Решение № 239 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002102398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. С., чрез адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 83 от 05.03.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 240/2023 г., в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето.

Касаторът К. В. С. счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и по същество иска бащата да осъществява контакти с детето без преспиване.

Насрещната страна К. К. Я., чрез адвокат М. Х., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Касационното обжалване е допуснато в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето и в частност, в рамките на служебните правомощия на съда при исковете по чл. 127 СК, за допълнително детайлизиране на контактите между тях по време на личните и официални празници, за начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата, както и за определяне на мерки по чл. 59, ал. 8 СК.

Съдът, вкл. и касационната инстанция, се ръководи от интереса на децата, като има за своя основна грижа и цел тяхното физическото, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие. При определяне на мерки на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на 1 родителите, като по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, може и служебно да се произнесе относно защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК за осигуряване изпълнение на решенето по чл. 59, ал. 2 СК, вкл. служебно да допусне касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето. В този см. и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г.: „съдът (ВКС) може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата.“

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Въззивният Софийски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Самоковски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете С. К. Я. при майката, на която предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя, без преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по съгласие на родителите; осъдил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева, считано от 30.05.2022 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане; осъдил го да заплати на детето издръжка за минало време – за месец март 2022 г. в размер на 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното издължаване.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че К. С. и К. Я. са живели във фактическо съжителство, по време на което е родено детето С. (2013 г.). Родителите са преустановили съвместния си живот през месец март 2022 г. и бащата напуснал жилището.

Установено е, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка и то все още изпитва привързаност към него. С. страда тежко от раздялата на родителите си и от острия конфликт между тях, но ги обича и се нуждае от обичта им. В хода на съдебното производство детето започва да отрича привързаността си към бащата (по време на психологическото изследване), но съдът е възприел становището на съдебния експерт, че промяната в поведението на детето е резултат от негативното говорене за бащата от страна на майката и нейните родители, както и начина, по който майката възпитава и влияе на детето. При С. все още не е настъпило действително отчуждаване от неговия баща, въпреки че вече са налице такива дискретни прояви. То говори с думите и убежденията на своята майка и му коства напрежение да поддържа предварително усвоената линия на поведение.

Налице е състояние, при което е създадено ирационално убеждение у детето, че се явява жертва на своя баща и, че той представлява заплаха за него. Заявеното от детето мнение за отрицателните черти на баща му е подкрепа повече на отчуждаващи въздействия от страна на майката, отколкото от придобит личен травматичен опит от поведението на бащата.

Майката целенасочено създава негативен образ на бащата.

Съдът, също така, приел, че и двамата родители обичат силно детето си и желаят найдоброто за него. Непосредствена и отдадена грижа полага майката, която притежава капацитет за отглеждане на детето, който обаче в известна степен е дефицитен по отношение 2 на изграждането му като самостоятелна личност, с адекватни за възрастта критични и съпротивителни способности. В настоящия случай изграждането и поддържането на симбиотична връзка с детето на практика представлява обсебване на личното му пространство, води до зависимост и, в крайна сметка, до неспособност за самостоятелно справяне с живота. Може да се говори дори за изградено „нездравословна“ връзка между майката и детето, която резултира в ограничен ресурс на детето за справяне с житейски ситуации до възникване у него на тежък дезадаптивен отговор на разпада на семейството.

Бащата не е полагал непосредствена самостоятелна грижа за детето, тъй като преди раздялата, той е работел като международен шофьор и се е прибирал в България за кратко, през няколко месеца; детето за него е било главно обект на внимание и удоволствие от общуването им при завръщанията му у дома. Бащата не познава училищната среда на детето и обезпечаването на здравословните му нужди. Той не претендира за упражняването на родителските права, а желае единствено да вижда детето си и да има нормален контакт с него; не настоява за режим с преспиване, докато детето е в състоянието, в което се намира в момента. Съдът намерил, че бащата може да полага адекватна грижа във времето, което следва да прекарва заедно с детето, като при условията на вече разделеното семейство, ще е необходимо да поеме своята родителска отговорност и да влезе в ролята на авторитет и източник на стабилност и сигурност у детето.

Съдът заключил, че по-добра основна грижа за детето може да полага майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. Съдът посочил, че към настоящия момент не следва да се включва преспиване при бащата, нито да се определя отсега и бъдещият момент, от който детето би било в състояние да приема спокойно и без травми оставането при баща си за през нощта. В същото време предписал детето да е при баща си в продължение на един месец през лятото, т.е. с преспиване. Наред с това изяснил, че възстановяване на нормалните отношения на детето с бащата, които да позволят контакти с преспиване при бащата, зависи в най-голяма степен от майката, която ще трябва да работи върху себе си и да преодолее негативното говорене срещу бащата и представянето му пред детето като заплаха, но с оглед на това няма предписани конкретни мерки, като също така е прието, че именно майката има принос за негативната промяна в психиката на детето, настъпила след раздялата на родителите и няма желание за съдействие. Непосредствено след раздялата на родителите (месец май 2022 г.) детето е изпитвало емоционален и психичен дискомфорт, като все още е възприемало баща си като родител и е желаело да прекарва време при него, макар и само през деня; половин година по-късно (месец ноември 2022 г.) при детето е налице развитие на тревожност и страх, като то е започнало да се отчуждава от баща си и да променя поведението си. Съдът приел заключението на вещото лице, че майката „трудно може да бъде отклонена от негативното говорене за бащата към темата за детето“, че е наложително да се предприемат мерки за охраняване психиката на детето, което е изложено на сериозен риск, именно предвид поведението на майката; за необходимостта да се възстановят нормалните контакти са бащата, което не може да стане без професионална помощ. С оглед на горното посочил, че родителите били консултирани за необходимостта от подобряване на взаимоотношенията им и за необходимостта дъщеря им 3 да има контакти и с двамата, за да не се стигне до родителско отчуждение, което може да се отрази върху цялостното й развитие; наред с това им е предложено при необходимост да бъдат насочени с детето да ползват социални услуги в общността във връзка с възникналите проблеми в отношенията им, като на практика е счел, че по този начин съдът е изпълнил препоръките на съдебния експерт и е дал предписания, съответстващи на собствените му заключения.

Съдът, също така е намерил, че бащата съзнава необходимостта да пази психиката на детето си, не е агресивен спрямо майката и за разлика от нея, в хода на цялото производство, той не е споменал лоша дума за майката или за нейните родители (от които тя е зависима до голяма степен).

Все пак, и двамата родители не са се възползвали от възможността да потърсят професионална помощ в хода на процеса или да са проявили други усилия за преодоляване на опасността за емоционалното и психическо здраве на детето им, както и за нейното благоденствие и щастливо развитие и в бъдеще.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е оплакването на К. С. срещу предвидената възможност детето да остава да преспива при бащата. Бащата не представлява заплаха за дъщеря си, а детето трябва да има време и възможности да го осъзнае. По настоящото дело изцяло в интерес на детето е възстановяване на нормалната връзка с бащата, даване на възможност и подпомагане на бащата и дъщерята да се сближат отново, отстраняването на необоснованата тревога у детето и препятстване по всякакъв начин отчуждаването му спрямо бащата, още повече, при установената обезпокоителна тенденция майката негативно да влияе върху психиката на детето и вече започналото от нея отчуждаване от бащата, а и начинът на възпитание на детето от майката. Висш интерес на всяко дете, негово право и задължение, е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл.

124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Когато някой от родителите създава пречки и руши отношенията на детето с другия родител, съдът, а и всички други държавни и общински органи са длъжни да предприемат действия за препятстване на подобно поведение и охрана интересите на детето.

В производства като настоящото съдът извършва цялостна проверка служебно и за правилност на въззивното решение, извън оплакванията на страните, и не само в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, ако неправилността е очевидна. В случая въззивният съд, при определяне на мерките на лични отношения на детето с бащата, не е съобразил установеното във въззивното решение, че въвличането на детето в конфликта между възрастните се очертава като доста активно от страна на майката, която емоционално го обсебва и сочи бащата като враг и източник на заплаха. Не е взето предвид и мнението на 4 вещото лице - психолог, че следва да бъдат предотвратени по-нататъшните щети върху психиката на С., което би било неизбежно, ако родителите не постигнат диалог относно емоционалните потребности и интереси на дъщеря си. Съдът не е отчел изричната препоръка на психолога, че контактите с бащата могат да бъдат възстановени постепенно, с оказване на професионална психологическа помощ, в регламентирани срещу със С., в социалните служби или в контактен център.