Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 28.05.2024, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 18/2024
Вид
Решение № 200
Подписан
28.05.2024
В сила
01.07.2025
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. гр.Велинград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т.А при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело № 20245210100018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 344 КТ.

Образувано е по предявени от С. М. Я., ЕГН: **********, и адрес с.

***********, ул. „*******, против „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № ЧР-02- 220/01.12.2023. на Изпълнителния Директор на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на заеманата до уволнението длъжност„главен готвач“, с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД – Управление и за осъждане на ответника да заплати сумата от 1527.48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от 02.01.2024г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на ИМ в съда – 09.01.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата излага, ч е по силата на трудов договор № 34 от 11.05.1998 г. работила при ответника на длъжност „готвач“, като през 2018 г. с Допълнително споразумение № 1233/28.11.2018 г. била назначена на длъжност „главен готвач“, с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД. Твърди, че на 14.12.2023 г. със Заповед № ЧР-02- 2020/01.12.2023 г. на Изпълнителния Директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Поддържа, че не е извършила вменените й нарушения на 1 трудовата дисциплина, не е спазена от работодателят процедурата и сроковете по реализирането на дисциплинарната отговорност, не е спазено изискването за форма по чл. 195 от КТ, както и не е преодоляна защитата предоставена й по чл. 333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание, не е отчетена от ответника и тежестта на поддържаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и обстоятелствата, при които се поддържа да са извършени нарушенията. Счита че уволнението й е незаконосъобразно тъй като наказанието й е наложено при недобросъвестно упражняване на права от работодателя в нарушение на принципа за добросъвестност установен в чл. 8,ал.1 от КТ. Излага, че основните трудови функции, които изпълнявала на длъжността „главен готвач“ в предприятието на ответника, били подробно разписани в длъжностна й характеристика и се свеждали до: организиране и координиране производството на кухненската продукция, съобразно получените поръчки и заявки; разпределение работата на готвачите за деня и следене за изпълнението на поставените им задачи; контролиране спазването на правилата при поднасянето на кухненската продукция в търговската зала с цел постигане на по-добро задоволяване нуждите на клиентите и увеличаване на продажбите. Осъществявала контрол на качеството на продуктите, грамажа, подавала заявки за необходимите стоки и материали, кухненски инвентар. Осъществявала контрол и по качеството на хранителните продуктите/подправки, както и за правилното им съхранение. Твърди, че спазвала всички необходими изисквания, за да отговаря работното й място на санитарно-хигиенните изисквания при производство на кухненската продукция. Поддържа, че изпълнявала съвестно и отговорно всички трудови задължения, вменени и разписани в длъжностната й характеристика, както и винаги е докладвала своевременно на Управителя на почивната станция (ПС), ако се констатират нарушения, оплаквания на гостите или някаква липса на инвентар. Сочи, че в заповедта се твърди, че е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неупражнен контрол върху поверените й материални активи, като на 21.07.2023г. без разпореждането, без знанието и съгласието на прекия й ръководител, заедно с колегата й Ц.А., приготвили и натоварили в личния му автомобил л.а № рег. № ВТ0605КК, марка „Субару“ материални активи, собственост на ПС – „Марица -изток“ Велинград, както следва: „годни хранителни продукти: 4,485кг.-краставици;

5,915кг. – домати; 2,23кг. – лимони; 2,595кг. – стар лук; 7,615кг – банани;

3,260кг. – насипан хляб; опакован хляб „Бял хляб Стара Загора“ – 1 бр.; 2 бр. препарат „Доместос“, 1 литър Течен сапун, 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 80 литра, 1 пакет полиетиленови чували за смет с вместимост 35 литра и метална зеленчукорезачка Frimar, модел TV 2000023050, сериен номер 505011“. Излага още, че в заповедта се съдържат мотиви, че разпилявала имущество на ответника, изразяващо се в това, че „сме натоварили в личния автомобил на А., без съгласието на прекия ръководител, С.Д., зеленчукорезачка Frimar, модел TV 2000023050, сериен 2 номер 505011“, както и че с горните действия е създала опасност за настъпване на трудова злуполука поради създаден риск от неизправност в ел.инсталацията на уреда, поради нарушение на техническите правила за експлоатация. Оспорва всички факти и обстоятелства посочени в заповедта.

Твърди, че не са й искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ и съответно не е давала такива, а ако са й били искани, то искането е било неясно и не е разбрала за кои точно нарушения са й искани обяснения. Твърди, че в заповедта е описано, че поради неразпознавенето на годни от негодни хранителни продукти и неспазването на правилата за притовянето на ястия и др.,подробно описани на стр. 8 абз.7-ми от заповедта е създала и опасност за здравето на посетителите в ресторанта на ПС, за което нарушение също не са й искани писмени обяснения и не знае дали с оспорената заповед е санкционирана за това нейно поведение. Поддържа, че за нея е неясно, освен за неосъществения контрол върху поведението на колегата А. при товарене на негодните хранителни продукти в лекия му автомобил, почистващи препарати и зеленчукорезачка, за какви други нарушения е наказана и с кое нейно конкретно поведение и действие, конкретизирани по време и място в заповедта, е създала опасност за здравето на посетителите на ресторанта в ПС и е санкционирана, за да може съдът да осъществи контрол и относно сроковете по чл. 194 от КТ досежно реализиране на дисциплинарната отговорност. Твърди, че Заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ не отговаря на законовите изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди, че е упражнила контрол върху поверените й материални активи, изпълнявала е задълженията си точно и добросъвестно, изпълнила е законните нареждания на ответника, пазила е грижливо имуществото, което й е поверено, не е злоупотребила с доверието му и винаги е била лоялна към работодателя й, спазвала е всички вътрешни правила и норми. Твърди, че мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание „уволнение“ се базират на Доклад с вх. № 6989/25.07.2023г. от С. К., раб. № 1415 – Р-л отдел „Сигурност“ в „Мини Марица- изток“ ЕАД – Управление, който доклад не й е връчван за запознаване преди налагане на наказанието, Доклад с вх. № 6956/25.07.2023г. от М. Р. Д., раб. № 1126- Управител на ПС „Марица – изток“ – гр. Велинград, с който доклад също не е запозната и Приемо-предавателен протокол от 21.07.2023г. между инсп. М. Б. – ст.

Разследващ полицай в РУ – Велинград, отдел „Разследване: при ОД на МВР – Пазарджик и нея за приемане на вещи, без забележка по съС.ието им. Излага, че е положила усилия да изпълни трудовите си задължения, като седмица преди 21.07.2023г., когато се е развалил хладилника, в който се съхраняват плодовете и зеленчуците незабавно уведомила управителя М. Д., за възникналия проблем, за опасността продуктите да се развалят, но действия от страна на г-н Д. не са предприети и се наложило, именно заради това, че следва да упражнява контрол върху поверените й материални активи, да извърши проверка, сортиране и разделяне на годната от негодната стока /развалената/. Твърди, че липсата на работещ хладилник и неотстраняването 3 на повредата, обусловило нуждата да се приберат годните плодове и зеленчуци в хладилника за млечни продукти. Оспорва твърденията в заповедта, че с Приемо-предавателен протокол от 21.07.2023г. между инсп.

М. Б. – ст. Разследващ полицай в РУ – Велинград, отдел „Разследване: при ОД на МВР – Пазарджик и нея се доказва, че плодовете и зеленчуците са годни за употреба. Поддържа, че не е нарушила и разпоредбата на чл. 187, т.

10 от КТ. Спазила е всички изисквания, поставени по длъжностна характеристика и нормативни актове. Доколкото изрично била убедена, че всички тези действия които извършва, а именно почистване на склад, опаковане на негодните продукти в чували, изнасяне и натоварване в лек автомобил с рег. № ВТ 0605КК, марка „Субару“, предаване на временно ползване на зеленчукорезачка на колегата Цанко Манушев А. е със знанието и съгласието на С.Д., която замествала Управителя ПС „Марица – изток“ – гр.

Велинград. Оспорва твърденията в заповедта, че почистващите препарати:

„Доместос“ – 2 броя, течен сапун – 1 бр. 1 литър, и бр. пакет полиетиленови чували с вместимост – 80литра, 1 бр. пакет полиетиленови чували с вместимост 35 литра са собственост на ответника, като твърди, че същите са собственост на кухненския персонал и са закупувани със собствени средства.

Поддържа, че не е преодоляна закрила от страна на ответника с която се ползва, към дата на налагане на дисциплинарното наказание - 14.12.2023г, по чл. 333, ал.1,т.3 и т.4 от КТ. Твърди, че ответникът не е спазил срока на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като към датата на връчване на заповедта – 14.12.2023г., с която й налага дисциплинарно наказание „уволнение“ същият е изтекъл, а извършеното нарушение, което й е вменил е от дата 21.07.2023 г.. Сочи, че към 14.12.2023 г., дата на налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал.3 от КТ, била в разрешен от компетентните органи по чл. 162 от КТ отпуск поради временна нетрудоспособност с издаден болничен лист № Е20233583583, с диагноза по МКБ I 50-1 лявокамерна недостатъчност за срок от 30 дни. Твърди, че се ползва и от закрила при уволнение предвидена по чл. 333,ал.1,т. 3 от КТ, тъй като страда от исхемична болест на сърцето (стенокардия), която болест е предвидена в чл. 1, т.1 от Наредба № 5 за болестите при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ, издадена от министъра на народното здраве, Обн. ДВ. бр.33 от 28 Април 1987г., за което е запознат работодателят й, тъй като освен че в предоставената й декларация отбелязала този факт, то работодателят е уведомен и по-рано чрез предоставените от нея болнични листа и епикризи.

Излага, че до настоящия момент не е била наказвана и не й е било налагано дисциплинарно наказание. Винаги е била съвестна и е оправдавала доверието на работодателя, не е допускала злоупотреба с доверие, не е нарушавала трудова дисциплина или Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево. Предвид изложеното моли исковете й да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от 4 ответното дружество, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че Заповедта е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ съставлява нарушение на трудовата дисциплина, подписана е от носителя на дисциплинарна власт, съставена е в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищеца /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени достатъчно обстоятелства относно вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Твърди се, че с писмо (изх. № ЧР-01-362/10.08.2023 г.) на ищцата са поискани обяснения за всички факти и обстоятелства, във връзка със събитието на 21.07.2023 г. Обясненията (вх. №7797/17.08.2023 г.) на ищцата са взети под внимание от работодателя, който ги е съпоставил с други документи, изготвени в хода на дисциплинарната проверка и посочени в процесната заповед. Оспорва се твърдението, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата е страдала от „исхемична болест на сърцето“. Поддържа се, че с действията си по натоварване на стоковоматериални ценности, собственост на ответника, заедно с колегата си А., ищцата е нарушила грубо Заповед № РД-09-005/03.10.2020, с която е запозната срещу подпис, съгласно която е забранено изнасянето на стоковоматериални ценности от територията на Дружеството, в която територия са включени и почивните му станции, което съгласно т. 4 от Заповедта се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва се твърдението, че поверените на ищцата хранителни продукти са или развалени, което се доказвало и от премо- предавателен протокол за връщането им и изгщотвен фотоалбум във връзка с образувано ДП № 3898/2023, по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград. Оспорва се твърдението, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е изтекъл към датата на връчване на заповедта, тъй като считано от 20.09.2023 г. до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Оспорва се твърдението, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание ищцата е страдала от исхемична болест на сърцето и правоотношението е прекратено при ползване на платен отпуск.