Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1595 от 11.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10891/2021
Вид
Решение № 1595
Подписан
11.05.2023
В сила
12.06.2025
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81, ал.3 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20213110110891 по описа за 2021 година

Ищцата Ел.К. сочи, че с ответницата М.П. притежават в съсобственост при равни квоти, недвижим имот - дворно място, находящо се в гр.Аксаково, общ.Аксаково, област Варна, ул.„В.В." № 10 и 10а, съставляващо УПИ № ХП-641 от кв.33, по плана на гр.Аксаково, одобрен със заповед №358/20.12.2001г., на Кмета на община Аксаково, с площ 694кв.м, при граници - улица, УПИ XVIII-642, УПИ ХУП642,УПИ Р/-640 и УПИХ1-638.

Върху описания поземлен имот е построена жилищна сграда-близнак, която с договор за доброволна делба от 12.01.1983г. е подЕ.. Ищцата, по силата на договор за дарение с нот. акт. № 104 т. XVIII, д. 5249/1990г., притежава в индивидуална собственост източният близнак от сградата и 1/2ид.ч. от УПИ, описан по горе. Ответницата, по силата на договор за продажба по нот. акт №68, т.XVII, н.д.6411/1998г. и договор за замяна по нот.акт №171, т.І, рег.7197, н.д.117/2002г., притежава също в индивидуална собственост, западната част от сградата близнак и 1/2ид.ч. от УПИ, описан по-горе. След построяването на сградата, и разделянето й от 1983г. е разпределено и ползването на дворното място надлъжно по разделителната стена между реалните части на сградата близнак, с отделни входове към двете части на двора и сградата. Като всеки съсобственик е извършил благоустроителни работи, подобрения и насаждения в ползваната част зад сградата си. Ищцата сочи, че всички извършени подобрения са сторени с нейни средства и без противопоставянето на другия съсобственик. От известно време ответницата създава проблеми по повод ползването на двора, влиза в ползваната от ищцата част, унищожава подобрения, насаждения, вкл.трайни/кипариси, декоративни и овощни дървета/, руши и заличава съществуващата от времето 1 на родителите им граница на ползване. Създава пречки относно прекарване на комуникации през съсобственото дворно място за обслужване на самостоятелната част от сградата.

Ищцата желае да прекрати съсобствеността върху дворното място.

Моли, да се допусне делба по отношение на процесния имот - дворно място, находящо се в гр.Аксаково, общ. Аксаково, област Варна, ул. „В.В." № 10 и 10а, съставляващо УПИ № ХП-641 от кв. 33, по плана на гр.Аксаково, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г., на Кмета на община Аксаково, с площ 694 кв.м, при граници- улица, УПИ XVIII-642, УПИ ХУП-642,УПИ 1У640 и УПИХ1-638.

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е посочила, че счита имота за реално неподеляем поради недостатъчно лице за образуването на два парцела.

Счита също така, че не е подходящо изнасянето му на публична продан, тъй като съществува възможност един от съсобствениците да изкупи и другата част, като при това положение единият от съсобствениците ще остане собственик само на съответната сграда. Не оспорва съсобствеността върху имота и разделната собственост върху двете отделни части на къщата близнак, но за наличните постройки в имота, представляващи допълващо застрояване масивна ограда в предната част на двора, от улицата до предната част на къщата-близнак, изградена от ищцата без нейно съгласие изработена от бетонови блокчета-височина от уличния тротоар, приблизително 2,5 метра и дължина 5 метра, / от предната граница, откъм улицата до лицето на къщата / през 2013 г. Гараж - със стени, построени до половината от височината си от бетон, а горната половина - от метални елементи с дължина -около 9м., височина около 3м. и ширина 3,5м., трайно закрепени към бетона, с метална покривна конструкция, с ВиК система и ел. захранване; постройка, в която е разположено барбекю с масивна зидана камина, като три от стените й са масивни / камъни и зидария /, а четвъртата - откъм басейна - е от метал, с външни ролетни щори, и е трайно закрепена към каменните стени и към земята; с покрив от LT поцинкована ламарина при ширина около 3,50м и дължина над 4м и изграден комин, с камъни и зидария; басейн-изграден от бетон, с площ приблизително 4кв.м. и дълбочина около 1м.; Подпорни стени, изградени от масивен камък - чрез тях дворът е разделен на две нива, и в части /изток-запад / Метална ограда, трайно закрепена към земята -, с височина около 1.8м. и дължина 7,20м. счита, че също, би следвало те да бъдат включени в делбата. Твърди, че разпределяне на правото на ползване на дворното място, никога не е правено.

Въпреки изложеното в отговора си моли да се допусне делба на имота.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.34 от ЗС.

Съдът, след като се запозна с наведените от ищеца твърдения и възраженията на ответника и след преценка на събраните по делото 2 доказателства, от фактическа и правна страна приема следното:

Ищцата се легитимира като собственик със сделка за дарение обективирана в представения по делото нот.акт №104, т.ХVІІІ, д.№5249/90г. по силата на която е надарена с 1/2ид.ч.от дворно място, съставляващо парцел ХІ-432 в кв.33-ти по плана на с.Аксаково, заедно с построената в него източна част от жилищна сграда-близнак, като съгласно представения договор за доброволна делба от 12.01.1983г. източната част от сградата в имота е обособена като самостоятелен обект. Правото на собственост на ответницата се установява от обективираната покупко-продажба в нот.акт №68, т.ХVІІ, д.6411/98г. по силата на която М.П., тогава С. и Д.С. са придобили западна част от жилищна сграда в парцел ХІ-432 в кв.33 по плана на с.Аксаково и 1/2ид.ч. от самото дворно място. Д.С. с последваща замяна на недвижим имот – нот.акт №171, т.І, рег.№7197, д.№117/2002г. е прехвърлил собствеността си в имота на ответницата, като по този начин тя е станала едноличен собственик на придобития през 1998г. в СИО имот.

Следва да се има предвид на първо място, че имотът се намира в населено място със статут на град.

На следващо място следва да се съобрази и това, че се иска делба само на имот в който е разположена подЕ. по-рано къща близнак при което от имота следва да се приспадне застроената площ и площа обслужваща двете крила на къщата близнак.

По делото е представена скица №689/961/1.07.2021г., от която се установява, че процесният имот с №641 е разположен на преминаваща край него улица. Вещото лице по допуснатата и приета СТЕ Ж.Б. е дало абсолютно неотносимо към фактическата обстановка становище, че имотът е поделяем при условията на прилагане на разпоредба относима към имоти намиращи се в задънена улица, какъвто настоящият имот не е, всъщност преминаващата край него улица започва от друга такава и приключва също с друга улица.

Същото вещо лице в изготвената скица е посочило, че имотът може да бъде разделен на две с лица от 8.95м. и 10.35м., тъй като цялото лице на имота към улицата е с дължина 19.30м. и е очевидно, че не е достатъчно за да се обособят два имота с лице от по 14м. каквито са законовите изисквания.

Общински експертен съвет при гр.Аксаково с протокол №11/27.04.2022г. е дал становище не че имота отговаря на изискванията на ЗУТ за подялба, а че няма забележки по представената за съгласуване скица, тъй като тя отговаря на чл.81, ал.3 от ЗУТ уреждащ лицето на УПИ с изход на задънена улица, което е абсурдно предвид факта, че имота не се намира на такава улица.

Предвид изложеното съставът намира, че не следва да се съобразява със становището на вещото лице и с протокола на Общинския експертен съвет.

Съставът намира, че в хода на производството се е установило по категоричен начин, че липсва възможност да се обособят два отделни парцела от имота чиято делба се иска поради липса на изпълнение на законовите изисквания за лице на същите, като това несъответствие е достатъчно да се 3 приеме, че имота не следва да се допуска до делба и този извод се постига без да е изследван другият въпрос за наличието на площ, която да не е обслужваща сградите изградени в него по 300кв.м. за всеки от двата имота.

Воден от горните съображения съставът намира, че макар да се е доказало наличието на съсобственост между страните по делото, то имота чиято делба се иска не следва да бъде допускан до такава, тъй като не съществува хипотеза при която да може да се обособи отделен имот който да бъде подложен на делба по какъвто и да било способ.

Предвид извода за отхвърляне на иска ищцата следва да бъде осъдена да заплати 100лв. държавна такса по сметка на РС Варна.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. М. К. ЕГН********** от гр.Аксаково, ул.“В.В.“ №** срещу М. П. П. ЕГН********** от гр.Аксаково, ул.В.В.“ №** иск за делба на недвижим имот-дворно място, находящо се в гр.Аксаково, общ. Аксаково, област Варна,ул. „В.В." № 10 и 10а, съставляващо УПИ № ХП-641 от кв. 33, по плана на гр.Аксаково, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г., на Кмета на община Аксаково, с площ 694 кв.м, при граници- улица, УПИ XVIII-642, УПИ ХУП-642,УПИ 1У-640 и УПИХ1-638, на осн. чл.34 от ЗС.

ОСЪЖДА Е. М. К. ЕГН********** от гр.Аксаково, ул.“В.В.“ №** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Варна сумата от 100лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4