Решение № 255 от 31.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Разлог, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Кристиян Стоилов, Гр. дело № 20241240100698 по описа за 2024 г.

В.С.К., ЕГН*, в качеството си на законен представител на малолетната И.И.Д., ЕГН*, и двете с адрес в г.Р., о.Р., у.„Г.Ф.“№2, е предявила с/у И.Г.Д., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., у.*, иск с правно основание чл.150 от СК.

Ответникът е баща на малолетното дете И.И.Д., ЕГН*. С Решение №714 от 16.02.2015 г. по гр. дело №769 от 2014 г. по описа на РС-Рг, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето от 100.00 лева. От момента на определяне на издръжката от съда настъпили обстоятелства, които съществено променили социално-икономическите условия в страната, свързани с издръжката на детето. Била значително повишена минималната работна заплата, съответно се повишил и прага на бедност в страната. Присъдената издръжка понастоящем била под минималния размер по чл.142, ал.2 от СК, като детето физически, интелектуално и в личен аспект израснало, поради което се увеличили и неговите житейски нужди. Майката полагала основните грижи за него, като нямала финансова възможност сама да се справя с непрекъснато растящите нужди на детето. Ответникът от своя страна нямал други деца, като не давал допълнителни средства за издръжката на детето си извън определената от съда през 2014 г. Сочи се, че ответникът разполагал с висок постоянен доход – пенсия и трудово възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за основателност на предявения иск до размера от 250,00 лева, като изразява готовност за приключване на делото със спогодба. Ответникът имал влошено здравословно състояние от 2010 г., като за поддържане на състоянието си било необходимо осъществяването на чести проверки при лекар, а отделно от това се грижел и за болната си майка Я.Д., която претърпяла мозъчен инфаркт през 2023 г. Ответникът получавал пенсия, но същата не достигала за издръжката му, поради което започнал работа в г.С., с което са възникнали още по-големи разходи за квартира, транспорт и храна и помощ за родителите му. Твърди, че майката на детето получавала по-големи доходи.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства (удостоверение за раждане на И.И.Д., ЕГН*, се установява че ответникът е баща на детето И..

С Решение №714 от 16.02.2015 г., постановено по гр. дело №769/2014 г. по описа на Рг.РС, съдът е прекратил гражданския брак м/у В.К. и И.Д., като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.Д. на майката В.К.. Съдът е осъдил 1 бащата И.Д. да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си от 100.00 лева.

С ИМ е представена служебна бележка от СУ„Б.П.И.К.“-Р., от която е видно, че И.Д. е записана в дневна форма на обучение 8б клас през учебната 2023/2024 г.

Видно от Удостоверение с изх. №488/23.05.2024 г., издадено от СУ„Б.К.“-Р. е, че ищцата е получила нетен трудов доход за периода м.11.2023 г. до м.04.2024 г., от 15`227,10 лева.

НОИ е издал служебна бележка на И.Д., от която се установява, че последния е получил доходи от трудови възнаграждения, за периода от 06.2023 г. до 05.2024 г. от 20`132,78 лева.

Установява се също, че ответника получава и доходи от пенсия от 11`861,10 лева за периода от 05.2023 г. до 06.2024 г.

По делото е представена епикриза от 08.09.2010 г., изготвена от МИ-МВР, от която се установява, че И.Д. е постъпил за болнично лечение с диагноза „Тиреотоксикоза“, средно тежка форма, активна фаза, като е назначено медикаментозно лечение. Представени са и фри за заплатени такси за лечение на пациент И.Д. и за закупени мед. изделия.

По делото е представена и епикриза от УМБАЛ„С.А.“-С., от която се установява, че И.Д. е претърпял оперативно лечение на 26.08.2019 г.

Ангажирани са доказателства, от които се установява, че Я.Г.Д. - майка на ответника, е претърпяла мозъчен инфаркт на 17.10.2023 г.

По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищцата, посредством разпита на свидетеля Ц.К.. От показанията се установява, че ответникът не дава допълнителни средства по издръжката на детето, освен присъдената от съда от 100.00 лева. Грижите на детето основно се полагат от майката, която осигурява училищните екскурзии, както и летните почивки на детето.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (чл.143, ал.2 от СК). Правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например ч/з получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (т.2 от ПП №5 от 16.11.1970 г. на ВС).

В закона (чл.150 от СК) е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата.

Според чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Изискването на чл.139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това ищеца по делото с оглед възрастта му, е дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 от СК).

Издръжката на дете се дължи от двамата родители, независимо при кого живее то, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.

Същевременно конкретните възможности на ответника да дава издръжка са предпоставка за определяне на нейния размер (чл.142, ал.1 от СК). Ответникът е пенсионер, като получава пенсия над средномесечната за страната, като в същото време е и работоспособен – същият се осигурява над минималната работна заплата за страната. По делото са ангажирани доказателства за здравословното състояние на ответника, но според съда, наличието на заболяване не му създава трудност при изпълнение на законовото му задължение да заплаща издръжка на ненавършилите му пълнолетие дете. По делото не са ангажирани доказателства, 2 че ответникът дължи издръжка на други деца или на съпруг, които са от един и същи ред – чл.141, т.1 от СК. В хода на производството не се установи от ищцовата страна, че ответникът притежава материалните възможности да заплаща издръжка от 500,00 лева. Не се установи и наличие на специални потребности за детето, които да налагат заплащането на издръжка в този размер.

От друга страна съдът не възприема доводите на ответника, че се грижи за болната си майка, доколкото всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява условия на живот, необходими за това. С други думи, издръжката на детето е по-горен ред задължение от издръжката на родител (т.2 за сметка на т.1 от чл.141 на СК). Дължащият издръжка родител не е освободен от задължението си или неговата отговорност не следва да бъде намалена от факта, че се грижи за болен родител, доколкото в случая става въпрос за ненавършило пълнолетие дете, чиято издръжка е с предимство пред тази, давана на родителя.

След съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства се мотивира извода, че за времето от датата на постановяване на размера на заплащаната до този момент издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, които са поставили ищеца в състояние, което да обективира искането за изменение на първоначално определената издръжка. От датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал значителен период от време, през който се е променил както етапа на развитие на личността на детето (с повишаване на възрастта на детето обикновената му ежедневна нужда също се увеличава), така и в обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт са се повишили значително. От друга страна не са налице данни, че ответникът е в състояние да заплаща претендирания размер от ищеца.

Съдът счита, че ответникът следва да заплаща на дъщеря си И.Д. издръжка от 350.00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, която не отрича, че също реализира трудов доход, който е сравним с този на ответника, като последният е в трудоспособна възраст и са ангажирани доказателства за обстоятелства, че И.Д. полага труд. Налице са доказателства за други алиментни задължения на ответника, които също в голяма степен утежняват материалния му и финансов капацитет (издръжка за болен родител), като освен посоченото, съдът взема предвид и възрастта на малолетното дете, нарастващите му нужди и промяната в икономическата обстановка в страната. Не следва да се забравя обаче, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Наличие на влошено здравословно състояние за ответника, което да му пречи да реализира доходи над средните за страната, не се ангажираха.

Издръжката за бъдещ период се следва, считано от датата на подаване на ИМ – 28.05.2024 г.

(т.21 от Постановление №5 от 16.11.1970 на Пленума на ВС) до настъпване на основания, обуславящи нейното изменение или прекратяване. По силата на чл.146, ал.1 от СК, при забава плащането на месечна вноска, в/у сумата се дължи заплащане на законната лихва, като дължимостта настъпва на първо число на месеца, следващ този, за който се дължи издръжката.

На основание чл.242, ал.1, пр.1 от ГПК, следва да бъде допуснато и предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските и следващите се държавни такси:

В процесния случай искът с правно основание чл.150 от СК, е иск за периодични платежи за неопределено време, поради което дължимата държавна такса е 4% в/у увеличения размер на платежите за 3 години – арг. чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тъй като размерът на последната съдебно призната издръжка е 100,00 лева, увеличението й е с 250,00 лева месечно, поради което се дължи и държавна такса от 360,00 лева, платима по сметка на съда.

Ищецът и ответникът, ч/з процесуалните си представители, претендират и присъждане на 3 разноски по настоящото дело, съставляващи договорено и заплатеното от тях адв. възнаграждение, като по делото са представени списъци по чл.80 от ГПК. Липсва възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

По делото се установява, че ищцовата страната е заплатила адв. хонорар от 500,00 лева, а ответника е ангажирал доказателства за 600,00 лева заплатен адв. хонорар. Тези разноски се дължат и от двете страни съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Съобразно уважената част от претенцията, следва са бъдат присъдени разноски в полза на ищеца от 350,00 лева, а съобразно отхвърлената част от претенцията в полза на ответника от 180,00 лева.