Решение № 195 от 04.06.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Петрич, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20241230101986 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на молба вх. № 10442/05.12.2024 г., подадена от П. В. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д. Р., обл. Бл., действащ чрез пълномощник Д. В. М., Адвокатска колегия Пл., служебен адрес гр. Пл., ул. „П. О. и К.“ №*, ет.* ап.* срещу "Кр." ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. * представлявано от Н. П. П..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г., сключен с "Кр." ЕООД, по силата на който дружеството - кредитодател се задължил да предостави на Т. - кредитополучател кредит в размер на 2 200 лева. По силата на постигнатите договорености кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя общо сумата от 2958.27 лева, чрез заплащане на 12 погасителни вноски.

Сочи се, че съгласно чл.18 от договора за кредит кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 789.73 лева.

1

С горното ищецът обосновава теза, че Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г. не отговаря на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Сочи, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Твърди, че в договора за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Сочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, 4 които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Твърди, че в настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Сочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи в случая остават неизвестни, с което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са 2 включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

С гореизложеното обосновава теза, че при сключване на договора не е спазено изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Ищецът твърди, че Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 2789.73 лева не е включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че в договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за 5 потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи § 1. т. 1 от ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 3 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. На основание цитираната разпоредба обосновава теза, че заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, доколкото то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№ 426/2014 г.

Твърди се в исковата молба, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Сочи преюдициално заключение по дело С-453/10 в което е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Твърди, че тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищецът се позовава на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Твърди, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Предвид на това в случая, според него, не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор 4 обуславя недействителността на целия договор. Твърди, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. По тези съображения счита за недействителен Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г.

При условията на евентуалност - в случай, че не бъде възприето гореизложеното, прави искане да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.

18 от Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка ищецът сочи, че в правната доктрина и съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Сочи практика на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д.№395/2008 г., Решение №1270/2009 г. по гр. д.№ 5093/2007 г., определение№ 877 по т.д.№ 662/2012 г. и др/. Твърди, че такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото 7 облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че в случая предмет на обсъждане е търговска сделка, поради което приложима е нормата на чл.289 от ТЗ, при спазване и на общите правила на ЗЗД - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Твърди, че съгласно задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.

1,предл.З от ЗЗД.

Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на неговите интереси с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

5

Твърди, че клаузата за неустойка, предвидена в чл.18 от Договор за кредит № 1038390 от 19.03.2024 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 2789.73 лева е в размер на над 110% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2000.00 лева. Твърди, че по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Посочва, че принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че в настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.