Решение № 479 от 20.10.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Ямбол, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330103957 по описа за 2024 година

Пред съда е депозирана искова молба от „Йеттел България“ ЕАД гр.София против Д. П. П. от гр.Я., с която се претендира да бъде признато за установено, че ищецът има вземания срещу ответника, както следва: суми в общ размер на 1686,44 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство SAMSUNG *******; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +******* за базови аксесоари; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, както и се претендира присъждане на направените по настоящото и по заповедното дело разноски.

Твърди се, че на 29.09.2021г. между Д. П. П. и „Теленор България" ЕАД, понастоящем „Йеттел България" ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 32,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 41,99 лв. На същата дата страните са сключили Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG ******* за обща лизингова цена в размер на 1609,77лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 69,99 лв. По договора за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ размер на 1049,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2022г. -04.11.2022г. На 29.09.2021 г. страните са сключили втори Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари платими чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,05 лв. По 1 договора за лизинг П. дължи заплащане на сума в общ размер на 75,75 лв.

Претендират се неизплатените по тези договори суми, за които са издадени фактури и ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но ответникът е бил призован при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника П. особен представител адв.Д. Г. от АК - Я.. Искът се счита за допустим и частично основателен и се оспорва единствено в частта на претендираната сума 197,50 лв., представляваща разликата между цената на устройството и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. В тази част искът се счита неоснователен, тъй като липсва яснота и доказателства по въпроса за начина, по който е формирана тази сума по размер и не става ясно при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството или и в двата случая.

В съдебно ищецът, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който изразява становище за допустимост и основателност на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№*******/2024 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 20.19.2019 г. с предпочетен номер +********* , както и ДС към същия от 29.09.2021 год. , с което между страните е договорено посоченият предпочетен номер да бъде използван при абонаментен план за сумата от 32,99 лв. за първоначалния срок на договора и 41, 99 лв. след този срок. При подписване на ДС представител на оператора е предал на потребителя мобилно устройство – телефон Самсунг Галакси с цена /лизингова/ - 1679, 76 лв., при стандартна цена на устройството 2149, 90 лв. и отстъпка от 470 лв. Споразумението е със срок на действие 24 месеца или за периода 29.09.2021 год. – 29.09.2023 год. В ДС е уговорено, че в случай на прекратяване преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушени на задълженията му по договора, последният дължи неустойка , която не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и в случаите на предоставено устройство , потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.

На същата дата е сключен договор за лизинг за посоченото устройство , по силата на което ответникът се е задължил да заплати цената на предоставеното устройство на 33 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 69, 99 лв. Приети са и ОУ към договора за лизинг.

С договор за лизинг на базови аксесоари ищецът е предоставил на ответника подробно описани аксесоари, срещу задължението да заплати лизингова цена в размер на 121, 61 лв., платима на 23 погасителни вноски от по 5, 05 лв. Представени са и ОУ към договора, както и ОУ на“Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с 2 потребители на електронни съобщителни услуги.

Представени са още - фактура от 05.07.2022 год. с получател ответника, на стойност 149, 80 лв. с ДДС – месечен абонамент и ползвани услуги, вноска по лизинг, задължения от предходен период; фактура от 05.08.2022 год. с получател ответника на обща стойност 279, 58 лв. –месечен абонамент, разговори и данни, вноска лизинг и задължения от предходен период; фактура от 05.09.2022 год. с получател ответника за сумата от 407, 18 лв. –месена абонаментна такса, вноска лизинг и задължения от предходен период, фактура от 05.10.2022 год. с получател ответника на стойност – 490, 49 лв. – вноска лизинг и задължения от предходен период и фактура от 05.11.2022 год. с получател ответника на стойност 1686, 76 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, вр. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по ДС по договор за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг на устройство и базови аксесоари, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договорите, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Част от претенцията на ищеца касае неизпълнение на задълженията на ответника по ДС от 29.09.2021 год. за заплащане на дължимата абонаментна такса и използвани услуги – разговори, интернет и др. в уговорените срокове. Съдът приема, че посоченото ДС е валидно и поражда правни последици, като се има предвид и, че не е оспорено в съответните процесуални срокове, а именно с отговора на исковата молба. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника, ищецът установява с представените фактури, в които подробно са посочени вида на ползваните услуги, стойността на избраните месечни абонаментни планове и др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на възнаграждение на предоставените далекосъобщителни услуги и абонаментни такси в размер на общо 208, 50 лв. е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1049, 85 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство от 29.09.2022 год. и 75, 75 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на базови аксесоари :

Така предявената претенция, съдът намира за допустима, а по съществото си за основателна. Вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за лизинг. Предвид липсата на каквито и да е оспорвания, съдът приема, че същите са валидни и пораждат правни последици. Ответната страна въпреки указаната доказателствена тежест и предоставената възможност не представя доказателства за 3 плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Липсват и доказателства мобилното устройство , съответно – базовите аксесоари да са върнати на оператора от страна на ответника.

Получаването им последният е декларирала с подписването и на ДС и на договорите за лизинг. Същият се е задължил да заплаща за ползването лизинговата цена по инкорпориран в договорите погасителен план. Ето защо и претенцията следва да бъде уважена в пълния си предявен размер за сумата от общо – 1125, 60 лв.

Останалата част от претенцията на ищеца касае сумата от общо 352, 34 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, по вина на ответника в размер на три месечни абонаментни вноски, както и неустойка за предоставено мобилно устройство с отстъпка от редовната цена.

Искът за неустойка се основава на клаузи в индивидуалния договор за дължима се неустойка от абонати на дружеството при предсрочно прекратяване на договори, както следва – неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и в случаите , в които е предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа , действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

По иска за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал.

5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се в индивидуалния договор за мобилни услуги. Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая съдът приема, че не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги и месечен абонамент/при липса на твърдения ответникът да е изправна страна/, водещо до правото на оператора едностранно да прекрати договора.