Определение № 667 от 24.10.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 557/2023
- Вид
- Определение № 667
- Подписан
- 24.10.2024
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 667 гр. Варна, 24.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000557 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на „НОВО ФИНАНС“ ООД, представлявано от адв.Д.Т., за изменение на постановеното по делото Разпореждане № 1157/15.08.2024 год. чрез присъждане на сторените от страната разноски във връзка с депозирането на писмен отговор по касационната жалба на насрещната страна.
Разпореждане № 1157/15.08.2024 год. като обжалваем съдебен акт не е връчено на молителя на основание чл.7, ал.2 ГПК, поради което съдът приема, че срокът по чл. 248 ГПК не е започнал да тече. С оглед на изложеното депозираната молба е редовна и допустима.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Х. И. А., представляван от адв. Р.Ч..
Поддържат се доводи за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. „Ново финанс“ ООД не е депозирал отговор по наведените основания за касационно обжалване. Отговорът е депозиран при оттеглена и върната касационна жалба, лишен е от цел и смисъл, внесен е след обявяването на разпореждането за връщане на касационната жалба. Страната е била длъжна да прояви дължимата грижа за делата си. С молбата по чл. 248 ГПК се търси неправомерна и неследваща се облага. Поддържат се и доводи за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Срещу постановения по делото съдебен акт е постъпила касационна жалба от Х. И. А. с вх.№ 3771/27.05.2024 год.
Препис от касационната жалба е връчен на насрещната страна – „Ново финанс“ ООД, на 24.07.2024 год.
На 12.08.2024 год. е постъпила молба за оттегляне на касационна жалба, по която е постановено Разпореждане № 1157/15.08.2024 год. за връщане.
Разпореждането не е съобщено на „Ново финанс“ ООД.
На 23.08.2024 год. по делото е постъпил отговор от „Ново финанс“ ООД с посочването, че същият се депозира във връзка с касационна жалба против решение № 120/17.04.2024 год.
Видно от представените с отговора доказателства, на 25.07.2024 год. /непосредствено след връчване на препис от касационната жалба/ страната е сключила договор да правна помощ с адв. Д.Т. за „изготвянето на отговор и водене на производството до окончателното му приключване“, по който е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лева.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Молителят „Ново финанс“ ООД е договорил и реализирал разноски след връчване на препис от касационната жалба и преди оттеглянето й. В хипотеза на отказ или оттегляне на иск, въззивна или касационна жалба, и при заплатен от насрещната страна преди прекратяване на делото/връщане на жалбата адвокатски хонорар за представителство, страната е отговорна за сторените разноски на насрещната страна. Достатъчно условие за възникване на правото п о чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството по делото, а в случая – преди връщането на касационната жалба /Определение № 60317 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2021 г., I т. о., ТК/.
За реализиране на отговорността за разноски е ирелевантно подала ли е отговор насрещната страна, кога и с какво съдържание е същият. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са 2 сторени преди страната да е уведомена за прекратяване на производството по делото, а в случая – преди връщането на касационната жалба /Определение № 60317 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2021 г., I т. о., ТК/.
Представените с отговора писмени доказателства не удостоверяват знание на „Ново финанс“ ООД за подаването, оттеглянето и връщането на касационната жалба.
По размера: На първо място, невъзможността на насрещната страна да изпълни в пълен обем дължимите действия във връзка с уговореното процесуално представителство е следствие на извършени от насрещната страна действия по десезирането на съда. Въз основа на собствените си действия страната не може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски. ГПК не предвижда възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от отговорност за разноски при прекратяване извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК . Затова, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния му размер, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за продължителност и обем на процесуалните действия. При осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до възнаграждение за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия. Оттеглянето или отказът са действия, които се извършват по преценка на страната, затова не може да се изисква от насрещната страна при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно. В този смисъл и Определение № 670 от 19.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о., ГК.
В постановеното по делото решение ВАпС е приел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 5 000 лева, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и на постановеното от СЕС решение по дело С-438/22, с което Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за нормативен акт, който не обвързва националния съд. В идентичен размер следва да се определи и справедливит размер за изготвяне на отговор и 3 процесуално представителство пред ВКС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Разпореждане № 1157/15.08.2024 год. като
ОСЪЖДА Х. И. А., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Дружба“ N 26, ет.
5, ап. 26 ДА ЗАПЛАТИ на „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ив. Срацимир“, № 2 сумата от 5000 лева – разноски за изготвянето на отговор на касационна жалба и процесуално представителства в касационната инстанция, на основание чл.
78 ГПК.
ОСТАВЯ БУЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на постановеното по делото разпореждане за разликата от 5000 лева до претендираните 8400 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4