Решение № 311 от 20.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Бургас , 20.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Детелина К. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501250 по описа за 2021 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по повод въззивна жалба, подадена от Община Несебър чрез законния представителКмета на общината Николай Димитров.

С нея е обжалвано изцяло решение № 27 от 5.05.2021г. по гр.д.№ 760 по описа за 2020г. на РС- Несебър, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Г. С. Ж. от с.Равда против Община Несебър, както следва: отменено е уволнението на ищцата, извършено със заповед №69 от 13.07.2020г. на Кмета на Община Несебър на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, а ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист” в отдел „Устройство на територията, инвестиционно планиране, строителство и контрол върху строителството в Община Несебър”. Ответната община е осъдена да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 5898,90 лв. за периода от 14.07.2020г. до 14.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.01.2021г. до окончателното плащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 755,40 лв., а по сметката на РС- Несебър- държавна такса върху уважените искове- 335,96 лв. Допуснато е предварително изпълнение на решението в 1 частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за оставане без работа.

Въззивникът е изложил оплаквания, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Развити са подробни съображения по двете групи мотиви, с които районният съд е отменил уволнението като незаконно: 1/ несъответствие на дадената оценка на ищцата по критерия „Придвижване на преписките в срок и в съответствие с изискванията”, поради това, че не било налице забавяне на преписки при изпращането им до Административен съд- Бургас, както и друга- през 2019г., свързана с искани от НСС инвестиционен проект на обекти в Аквапарк „Парадайз” и 2/ неучастие в подбора на всички служители в отдел „Устройство на територията”, а не само на служителите на длъжност „Главен специалист”.

Сочи се, че изложените от съда мотиви за липса на умишлено забавяне на преписката, изисквана от НСС не съответстват на въведените от Община Несебър твърдения, а именно- че изпълнението не е в съответствие с изискванията и по-конкретно тези, касаещи необходимия обем от документи.

Същото се отнасяло и за преписките до Административния съд. Признава се, че ищцата е изпращала необходимите отговори и документи бързо /в деня на възлагане или на следващия ден/, но отговорите били непълни или неточни и не съответствали на дадените разпореждания от Административния съд и НСС. Това била причината за намаляване на оценката на ищцата. Вместо да обсъди тези доводи на общината, районният съд приел, че при подбора ищцата била оценявана по критерий „вина” и „забавяне”, поради което не обсъдил представените доказателства в цялост и във връзката им с останалите писмени доказателства. Неясни били мотивите на съда, с които отказал да приеме представените от Община Несебър писмени доказателства, изискани от НСлС и доказващи неточното изпълнение на работата, макар същият да е приел, че доводът е относим за правилното решаване на спора. Тези доказателства били представени във връзка с обясненията на ищцата, направени по нейно желание. Така съдът в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест постановил в тази му част решение, основано единствено на благоприятните за ищцата нейни твърдения. На основание чл.266, ал.3 от ГПК моли тези доказателства да бъдат приети от въззивната инстанция.

2

Изложени са и оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон- неправилно съдът приел, че членовете на комисията по подбора не познавали работата на ищцата, поради което изводите им не били правилни и обективни. Присъдените точки по всеки от критериите се основавали на официални документи- годишната оценка за 2019г., поставена в изпълнение на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението служителите в държавната администрация, като същата била изготвена от прекия ръководител на ищцата - Ж. Г., а неточното изпълнение при изпращането на преписката на административния съд било констатирано от съдия от същия съд. При искане за конкретни документи от архивирани преписки, насочено към нея, тъй като преписката се намира в нейния район, било достатъчно в съответствие с вменените й задължения ищцата да се изиска съответната преписка от служителя на архива, да бъде прегледана, копирани и заверени необходимите документи, както и същите да бъдат изпратени. Освен това същата следвало да бъде запозната с тези преписки, понеже именно тя била работила по тях през 2009г. /издадено разрешение за строеж/; 2011г.подготвяла и внасяла материали по същия проект в ОбЕСУТ; през 2017г. проектът бил предмет на административно дело №2860/17г. на Адм. съдБургас, а строежът бил в района на ищцата, най- малкото същата следвало да подготви преписката. Затова намира за недоказани доводите, че друг е работил по преписката и ищцата не е могла да изпълни указанията на съда.

По отношение на втория възприет от съда мотив за отмяна на уволнението, въззивникът счита, че решението на съда противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение по гр.д.

№95/2000г. на III г.о. и решение по гр.д.№1429/11г. на с.о. С нея било възприето, че съществените трудови функции на длъжността „главен специалист” и „младши специалист” са нормативно определени в Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията /приета през 2004г./, откъдето произтичат и разликите между тях, като определящи са функциите, посочени в Наредбата, вместо тези в длъжностната характеристика. Практиката била относима, въпреки че в момента била действаща друга наредба, приета през 2012г., понеже в нея ясно били посочени основните трудови задължения на всяка от длъжностите.

Моли, решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

3

Въззиваемата Г. С. Ж., представлявана от адв. Елена Вълканова, е представила своевременно отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Въззиваемата страна намира оплакванията на въззивника за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за необоснованост на решението за неоснователни. Според въззиваемата, районният съд поотделно и в съвкупност е обсъдил целия събран доказателствен материал касаещ подбора, като правилно е достигнал до извод, че подборът е незаконосъобразен поради това, че в него не били включени всички служители от отдел „Устройство на територията”- Община Несебър, а следвало да бъдат включени още двама- И.Д. и Г.А., които били назначени на сходни длъжности и изпълнявали същите трудови функции като ищцата. Акцентира се, че по делото било доказано, че всички 11 служители на отдела изпълнявали напълно идентични основни трудови функции , поради което всички следвало да участват в подбора, независимо дали заемат длъжността „главен експерт”, „старши експерт”, „младши експерт”, „специалист”, „старши специалист” или „главен специалист”. Намира за неотносима съдебната практика, на която се позовава въззивникът, за да обоснове обратния извод. Сочи, че тази практика касае различни казуси, в които работодателят няма задължение за подбор, а уволненията са отменени на други основания, които стоят извън предмета на делото, понеже не касаят законосъобразността на подбора. На следващо място се сочи, че разрешенията, възприети в тази практика са остарели и представляват поскоро изключения от константната практика на ВКС по този въпрос.

Цитирана е многобройна практика на ВКС, която според въззиваемата е в обратната посока, а именно, че при определяне на кръга от лицата, които участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали тези различия са съществени- Решение по гр.д.№1968/13г. на ВСК, IV г.о.; Решение по гр.д.№6457/14г. на с.о.; Решение по гр.д.

№1853/2019г., с.о.; Решение по гр.д.№110/12г. на с.о.; Решение по гр.д.

№218/11г. на с.о., Решение по гр.д.№727/11г. на ВКС; Решение по гр.д.

№2239/16г. на III г.о. и др., които според въззивника имат задължителен характер. Намира за неотносими към подбора и неговата законосъобразност доводите, че задълженията на всяка длъжност са нормативно установени в 4

Наредбата за прилагане на класификатора. Изтъква се още, че тези доводи са въведени една с въззивната жалба, което е недопустимо. Затова въззиваемата страна намира, че изводът на районния съд за незаконосъобразност на подбора поради невключване на други длъжности с идентични трудови функции бил в съответствие със съдебната практика.

Правилен и съответстващ на събраните доказателства бил и изводът на съда, че при подбора и извършеното оценяване на ищцата са поставени оценки, които не са обективни и не отразяват действителното изпълнение на дейността й в отдела. Недоказани били твърденията за две забавени преписки от ищцата, поради които тя била оценена с по-малко точки от останалите участници в подбора. Оценките в протокола за подбор, касаещи този критерий „забавени и неизпълнени в съответствие с изискванията преписки” били неверни както за ищцата, така и за останалите участници, чиито оценки не били занижени, макар за разлика от нея да имали забавени преписки.

Същевременно ищцата не била оценена по критерия „забавяне на преписки”.

Развити са изключително подробни съображения.

Освен това се сочи, че съдът не е обсъдил друг довод на ищцата, че подборът не е законосъобразен, тъй като било нарушено императивното изискване на закона относно критериите, по които следва да се извърши. В конкретния случай били приложени различни от законовите критериинапример общ трудов стаж /а не само по стажа на заеманата длъжност/, образование /вместо квалификация/, както и на тези, зададени от работодателя- включен бил критерий резултат, какъвто не бил заложен от него. Цитирана е съдебна практика в тази насока. В нарушение на заповедта на Кмета, оценката на останалите служители обхванала само периода 1.01.2019г.- 31.12.2019г., но не и периода 1.01.2020г. – 31.03.2020г., а същевременно соченото в протокола за подбор нарушение на ищцата би следвало да касае именно периода от 8.01.2020г. до 12.02.2020г.

Поддържа и всички останали оплаквания срещу заповедта за уволнение, изложени в исковата молба и допълнителното становище във връзка с отговора на исковата молба, който е представил ответника- че не е била преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 от КТ, че предизвестието за уволнение е получено преди работодателят да получи разрешение от Инспекцията по труда; че ответникът не доказал, че длъжността е реално съкратена и трудовата функция на ищцата е премахната; че със заповедта за уволнение е 5 прекратен друг трудов договор, а не този на ищцата; че не било ясно основанието, на което ищцата била уволнена /според данните по делото уволнението трябвало да е поради намаляване обема на работа/; нямало текстово изписване на основанието, възприето от РС /съкращаване на щата/; нямало данни от кого е издадена заповедта; от Решението на Общинския съвет не ставало ясно каква е общата численост на щата, че процедурата по одобряване общата численост на общинската администрация не била проведена законосъобразно, което довело да липса на валидно длъжностно разписание и издаване на незаконосъобразна заповед за уволнение.

Поддържат се и оплакванията за това, че работодателят е извършил уволнението в нарушение на чл.8 КТ, при злоупотреба с права и недобросъвестност.