Решение № 85 от 28.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Кърджали, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500114 по описа за 2026 година Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Х. К. Т., понастоящем в Затвора – гр. П., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20267410400074 по описа на ЧСИ с рег. № *** (конкретизирана след указания на съда), против действията на частния съдебен изпълнител, с които се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, в това число и дължимата такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Жалбоподателят оспорва определените с покана за доброволно изпълнение разноски по изпълнителното дело в размер на 125.57 евро и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 750.70 евро, както и изразява несъгласие с дължимата към НАП сума в размер на 3 383.42 евро. Счита, че следва да дължи само присъдената по изпълнителния лист сума в размер на 5 112.92 евро. Иска съдът да спре изпълнението по изпълнителното дело до изтърпяване на присъдата му и освобождаването му от Затвора – П., след което смята да заплати задължението си.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено становище от взискателя – С.

1 районен съд, в което се излагат съображения за неоснователност и недопустимост на жалбата.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК присъединеният взискател НАП не е подал възражение.

Частният съдебен изпълнител с рег. № *** е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20267410400074 (№ 74/2026 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***) се установява, че същото е било образувано по възлагане от взискателя – С. районен съд, въз основа на приложен изпълнителен лист № 688 от 17.02.2026 г. на С. районен съд, издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Х. К. Т., който е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на С. районен съд сумата от 5 112.92 евро, представляваща глоба.

С разпореждане от 24.03.2026 г. ЧСИ е приел като разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и 80 от ЗЧСИ в размер на 55.22 евро.

От изпълнителното дело се установява също така, че Държавата е присъединен взискател за дължими от длъжника публични вземания в размер на 3 383.42 евро.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 6813/02.04.2026 г. ЧСИ е поканил длъжника по изпълнително дело № 20267410400074 да заплати дължимите по изпълнителното дело суми, в това число: 5 112.92 евро неолихвяема сума, 3 383.42 евро – дължимо вземане на Държавата като присъединен взискател, 125.57 евро разноски по изпълнителното дело и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 750.70 евро, или общо задължение по изпълнителното дело към 02.04.2026 г. в размер на 9 372.61 евро.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие следното:

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на 2

ВКС, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното, жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване.

По отношение на начислените от ЧСИ разноски по изпълнителното дело в размер на 125.57 евро, то от материалите на представеното в съда заверено копие на изпълнителното дело се установява единствено, че с цитираното погоре разпореждане от 24.03.2026 г. ЧСИ е приел като разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и 80 от ЗЧСИ в размер на 55.22 евро. За разликата над тази сума и до посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 125.57 евро от материалите на представеното в съда заверено копие на изпълнителното дело не може да се установи как и на какво основание по ТТРЗЧСИ частният съдебен изпълнител е начислил като дължими таксите в посочения размер. Съгласно чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка от частния съдебен изпълнител, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Следва да се посочи, че в представените от ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви по подадената жалба е посочено единствено, че разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, но липсва обосновка за размера и основанието за дължимостта на начислените от ЧСИ такси над размера от 55.22 евро.

При това положение, жалбата в частта за разноските по изпълнителното дело, за разликата над 55.22 евро до размера от 125.57 евро, се явява 3 основателна, поради което следва да се отмени актът ЧСИ за разноски, обективиран в поканата за доброволно изпълнение, в частта за разликата над 55.22 евро до размера от 125.57 евро. В тази връзка следва да се посочи, че няма пречка частният съдебен изпълнител наново да начисли всички дължими такси по изпълнението, като следва изрично да посочи основанието за дължимостта им и техния размер.

Що се касае до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, то същата е дължима на основание цитираната разпоредба, като се определя за целия дълг (в който не се включват авансовите такси), но се събира част, съответстваща на събраната сума (забележки 1 и 4 от т. 26 от ТТР ЗЧСИ). В тази връзка, дължимата в случая такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена върху паричното вземане – 5 112.92 евро и 3 383.42 евро, е в размер на 746.72 евро с ДДС. Ето защо, следва да се отмени и определената от ЧСИ към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 746.72 евро с ДДС до посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 750.70 евро. В останалата част жалбата е неоснователна.

Относно сумата от 3 383.42 евро, следва да се посочи, че същата представлява вземане на Държавата, която на основание чл. 458 от ГПК се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.

Що се касае до направеното искане от длъжника за спиране изпълнението по изпълнителното дело до изтърпяване на присъдата му и освобождаването му от Затвора – П., то посоченото обстоятелство не е измежду основанията за спиране на изпълнението, уредени в чл. 432, ал. 1 от ГПК, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ акта за разноски на частен съдебен изпълнител с рег. № *** по изпълнително дело № 20267410400074, обективиран в покана за доброволно изпълнение изх. № 6813/02.04.2026 г., в частта, за разликата над 55.22 евро до 4 размера от 125.57 евро.

ОТМЕНЯ размера на определената от частен съдебен изпълнител с рег.

№ *** по изпълнително дело № 20267410400074, към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение – 02.04.2026 г. , такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за разликата над 746.72 евро с ДДС до посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 750.70 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. К. Т., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. П., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20267410400074 по описа на ЧСИ с рег. № ***, в останалата й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. К. Т., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. П., за спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20267410400074 по описа на ЧСИ с рег. № ***.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5