Разпореждане № 848 от 05.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 848 гр. Благоевград, 05.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500920 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 227/01.07.2025 г., постановено по гр.д. 189/2025 г. по описа на РС – Разлог, съдът е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Х. И. Ч-А. ЕГН **********, с адрес: гр. С. при „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Б., представлявано от управителя Х.Г.Д., извършено със Заповед № 45/10.12.2024 г., и е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Х. И. Ч-А. ЕГН **********, с адрес: гр.

С., на длъжността „Монтажник електрически елементи“ при „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Б., представлявано от управителя Х.Г.Д..

Със същото решение е осъдено „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Б., представлявано от управителя Х.Г.Д., да заплати на Х. И. Ч-А. ЕГН **********, с адрес: гр. С., сумата от 5598,00 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и осем лева), представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 10.12.2024 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимото, както и е разпределена отговорността за разноските.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Е.“ ООД, ЕИК ***, чрез адв. М. П., с която се сочи, че решението е частично недопустимо, а именно в частта, с която съдът осъжда „Е.“ ООД да заплати на ищцата законната лихва върху сумата от 5598 лв. /която представлява обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за 1 периода от 10.12.2024г. до 10.06.2025г./, считано от подаване на исковата молба - 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимото. Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото страната не е заявила искане за присъждане на лихви.

На следващо място сочи, че постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон и на процесуалните правила, предвид което излага подробни съображения в тази насока. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ счита, че изводите на съда са необосновани, тъй като не кореспондират със събрания доказателствен материал. Твърди, че заповедта за уволнение съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като ищцата е била запозната и с цялата съпътстваща уволнението документация. Сочи още, че по делото са събрани множество доказателства за неадекватни постъпки и странности в поведението на ищцата. Твърди, че на работното място започвала да се държи по начин, с който провокирала и внасяла напрежение между целия колектив, като това водило до разконцентриране и опасност от бракова продукция; започвала да не спазва инструкциите за безопасна работа на всяка операция; при опит за комуникация с нея поставяла слушалки и не искала да чува какво и се говори и какви въпроси и се задават; предявявала претенции точно от кой да бъде проверявана; напускала работното си място без никакви обяснения; не давала възможност на изпълняващите длъжността „Инженер качество“ и „Супервайзер“ да извършат качествен контрол, ежедневно възпрепятства работния процес, не спазвала правилата за безопосни и здравословни условия на труд - тичала по стълбите, качвала се на палетна количка, за да се вози, което можело да доведе до сериозни трудови злополуки; произвеждала некачествена продукция; не пазела машините, на които работи и материала, с който работи; не спазвала заповеди и указания на прекия и началник - супервайзера, постоянно влизала в конфликт със своите колеги и имала нелоялно отношение към тях. С поведението си, ищцата застрашавала своето здраве, създавала риск от произвеждане на бракова продукция, компрометирала нейните колеги, които трябвало да поемат от поточния производствен процес нейните изделия, поставяла в риск лицензите и разрешителните, които притежава предприятието, както и потребителите на готовата продукция.

Сочи, че доколкото главният иск е неоснователен, неоснователни са и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение. Твърди, че не са представени доказателства, установяващи по безспорен начин, че за процесния шест месечен период ищцата е останала без работа.

Сочи, че е налице необоснованост на фактическите изводи - неправилно установена от първоинстанционния съд фактическата обстановка, не са обсъдени всички доказателства, налице са несъобразени и неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства. Счита, че съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства, не е направил обстоен 2 анализ на същите и по този начин е стигнал до грешни правни изводи.

Моли да бъде отменено постановеното от РС решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор не е постъпил такъв от Х. Ч.А..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и писмения отговор страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 04.11.2025 г. от 10:55 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес . Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

3

С ъ д ъ т ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4