Решение № 1453 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1453 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120105673 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД и чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД, гр.София, против А. К. П. от гр.Бургас.

Ищецът твърди, че по заявление на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист срещу ответника – по ч. гр. дело № ****. на РС Бургас, за заплащане на сумата от 638.90 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ************* ведно със законната лихва, считано от 17.06.2024г. до окончателното плащане; сумата от 87.92 лв. – договорна лихва за периода 25.10.2023г. – 25.05. 2024г.; сумата от 99.10 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 25.10.2023г. до 07.06.2024г., както и за деловодните разноски. Твърди, също та-ка, че е придобил тези вземания от банката с Договор за цесия от 24.02.2025г. Сочи, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя-цедент е било указано да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Предвид това, като частен правоприемник на банката – цесионер, моли Съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на П., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Д. И., е депо-зирал писмен отговор, с който исковете се оспорват. Излагат се съображения, че цесията не е 1 съобщена надлежно на длъжника и не е породила правно действие спрямо него, съответно – – че ищцовото дружество не се легитимира като кредитор на П.. Твърди се наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит. Иска се отхвърляне на претенциите.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Н а 11.12.2022г. между “Ти Би Ай Банк“ ЕА Д и П. е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № *****************, по силата на който Банката му е предос-тавила сумата от 1 000 лв., а той се е задължила да я върне, ведно със сумата 293.93 лв. – зас-трахователна премия по застраховка ”Защита на кредита и сметките”, преведена на застрахо-вателя, съгласно чл.7.2.2, и сумата от 432.89 лв. – договорна лихва, общо – 1 726.82 лв., на 17 месечни вноски – по погасителен план, в срок до 25.05.2024г. Уговорен е 40.96 % фиксиран ГЛП, а ГПР е определен в размер от 46.24 %.

Тъй като ответникът е спрял да обслужва кредита си, Банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу него – за исковите суми, по ч. гр. дело № ****. на РС Бургас. В същите е допусната ОФГ досежно датата на сключването на договора за потребителски кредит – 12.12.2023г., вместо вярната – 11.12.2023г.

По молба на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД е образувано изп. дело № ***** на ЧСИ С.Н Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

С Договор за цесия от 24.02.2025г. взискателят е прехвърлил вземанията си по кредит-ната сделка на ”Агенция за събиране на вземания” EAД.

С Определение от 16.06.2025г., постановено по посоченото по-горе ч. гр. дело, на заявителя-цедент е указано да предяви иск за вземанията си – съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Това обуславя наличието на правен интерес за ищеца-цесионер от водене на предявените установителни искове – съобразно т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Безспорно, процесният договор е такъв – за потребителски кредит, по отношение на който приложение намират разпоредбите на ЗПК, а по силата на чл.24 от същия – и на ЗЗП.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предоста-вя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императив-ни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпо-редбата на чл.22 от ЗПК, пък, предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес, за защита на икономически по-слабите участници в оборота, Съдът е задъл-жен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако страната 2 не се е позовала на нарушаването им.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдърж а годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, из-числени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, из-ползвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

При извършената служебна проверка Съдът констатира, че в ГПР не е включена сума-та от 293.93 лв. – за застраховката, която обезпечава вземането на кредитора – сключена е в негова полза и застрахователната премия се явява част от общите разходи по кредита по сми-съла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, като така потребителят е въведен в заблуждение относно дейс-твителния им размер – основание за недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като съгласно разясненията, дадени от СЕС, в по-добна хипотеза неточното посочване на ГПР следва да се приравнява на пълната липса на та-къв.

Последиците от обявяването на тази недействителност пък са регламентирани в чл.23 от ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, в случая – 1 000 лв., но не и на лихвите или други разходи по него.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, Съдът изцяло кредитира. се установява, че в периода 25.01.

– 25.10.2023г. П. е заплатил на Банката горната сума.

При това положение, следва да се приеме, че както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.06.2024г., така и към датата на сключване на договора за цесия между “Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ищеца – 24.02.2025г., Банката не е имала вземания от ответника по кредитната сделка, включително и процесните, респективно – ”Агенция за събиране на вземания” EAД не е могла да придобие такива.

Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. Обсъждането на доводите на особения представител досежно действието на договора за цесия спрямо А. П. се явява безпредметно.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, *****, за признаване за установено по отношение на А. К. П. с ЕГН: **********, от гр.Бургас, *****, че същият дължи сумата от 638.90 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *****************, склю-чен на 11.12.2022г. с “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.06.2024г. до окончателното плащане; сумата от 87.92 лв. – договорна лихва за периода от 25.10.2023г. до 25.05.2024г., и сумата от 99.10 лв. – обезщетение за забавено плащане за вре-мето от 25.10.2023г. до 07.06.2024г., за които вземания, прехвърлени впоследствие на 3 дру-жеството с Договор за цесия от 24.02.2025г., са издадени в полза на банката Заповед за из-пълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по ч. гр. дело № 3929/2024г. на РС Бургас, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4