Решение № 260076 от 23.10.2020, Районен съд - Лом

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.

Лом, 23.10.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Миронова гр.д. № 816 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Установителни искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК;

Осъдителен иск с правно основание: - чл. 92, ал. 1 ЗЗД Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу А.М.А., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ООД, ЕИК *********и ответника, с абонатен номер при Оператора № *********, е бил сключен и валидно е действал Договор за мобилни услуги за мобилен № 0892 988 978 от дата 08.12.2015 год., за срок от 24 месеца, по програма Резерв Стандарт.

Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал под абонатен № *********.

Издадени са:

1. Фактура №

**********/10.03.2016 год., за отчетен период на потребление 10.02 -09.03.2016 год., на стойност 93,34 лв. и срок за плащане – 25.03.2016 год., 2. Фактура №

**********/10.04.2016 год., за отчетен период 10.03.-09.04.2016 год., на стойност 16,51 лв. и незаплатен баланс от предходен период, или общо 79,78 лв., със срок за плащане – 25.04.2016 год.

След извършена корекция на дълга е останало незаплатено задължение в размер на 75,94 лв.

Начислено е и обезщетение за неизпълнение, на осн. т. 11 от Договора.

Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.

Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 75,94 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.

Иска се също, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 648,53 лв., представляваща начислена договорна неустойка по договор за абонатен номер № *********.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 77,49 лв., представляваща незаплатените лизингови вноски по договор за абонатен номер № *********

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. П. П., МАК, счита исковете за допустими, но неоснователни и ги оспорва както по основание, така и по размер.

В откритото съдебно заседание страните са редовно призовани.

Ищецът не изпраща процесуален представител.

С уточнителна молба-становище от 30.09.2019 год., /л. 83/, ищецът, чрез пълномощника си, адв.

В. Г., САК, не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени. Претендира разноски, като списъкът по чл. 80 ГПК е обективиран в становището.

Ответникът, чрез назначеният си на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П.

П., МАК, поддържа становището, изразено в писмения отговор и пледира за отхвърляне на исковете за неустойка като неоснователни и недоказани.

Страните са се съгласили със съобщеният им доклад по делото и същият е обявен за окончателен.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 3059/2017 год. на РС – Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.12.2017 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника А.М.А. ***, за сумата от 735,14 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по Договор за далекосъобщителни услуги, сключен между страните на 08.12.2015 год., за клиентски № *********, за които е издадена крайна фактура № 7242024404/10.06.2016 год., както следва: 724,47 лв. - потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за отчетен период от 10.02.2016 год. до 09.06.2016 год. и 10,67 лв. – мораторна лихва за забава върху просроченото задължение за период от 26.06.2016 – 15.11.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2017 год., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 205,00 лв., представляващи 25,00 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.

Както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в издадената заповед е посочено, че претендираните вземания са за абонатен № *********, по Договор за далекосъобщителни услуги от 08.12.2015 год.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 21.02.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 15.03.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 13.03.2018 год., видно от п.клеймо/ Видно от писмените доказателства по делото, между ответника и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, е сключен Договор за мобилни услуги от 08.12.2015 год., за абонаментен план СТАНДАРТ за срок от 24 месеца /до 08.12.2017 год./.

По силата на договора, отв. А. А. е получил СИМ карта № *******, за телефонен номер ******.

В Договора от 08.12.2015 год. е уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок на действието му по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка СИМ-карта/номер до края на този срок. Договорена е месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лв. Предвидено е също (в чл. 19е на ОУ, че потребителят не може да се позовава на невъзможност да получи съобщение или информация на адрес или номер, посочени в индивидуалния договор или съпътстващи го документи. Това правило важи и за кратки текстови съобщения (СМС) или повиквания.

По делото са представени от ищеца следните фактури, издадени на името на ответника, с клиентски № *********:

1./ Фактура №

**********/10.03.2016 год., за отчетен период 10.02.2016 – 09.03.2016 год., на стойност 63,27 лв., включващи мобилни услуги и абонаментни такси.

2./ Фактура №

**********/10.04.2016., за отчетен период 10.03.2016 – 09.04.2016 год., на стойност 79,78 лв., включващи абонаментни такси, както и непогасени задължения от предходния период;

3./ (крайна) Фактура №

**********/10.06.2016., за отчетен период 10.05.2016 – 09.06.2016 год., на стойност 724,47 лв., включващи неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги (648,53 лв.) и непогасени задължения от минал период (75,94 лв.).

По делото не се ангажират доказателства и не се твърди задълженията по горните фактури да са заплатени.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-считоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А. се установява, че неплатената сума за мобилни услуги е общо 75,94 лв., а неустойката за редсрочно прекратяване на договора е в размер на 119,97 лв., тъй като съгл. споразумение между ищеца и КЗК неустойката за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната не може да надвишава трикратният размер на стандартната месечна вноски, която в случая е 39,99 лв.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Относно предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК:

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3059/2017 год. на ЛРС, в размер на 75,94 лв., незаплатена далекосъобщителна по договор за далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законнаталихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението заподаване на заповед за изпълнение /30.11.2017 год./ до окончателното плащане на сумата.

Искът е допустим, т.к. е предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

За да бъде уважен, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и ищеца, че ищецът е изправната страна по договорите, размера на задължението и неговата изискуемост, предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника и съответно – възникването на основания за начисляване на неустойка в претендирания размер.

В тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да установи горните обстоятелства.

В заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3059/2017 год. на ЛРС, а и в заявлението за издаването й е посочено, че претендиратата главница от 724,47 лв. произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 08.12.2015 год., сключен между страните.

В настоящото производство се иска установяване дължимостта на част от първоначалната сума – в размер на 75,94 лв., за които се твърди, че са незаплатените далекосъобщителни услуги.