Решение № 131 от 22.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр.Мадан, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100221 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Р. С. Ф. против "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде обявен за нищожен Договор за паричен заем № * от 12.12.2023г, сключен с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11 ал.1 т.10 и чл.

19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем сключен с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.

1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, както и да бъде обявен за нищожен Договор за предоставяне на гаранция от 12.12.2023г., на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № * от 12.12.2023г., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД. Съгласно Договор за паричен заем № * от 12.12.2023г, ищцата получава заемната сума от 600 лева, и общо дължима сума с лихва 671.94лева, при срок на кредита 6 вноски, при ГПР от 49.05% и ГЛП от 40 %.

Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищцата сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция от 12.12.2023г с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем.

Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 426.06 лева или 71.01 лева за всяка вноска. Счита, че Договор за паричен заем № * от 12.12.2023г, сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите с а включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем , поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищцата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС.№426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД кредиторът плаща 2 вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Сключения Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Сочи че е налице явна нееквивалентност на престациите по договора, тъй като сумата която се претендира чрез него и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80% от сумата на отпуснатия кредит от 600.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, тази сума се заплаща без ищцата да получава нищо насреща.

Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Счита че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство са неоснователни. Сочи, че основният предмет на дейност на ответното дружество е предоставянето на гаранционни сделки по занятие. Именно в качеството си на търговец дружеството имало законно право и следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство). Целта на тази възмездна услуга била да се гарантира точното изпълнение на всички парични задължения на потребителя, произтичащи от сключения от него договор за паричен заем. Насрещната страна е имала съвсем ясен и обоснован правен интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По този начин тя е целяла да избегне настъпването на 3 неблагоприятни последици, като например претендиране на обезщетения или разваляне на договора за кредит поради неизпълнение. За да изпълни изискването за предоставяне на обезпечение, ищецът сам е потърсил услугите на ответното дружество и е поискал то да поръчителства за дълга му. Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство били поели задължение, което изпълняват сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Договорът за поръчителство е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получат уговореното възнаграждение. В случая не следва да се смесват възникналите правоотношения и дори съдът да приеме, че Договорът за заем е нищожен (което категорично не е предмет на настоящото дело), то „Файненшъл България“ ЕООД, изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на поръчителство № * на дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер. Поръчителят е изразил съзнателна и свободна воля да гарантира изпълнението на конкретно задължение при ясно разписани параметри. Твърденията на ищеца за нарушаване на добрите нрави били неоснователни и по отношение на поръчителя, тъй като същият е бил запознат с условията на заема и доброволно е поел риска от неговото обезпечаване.

Сочи, че доколкото основният дълг е възникнал на валидно правно основание и при спазване на договорната свобода, поръчителството е действително и следва да породи своите правни последици съгласно ЗЗД. Липсата на приложимост на защитните норми на ЗПК спрямо фигурата на поръчителя прави иска срещу него неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на молителя за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като сочи, че на ищеца са предоставени Общи условия, които са неразделна част от Договора за паричен заем, като при подписването му клиента, съответно ищеца, внимателно се е запознал преди подписване на договора. От това следва, че е приел и е нямал забележки към Договора, като се е задължил да ги спазва, полагайки подпис, както върху Договора, така и върху Общите условия. Оспорва твърденията на ищеца, че договорът за заем е нищожен поради неправилно включване на ГПР в общия разход. Сочи, че съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по него. В настоящия договор е налице стриктно математическо и правно разграничение между компонентите на дълга: главница и възнаградителна лихва. Разходите, свързани с обезпечаването чрез поръчителство, са посочени ясно и отделно в чл. 2, т. 7, тъй като те представляват цена на допълнително избрана от потребителя акцесорна услуга, а не разход за самия кредитен ресурс. Кредиторът като едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, не лишава последното от неговата правна и икономическа независимост. Ищецът не е ангажирал доказателства, че изборът на поръчителството му е бил наложен 4 принудително. Заемополучателят е разполагал с пълната свобода да осигури друго обезпечение (например лични поръчители или залог), съгласно принципа на договорната автономия. Изборът на специализирано дружествогарант е въпрос на негова субективна преценка за удобство и бързина, а не резултат от липса на алтернатива. Дружеството-поръчител, от своя страна, извършва гаранционни сделки, при които възнаграждението не е цена за ползване на капитал, а компенсация за поемане на чужд дълг. Тази сума има характер на рискова премия и е икономически и юридически независима от договорната лихва, поради което не може да се счита за „скрита“ цена на кредита. Изборът на конкретен начин на обезпечение — чрез предоставяне на поръчители, отговарящи на изискванията на кредитора, или чрез заплащане на такса към дружество-гарант — е изцяло в патримониума на заемополучателя.