Решение № 1756 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175842 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу ответника И. А. П., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, бул. „..., с присъединен абонатен № 18996, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземания спрямо ответника в размер на 677,29 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2024 г. до изплащане на вземането; от 134,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за период от 15.09.2022 г. до 24.09.2024 г.; от 36,56 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период от 16.10.2021 г. до 24.09.2024 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.10.2024 г. по ч. гр. д. № 58842/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „..., с присъединен абонатен № 18996, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се 1 явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците за ТЕ и ДР, поради което дължи претендираните мораторни лихви. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 58842/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 58842/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

С молба с вх. № 1947/06.01.2025 г. ищецът прави искане по чл. 192 ГПК да се изиска от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, район „Средец“ да представи по делото препис – извлечение от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, ведно с документ за собственост за процесния недвижим имот – гр. София, бул. „..., което е било уважено от съда.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. А. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. И. Д, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ответникът да е бил собственик или ползвател на имота през процесния имот. Счита за недължима мораторната претенция, с оглед липсата на изпратена покана. Оспорва материално-правната легитимация на ищеца да претендира цената за дялово разпределение.

Не оспорва количеството потребена топлинна енергия, респ. – не твърди да е извършвал плащания. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява качеството на ответника на собственик на процесния апартамент № 24. Така още през 1989 г. е съставен от служител на ищцовото дружество Констативен протокол от 15.09.1989 г., в което е отразено, че новия собственик на ап.24 е И. А. П. и въз основа на същия е открита партида за имота на негово име, с присъединен аб. № 18996. В решение от 20.12.2011 г., постановено по гр.д. № 22172/2010 г. СРС е признал за установено и обявил за безспорно между страните, че И. П. А. е собственик на ап. 24, находящ се във вх. А, с адрес в гр. София, бул. “....... В приетия по делото Списък на собствениците в СЕС, с адм. адрес в гр. София, бул. „....... за ап. 24, с аб. № 18996, във вх. А, е вписан отново И. П. А., с ЕГН **********, т.е. ответника. По делото е приета и Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от И. П. А., с вх. № 02-6574/245.04.1998 г., в която лично ответника е декларирал, че е единствен собственик на апартамент № 24, на ет.5, във вх. А, находящ се на столичния булевард „....... В приетата по делото декларация, собственика на ап.24 /ответника по делото/ е посочил, че жилището е основно за него, което се подкрепя и от факта, че същия е адресно регистриран на този адрес от 2000 г. Този факт е установен и в хода на проведените няколко съдебни производства, в които „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала за плащане вземания за ТЕ и ДР за предходни периоди, като съдът е признавал за установено и безспорно между страните, че собственик на процесния имот е именно ответника И. П. А..

На съда е служебно известно, че в едно от водените искови производства, по ОУИ на И. А. за недължимост на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД, суми, самия А. е заявил пред съда, че е собственик на апартамент № 24, находящ се на посочения по-горе адрес /за справка гр.д. № 40024/2021 г. по описа на СРС, 39 с-в/. По проведено пък ч.гр.д. № 10746/2023 г. по описа на СРС, в хода на което съдът е издал заповед за изпълнение срещу длъжника И. А. П., в срока по чл.414 от ГПК, последния е възразил, че не дължи сумите по ЗИ, поради плащането им в срока за възражение. Тоест и през 2023 г. длъжникът и настоящ ответник И. П. не е оспорвал качеството си на собственик на апартамент № 24. Косвено, това се потвърждава и в настоящото производството, по което преди откритото съдебно заседание на 07.11.2025 г., от името на ответника, пълномощника му е подал молба, в която е изразил становище по хода на делото и по съществото на спора, като на първо място е 3 заявил твърдение, че „е заплатил изцяло претендираните от ищеца суми, още преди образуване на настоящото производство“. По делото няма данни, след 2000 г. ответника да се е разпоредил със собствеността върху имота /апартамент № 24/ или за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. да е учредил в полза на трето лице, вещното право на ползване, евентуално да го е отдал под наем и да е изразил съгласие партидата за аб. № 18996 да бъде прехвърлена на името на наемателя.

Следователно, въз основа на съвкупния анализ на приетите по делото и обсъдени погоре писмени доказателства, макар косвено се установява, че именно посочения от ищеца като ответник И. А. П., е собственик на апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „....... вх.А, ет.5 и в това си качество се явява клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, по отношение на предоставяните от нея услуги по доставка на топлинна енергия.

Няма данни по делото през отоплителните сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г., П. да е продал апартамента си, но има доказателства, приети като неоспорени от страните, представени от ФДР, че за този сезон, потребителя не е осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР.

Ответникът не е оспорил количествата доставена топлинна енергия и нейната стойност, поради което съдът с доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че до процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия, и е осъществявана услугата по дялово разпределение, в посочените от ищеца количества и на посочената стойност.

При нарочно възложена пък доказателствена тежест на ответника да установи погасяване на задълженията за ТЕ и ДР, въпреки изложените твърдения в тази посока, по делото не се ангажираха доказателства за плащане или погасяване на задълженията на ответника, посредством други способи.

Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са изцяло неоснователни и недоказани.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника И. А. П., като единствен собственик на процесния топлоснабден имот – Апартамент № 24, находящ се на горепосочения адрес в гр.

София, се явява към настоящия момент единствен потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот и в това си качество следва да отговаря за задълженията на последния.

Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 24 е открита партида, с присъединен аб. № 18996, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника още през 1989 г.

При избора на топлинен счетоводител, на проведеното през м.10.2001 г. общо събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, бул. „.......63, лично е присъствал И. П., вписан под № 12, като собственик на ап. 24 в Списъка на присъстващите 4 етажни собственици, който видно от протокола от общото събрание е удостоверил с подписа си, че ще ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД, в т.ч. е изразил съгласие за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Нещо повече, на проведеното общо събрание ответника П. е положил лично подписа си в Списъка пред избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР, представител на ЕС, който е декларирал това обстоятелство при сключване на договора с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на първоначалния 3 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на „Техем сървисис“ ЕООД е видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 24 на ответника, което е индиция, че същия е подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач, документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент не е ползвана ТЕ за отопление и топла вода, а е начисляваната такава единствено за „сградна инсталация“, определени по зависимости, установени в Наредбата за топлоснабдяването.