Решение № 748 от 28.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330202458 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 470/10.04.2024г., издадено от Заместник кмет "Обществен ред и сигурност" в Община Пловдив, с което на Е. Т. Т. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се оспорва обстоятелството, че именно жалбоподателката е извършила паркирането на процесния автомобил.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: При направена проверка на 25.01.2024 г. в град Пловдив, на ул. "****, в 10:40 часа, се установи следното нарушение: г-жа Е. Т. е паркирала МПС марка "***" с рег.№ **** върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за паркиране от собствениците на пътя или администрацията, с което е нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. За установеното нарушение е наложена глоба с фиш № ****г. в размер на 50 /петдесет/ лева, в отсъствие на водача.

С жалба до Районен съд - гр. Пловдив с вх. № 11891/01.02.2024 г., подадена чрез адв. *** ****, г- жа Т. оспорва нарушението. С Разпореждане № 1048/15.02.2024 г. по АНД № 20245330200951/2024 г., Районен съд - гр.

Пловдив прекратява производството по делото и връща административно наказателната преписка в община Пловдив за довършване на производството.

На г-жа Т. е изпратена покана, на адреса на представляващото я адвокатско дружество, за явяване в ОП "Общинска охрана" - гр. Пловдив, за съставяна на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН.

Поканата е получена на 22.02.2024г. от *** **** - сътрудник в адвокатското дружество. На определената в поканата дата, г-жа Т. не се явява, поради което АУАН № 003947/13.03.2024 г. се съставя в нейно отсъствие, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Следните обстоятелства от релевантната фактическа обстановка не са оспорени по делото:

-че на 25.01.2024 г. в град Пловдив на ул. "**** МПС марка "***" с рег.

№ **** било паркирано върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за паркиране от собствениците на пътя или администрацията.

Всъщност това обстоятелство се установява и от представените с писмена молба писмени доказателства от въззиваемата страна;

- за установеното нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП е наложена глоба с фиш № **** г. в размер на 50 /петдесет/ лева;

-в законоустановения 7-дневен срок глобата с фиш била оспорена от жалбоподателката чрез адв. *** ****, което станало причина за издаване на 2

АУАН;

-на жалбоподателката била връчена покана за съставяне на АУАН по адреса на кантората на адв. ****, получена от сътрудник в кантората, но не се явила на посочените време и място, което станало причина за оформяне на АУАН по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН.

Посочените обстоятелства освен, че не са спорни по делото се установяват и от приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди отразеното в АУАН.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло покриват административния състав на чл. 94, ал.3 ЗДвП, който се санкционира по реда на чл. 178е ЗДвП със санкция в твърдо установен размер, която кореспондира на реално наложената по преписката.

Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал.2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да с п р е , за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От посоченото е видно, че простото присъствие на водача в автомобила далеч не е достатъчно за да се приеме, че не е налице паркиране. Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално 3 подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност:

- за качване и слизане на пътници;

- за извършване на товарно-разтоварни работи;

- за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие;

-за да се изпълнят правилата за движение.

В този смисъл е трайната практика на административен ПловдивРешение № 678 от 06.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 332 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1984 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2343 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Точно обратното- отсъствието на водача е сигурен белег, че формата на изпълнителното деяние е именно паркиране. В случая е безспорно по делото, че глобата с фиш е залепена в отсъствие на водача, тоест било е налице паркиране на процесния автомобил.

От друга страна от жалбоподателя не се ангажираха доказателства да е притежавал разрешение от администрацията на пътя да паркира на посоченото място, поради което презумптивната доказателствена сила на АУАН остава необорена.

ПО АВТОРСТОТО НА ДЕЯНИЕТО.

Основното възражение на жалбоподателя е, че не е доказано, че именно тя е паркирала процесното МПС.

Този фактически извод се кредитира от съда, доколкото по делото е установено, че глобата с фиш е залепена в отсъствие на водача , респективно няма как актосъставителя да е установил кой е бил действителния водач, извършил паркирането.

Това обаче не е и било необходимо, доколкото предвид спецификата на нарушенията по ЗДвП, законодателят е въвел отклонение от режима на лична отговорност, като с чл. 188, ал.1 ЗДвП е уредена своеобразна презумпционна отговорност за собственика на МПС: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, 4 предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“

От цитираната норма е видно, че макар и презумпционна, отговорността на собственика на МПС не е абсолютна, като същият може да снеме отговорността от себе си като по реда на чл. 188 ЗДвП, при съставяне на АУАН, попълни нарочна декларация, в която под страх от наказателна отговорност посочи действителния водач на МПС , в който случай АУАН и НП ще бъдат издадени на това посочено лице. Ако собственикът пропусне тази възможност, отговорност за извършеното нарушение на ЗДвП ще понесе именно той, като е изцяло ирелевантен въпросът дали той е бил водача, допуснал нарушението или не. При пропусната възможност да снеме отговорността от себе си по реда, посочен в чл. 188 ЗДвП, собственикът губи правото да оспорва авторството на деянието за първи път пред съда, както и да ангажира доказателства в тази насока.

Именно в това обстоятелство се крие презумпционния характер на отговорността на собственика по ЗДвП, като отклонение от принципа за личната отговорност. В този случай за законосъобразност на НП не е необходимо от наказващия орган да се прави изрично позоваване на чл. 188 ЗДвП, доколкото това е норма принцип при регулиране на обществените отношения, свързани с движение по пътищата. Разбира се правото за собственика по чл. 188 ЗДвП е скрепено със задължение за наказващия орган да му осигури възможност да го упражни, като го призове редовно за съставяне на АУАН.

Така Решение № 1010 от 17.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 519 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1917 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1759 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 343 от 24.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 168 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2400/13.03.2024 г. на Административният съд - Пловдив - XX Тричленен състав, кнахд № 20237180703116 / 2023 г., Решение № 1768/18 октомври 2022 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, к. а. н. дело № 1621 по описа за 2022 год., Решение № 2005/11.11.2022г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, КАНД № 2045 по описа за 2022 год.

От всичко гореизложено е видно, че за законосъобразност на НП за 5 нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП не е от значение дали жалбоподателя е бил действителния водач, а две други обстоятелства:

-дали жалбоподателят е бил регистриран собственик на МПС към момента на установяване на нарушението;

-дали е спазен редът на чл. 188 ЗДвП, тоест дали от наказващия орган е дадена възможност на собственика да посочи действителния водач и дали той се е възползвал от тази възможност.

Доказателства в тази насока не се съдържат по преписката, поради което с разпореждането за насрочване на делото са изискани от съда.

Указанията на съда са изпълнени, като по преписката е постъпила справка за регистрация, от която е видно, че именно жалбоподателката е била, а и е понастоящем регистриран собственик на процесното МПС.

От друга страна, обаче от наказващия орган не е спазен надлежния ред на чл. 188 ЗДвП, който да даде възможност на жалбоподателката да посочи действителния водач и по този начин да снеме презумпционната отговорност от себе си. Както вече се посочи, това следва да стане при съставяне на АУАН, като след това собственикът губи възможността да оспорва авторството на деянието, съгласно трайната съдебна практика.

Не е спорно по делото, а и е отбелязано в НП, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. При това положение от същностно значение за законосъобразност на НП е дали са били налице предпоставките на чл. 40, ал.2 ЗАНН, тоест дали нарушителят е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и дали не се е явил без уважителни причини.

Не е спорно по делото, а и е отбелязано в НП, че поканата за съставяне на АУАН не е връчена лично на жалбоподателя. Не е връчена лично и на упълномощения защитник адв. **** (който впрочем е имал пълномощия само за обжалване на глобата с фиш, но не и права да получава покана за съставяне на АУАН) , а е връчена на адвокатски сътрудник на адв. ****.

Поставя се въпросът дали това е надлежно връчване, като в тази насока следва да се съобразят указанията дадени с Определение № 9397 от 02.08.2016 г. по адм. д. № 6842/2016 на Върховния административен съд , в което изрично се сочи, че: „…съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на съобщения и призовки, се 6 прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.

180, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) съобщенията се връчват срещу разписка на лицето, за което съобщението е предназначено.

Алинея 2 предвижда, че съобщението може да се връчи на пълнолетен член на семейството, на домоуправител, портиер, съквартирант, съсед, който поеме задължение да го предаде. Съгласно алинея 3 когато лицето отсъства и е невъзможно връчването на лицата по алинея 2, то може да бъде връчено на защитника, ако се съгласи да приеме съобщението. Видно е , че Наказателно-процесуалният кодекс съдържа твърде различна регламентация за връчване на съобщенията от Административно процесуалния кодекс, съответно Гражданския процесуален кодекс. С оглед на това и при отчитане на разпоредбата на чл. 180, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 2 НПК следва, че в конкретния случай съобщението… не е връчено надлежно. Връчването е на адвокатски сътрудник, който не е от кръга на лицата по чл. 180, ал. 3 НПК, а не са налице и доказателства за невъзможност за връчване при условията на чл. 180, ал. 1 и 2 НПК.“ Следва да се съобрази и Определение № 13487 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 13287/2018 на Върховния административен съд, според което „ В НПК не е налице и хипотеза, аналогична на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, която да позволява на всяко лице от кантората на адвоката да получи призовка.“