Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260094 от 09.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 293/2021
Вид
Решение № 260094
Подписан
09.05.2022
В сила
09.05.2022
Състав
БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА ЧИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3, изр.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260094

09.05.2022г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав

На 20.04.2022г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА

МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОРИС ИЛИЕВ

МИРЕЛА ЧИПОВА

Секретар: Ангелина

Костадинова като разгледа докладваното от съдия Илиев в.гр.дело №293 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез пълномощника й по делото юрисконсулт С. С., против Решение №260124 от 14.12.2020г., постановено по гр.д.№870 по описа за 2020г. на Районен съд- Карлово, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на Г. Л. Г., ЕГН **********, сумата от 1826,16 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени 235 ч. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените 1672 часа нощен труд през периода 24.07.2017г. -10.07.2020г., както и сумата от 235,64 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до 24.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.07.2020г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 350 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Карлово- сумата от 123,05 лева-държавна такса и сумата от 60 лева- възнаграждение за ССЕ.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно. Настоява се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. като специална спрямо ЗМВР, като се развиват доводи за приложимата в случая правна уредба. Поддържа се, че през процесния за делото период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм.ДВ бр.3 от 10.01.2020 г. и бр.4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм.д.№ 8601 по описа за 2019 г. на ВАС/, в която е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд, както и че няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се направените по делото разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално отхвърляне на жалбата се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Л. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адвокат М. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от

ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ищецът Г. Л. Г.,

ЕГН **********, иска постановяване на решение, с което ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да бъде осъдена да му заплати сумата от 1826,16 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положени 235 ч. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1, 143 на положените 1672 часа нощен труд през периода 24.07.2017г. -10.07.2020г., както и сумата от 235,64 лв.- сбор от дължимата мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяко вземане до 24.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.07.2020г., до окончателното й изплащане. От фактическа страна по делото няма спор между страните, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната дирекция, възникнало на основание Закона за МВР, както и че е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода 24.07.2017г. -10.07.2020г. ищецът е положил общо 1672 часа нощен труд, който не е бил приравняван в дневен с коефициент 1,143, като на ищеца не е било заплащано възнаграждение за извънреден труд за допълнителните часове труд, получени в резултат на приравняването.

Ищецът твърди, че тъй като съгласно

КТ нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, то положеният от него нощен труд- от

22,00 ч. до 06,00ч., следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от

8 часа дневно, както е предвидено в чл.9, ал.2 от

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че в резултат на преизчисляването е положил общо 235 часа извънреден труд, който не му е бил заплатен от ответната главна дирекция с увеличение от 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР.

Тези доводи са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията й действала през процесния период работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187, ал.3 от същия закон работното време за работещите на

8-, 12- или

24- часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, действало през процесния период, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между

22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.7 от ЗМВР за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени до 70 часа на тримесечен период се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.10 от

ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22, 00 и 6, 00 ч. с коефициент 1,143, равен на съотношението между нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта.

Липсата на такова правило в наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от

ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР по силата на разпоредбата на чл.188, ал.2 от

ЗМВР. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 от ЗМВР, преди изменението на закона, обнародвано в „Държавен вестник“, бр.60 от 2020г., е било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и

6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава полагането на труд между

22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на

МВР и следва да се тълкува като доразвитие на правилото на чл.187, ал.1 от