Решение № 12019 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12019 гр. С., 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110115948 по описа за 2023 година Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ООД срещу „(ФИРМА)“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5 048,17 лева, представляваща стойността на извършени, но незаплатени строително-монтажни работи, за което е издадена фактура № 20000003313/16.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от 17.10.2022 г. и сумата от 1 538,29 лева обезщетение за забава за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 56349/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е възложил на ищеца СМР – доставка и монтаж на алуминиеви радиатори и лири в обект многофункционална жилищна сграда в гр. С., ж.к. О. в 8 бр. апартаменти на обща стойност 5048,17 лева с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил в срок договорените СМР, за което между страните бил подписан Констативен протокол № 2/10.11.2017 г. без забележки. Сочи, че е издадена фактура № 20000003313/16.11.2017 г. на стойност 5048,17 лева с ДДС. Въпреки отправените покани, до момента не постъпило плащане. Претендира и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

1

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ищецът да е изпълнил в срок договорените СМР. Оспорва представената от ищеца Оферта. Оспорва и констативния протокол, като излага, че протоколът не е подписван от управителя на ответното дружество, нито от лице на когото е учредена представителна власт. Оспорва и подписа, положен на фактурата на мястото на възложителя. Аргументира, че е било налице некачествено изпълнение, както и че възложените дейности не са били извършени в срок.

Оспорва да е приел извършената работа. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и представената електронна кореспонденция.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказването между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за доставка и монтаж на алуминиеви радиатори и лири в обект многофункционална жилищна сграда в гр. С., ж.к. О. в 8 бр. апартаменти на обща стойност 5048,17 лева с вкл. ДДС.

По делото е представена оферта с корекции изх. № Т0107А/10.08.2017 г., доставка и монтаж на алуминиеви радиатори и монтаж на лира, адресирана до „(ФИРМА)“, обект: многофункционална жилищна сграда в ж.к. О., при обща стойност на доставка и монтаж /за ап. Б21, Б22, Б23, Б24, Б25, Б34, Б36, А6/ без ДДС е 5 616,30 лв.

Представен е констативен протокол 2 от 10.11.2017 г., подписан от възложителя „(ФИРМА)“ ЕООД и изпълнителя „(ФИРМА)“ ООД.

Представена е фактура № 2000003312 от 16.11.2017 г., издадена от ищеца на стойност 5048,17 лв. с ДДС, като са посочени и предоставените стоки и услуги, както следва: извършено СМР съгл. Акт № 2/10.11.2017 г. – доставка и монтаж на алуминиеви радиатори и лири за апартаменти № Б21, Б22, Б24, Б25, Б34, Б36 на обект жилищен комплекс в ж.к. О. 1, като получател на фактурата е отбелязано ответното дружество „(ФИРМА)“ ЕООД.

Представена е извънсъдебна покана за заплащане на задължението по 2 фактура № 2000003312 от 16.11.2017 г., от ищеца, адресирана до ответника, получена от последния на 01.08.2022 г.

По делото е представена и приобщена имейл кореспонденция.

По делото са изслушани свидетелските показания на М. С. И. – свидетел на ищеца, който разказва, че работи при ищцовото дружество като ръководител на обекти от 11-12 г. Знае за ответното дружество и сочи, че са сключили с тях договор за изпълнение на 6 или 7 апартамента, за оборудване на отоплителна инсталация, т.е. монтиране на радиатори с лири, обектът се намирал в ж.к. О., до гробищата. Твърди, че извършената работа е била приета от ответника чрез негов представител – В.. Посоченото лице било представено на ищцовото дружество от ответника, като именно то приемало и всички СМР-та. Достъпът до обекта го предоставял посоченото лице. Твърди, че лично той /свидетелят/ е подписал протокол акт образец 19, от едната страна, а В. от другата. Твърди, че нямали забележки относно качеството.

Сочи, че отново по възлагане на ответното дружество са извършвали и други СМР в същата сграда, като всичките били приети, за което подписи били полагани само от В. /В./. В заключение сочи, че никога не е имало несъгласие относно срока за изпълнение, радиаторите били монтирани за 4 или 5 работни дни, след което била направена проба. Свидетелят не бил присъствал лично на пробата.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредита като обективно и компетентно изготвена от лице с нужната квалификация. От заключението на вещото лице се установява, че процесната фактура № 2000003312 от 16.11.2017 г. на стойност 5048,17 лв. с ДДС е отразена в счетоводството на ищеца, че е включена в дневника за продажба и подадена със справка-декларация в ТД на НАП с № 2214-2113676/14.12.2017 г. По цитираната фактура в счетоводството на ищеца няма отразено плащане.

От извършена справка в счетоводството на ответника, експертът е установил, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ответника, че е включена в дневника за покупки и подадена със справка-декларация в ТД на НАП с № 2212-1172181/14.12.2017 г. Посочено е, че в счетоводството на ответника няма отразено плащане.

По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, която съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвена. От експертизата се 3 установява, че представената по делото имейл кореспонденция е водена от имейл адреси, които са във владение на ищеца ([email protected] u [email protected]) и на ответника

([email protected] u [email protected]). Според експерта, ищецът е можел да получава имейли на адреси, завършващи на @majorico.com от 12.09.2016 г., а ответникът е можел да получава имейли на адреси, завършващи на @arholl.com от 07.02.2015 г. Вещото лице е посочило, че е намерило само 10 от 14-те представени от ищеца електронни писма, а съдържанието им било идентично с реално проведената кореспонденция. Останалите 4 писма не били намерени от вещото лице, но това не означавало, че такава кореспонденция не е провеждана. В проведеното на 30.04.2024 г. о.с.з. експертът е посочил, че четирите ненамерени писма е възможно да са изтрити.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави следните изводи от правна страна:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

266 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен Договор с предмет доставка и монтаж на алуминиеви радиатори и лири в обект многофункционална жилищна сграда в гр. С., ж.к. О. в 8 бр. апартаменти; че е изпълнил възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата, както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на процесното възнаграждение, както и наведените възражения че работата не е извършена качествено и в срок и че същата не е приета.

По правната си характеристика възникналото правоотношение между страните е такова по договор за изработка, като изпълнителят се е задължил да достави и монтира алуминиеви радиатори и лири в обект многофункционална жилищна сграда в гр. С., ж.к. О. в 8 бр. апартаменти, а възложителят се е задължил да заплати възнаграждение. По това материално облигационно правоотношение за ответника-възложител са породени две основни облигаторни задължения – да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ, а за ищеца-изпълнител – да изпълни точно в 4 качествено, количествено и темпорално отношение договорените дейности, и да предаде изработеното на възложителя.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД.

Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл.

264, ал. 3 ЗЗД. Предмет на договора за изработка е престирането на определен резултат и неточното изпълнение – включително и когато работата е извършена от лице, различно от длъжника, изработеното може да отговаря на договореното. Отказът на възложителя да възрази презюмира одобрение на работата, независимо от несъгласуваното заместване на изпълнителя. Тоест, след като не е уговорено друго, договорът за изработка, какъвто е и процесният предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това именно изпълнителят следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от възложителя.

В тази връзка по делото са представени констативен протокол 2 от 10.11.2017 г., подписан от възложителя „(ФИРМА)“ ЕООД и изпълнителя „(ФИРМА)“ ООД и фактура № 2000003312 от 16.11.2017 г., издадена от ищеца на стойност 5048,17 лв. с ДДС.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ищеца и от ответника, като същата е включена и в дневника за покупки и подадена със справкадекларация в ТД на НАП с № 2212-1172181/14.12.2017 г. Не е посочено изрично дали ответникът е ползвал данъчен кредит.

Съдът приема, че след като фактурата, независимо дали носи или не подпис на упълномощено за това лице, е постъпила при ответника и той не само не се е противопоставил на обективираните облагаеми доставки веднага след тяхното узнаване, но и тези първични счетоводени документи са били надлежно осчетоводени, то процесната фактура, в която са обективирани всички съществени елементи във връзка с процесния договор за изработка – страни, обект и цена, ответникът е признал, че е налице изпълнение по договора за изработка, по който в изпълнение на задължението на 5 изпълнителя му е престиран съответния уговорен между страните резултат от работата по тези договорни отношения. Нещо повече, с осчетоводяването на процесната фактура, независимо дали е ползван или не данъчен кредит, ответникът е признал, че реално е получил договореният между страни резултат – така Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., ТК . В тази насока трябва да се посочи, че кредитирането на подобно извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, като едно от найсигурните доказателствени средства в гражданският процес, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните, което удовлетворява и един от основните принципи на гражданския процес за установяване на истината – арг. чл. 10 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че подписа в констативния протокол не е положен от управителя на дружеството или упълномощено лице. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Както се посочи по-горе фактурата е осчетоводена при ответника, като не се установи да е налице противопоставяне от негова страна по смисъла на чл. 301 ТЗ. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупки, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.