***, адрес: гр. С., БУЛ.********* **, общ.

Столична, обл. София (столица), представлявано от З.Н. Д. - член на Съвета на директорите упълномощена от представляващите дружеството М. А. Г. и М. К., срещу К. Т. Б., **********, настоящ адрес гр. С., 21, КВ.**********, 3

Район ********, общ. Столична, обл. София (столица), за заплащане на сумата 102.26 евро главница по Договор за паричен заем № 3930** от 20.02.2023 г., сключен с "*********" ООД, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 27.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за 10.34 евро за заплатена държавна такса и 47,59 евро юрисконсулстско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „**************** ЕАД, 2024232**, адрес: гр. С., БУЛ.***************** **, общ. Столична, обл.

София (столица), представлявано от З. Н. Д. - член на Съвета на директорите упълномощена от представляващите дружеството М. А. Г. и М. К., срещу К. Т.

Б., **********, настоящ адрес гр. С., **, КВ.***********, Район *********, общ. Столична, обл. София (столица), за заплащане на следните суми по Договор за паричен заем № 3930** от 20.02.2023 г., сключен с "*******" ООД: 5.18 евро договорна лихва, дължима за периода 20.02.2023г.-15.05.2023, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4