Решение № 12203 от 10.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7536/2022
- Вид
- Решение № 12203
- Подписан
- 10.07.2023
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 42621 от 16.05.2022 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Разпореждане № 57999 от 28.06.2022 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Определение № 11189 от 23.03.2023 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Протокол № 10691 от 04.05.2023 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Протокол № 15914 от 22.06.2023 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Разпореждане № 96700 от 04.08.2023 · МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
- Разпореждане № 115333 от 19.09.2023 · ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 12203 гр. ***, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110107536 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация ***” ЕАД и уточнена с молба с вх. № 110198/01.06.2022 г., срещу Е. Ц. М. и *** К. С., в качеството им на наследници на Л. В. П..
В исковата молба се твърди, че Л. В. П. била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, общ. „***“, ул. „****“, ***, ***, **, аб. № ***, в периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация ***“ ЕАД на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатила дължимата от нея цена на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала „Топлофикация ***” ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от него, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
За имота, ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на 1 отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на подаване на исковата молба смърт на Л. В. П., исковата претенция е насочена срещу нейните наследници по закон. Съгласно уточнителна молба от 01.06.2022 г. това са лицата Е. Ц. М. и *** К. С., които отговаряли за процесните задължения в условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 част. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответниците искове. Претендират се направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като такъв е постъпил в срок от *** К. С.. Страната оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е получавал фактури от ищеца за задължения, начислени за исковия период, както и че периодично е заплащал дължимите суми. Сочи, че с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ІІІ-то отделение на ВАС, постановено по адм. д. № 1372/2016 г. била отменена формулата от Методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, чрез която се изчислявало количеството потребена топлинна енергия. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на процесните задължения. Ответникът отправя искане исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на страната бъдат присъдени сторените от нея разноски.
На ответника Е. Ц. М. е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 19.08.2022 г., но отговор в срок не е подаден.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
От представената по делото молба от 16.09.1983 г. за смяна на партидата на процесния имот, както и от списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ***, ул. „****“, гр. ***, се установява, че Л. В. П. е била ползвател на процесния топлоснабден имот – апартамент *** ***, находящ се в гр. ***, ул. „****“, ***, напуснат през 1980 г. от предишния живущ Кирил Куртев С..
Видно от справка от Национална база-данни „Население“ (л. 33), Е. Ц. М. и *** К. С. са наследници по закон на своята майка Л. В. П..
Съгласно Констативен протокол № 2213/28.12.2007 г. в сградата на адрес ул.
„****“, ***, не съществува техническа възможност за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия поради изградена еднотръбна инсталация за отопление.
По делото са представени протоколи от 15.05.2019 г. и от 21.05.2020 г. за извършена проверка и отчет на уредите за дялово разпределение – на топломер № *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. (л. 25 и л. 26).
Приложени са фактури, общи изравнителни сметки и индивидуални изравнителни сметки, отразяващи стойността на отчетената топлинна енергия за процесния период (л. 14-24 от делото).
Следва да се посочи, че представените в о. с. з. на 02.05.2023 г. от страна на ищеца документи (фактури, приложени на л. 79-99 от делото) са неотносими към 2 предмета на спора, доколкото касаят период от време, различен от процесния, и не следва да бъдат обсъждани.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация ***“ ЕАД на клиенти в гр. ***, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация ***“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като изравнителната сума за същия е + 3,29 лева (за доплащане).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено, се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Вещото лице констатира, че за исковия период прогнозно изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен № *** за процесния имот, са на обща стойност 1597,36 лева, като за двата отоплителни периода е налице сума за доплащане в общ размер + 3,28 лв. Общото задължение за цена на потребената топлинна енергия през исковия период за целия имот, съобразявайки извършените плащания, възлиза на сумата от 1237,92 лева. Дължимата сума за дялово разпределение е в размер на 11,34 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена топлоенергия от 15.09.2019 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на плащане) до 31.01.2022 г. (датата на извлечение от сметки), е в размер на 220,83 лева, а лихвата за забава за услугата „дялово разпределение“ е в размер на 2,13 лева.
От правна страна:
Предмет на делото са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Ц. М. и *** К. С., в качеството им на наследници на Л. В. П., да заплатят на ищцовото дружество в условията на разделна отговорност при квоти от по 1/2 част задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***, общ. „***“, ул. „****“, ***, ***, **, аб. № ***, както следва: 1/ сумата от 1240,44 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 221,24 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 8,82 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец август 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 3 до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 1,72 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 31.01.2022 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелства наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и наследодателя на ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот, притежаваното от наследодателя на ответниците право на собственост върху същия, както и качеството на двамата ответници на наследници по закон на Л. В. П..
Предвид изложеното, за уважаването на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване останалите кумулативни предпоставки на предявената претенция, а именно количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното за цената на същата вземане, както и настъпването на неговата изискуемост.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответниците са 4 били потребители на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „Топлофикация ***“ ЕАД да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същите са били собственици или вещни ползватели на процесния имот в този период.
Разпечатката съдържа 37 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8f7cde0-9443-48e9-a994-aa1c06b25146