Протоколно определение № 388 от 01.07.2025, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 388 гр. Разград, 01.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно наказателно дело № 20253330200379 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:39 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. С. Н., доведен, явява се лично и с адв. Д. М. от АК – София, редовно упълномощен.

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - РАЗГРАД се явява прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Представям разписка, за това, че сме уведомили защитниците на обвиняемия Н..

АДВ. М.: Да се даде ход на делото, г-н Съдия.

СЪДЪТ, намира че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

Г. С. Н. – на 48 години, неженен, осъждан, ЕГН **********.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, моля обаче да бъде отбелязано в протокола, че в залата присъства фактическата съжителница на обвиняемия - Д. С., понеже същата е свидетел по делото, редно е да е ясно кой присъства в залата.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи на председателя на състава, прокурора или секретаря. Нямаме искания и по доказателствата, ще се ползваме от тези, които са по делото.

Съобразно изявлението на прокуратурата, съдът отбелязва, че в залата присъства Д. А. С. – съжителница на обвиняемия Г. Н..

СЪДЪТ докладва постъпилата молба от защитника на обвиняемия Г. С.

Н. за изменение на мярката му за неотклонение, а именно „задържане под стража“ по ДП № **/20**г. по описа на ОСлО при ОП – Разград, да бъде заменена с по-лека.

АДВ. М.: Поддържам искането, г-н Съдия, ще изложа аргументите по същество. Нямам искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна.

1

Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че от събраните по делото доказателства към настоящия момент не се установява настъпването на обстоятелства, които да променят вече направените изводи от Първоинстанционния и Възивния съд, както при определяне на първоначалната мярка за неотклонение, в началото на 2025 г., така и в последващото производство за изменение на мярката за неотклонение, по реда на чл.65 от НПК. В настоящото производство съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства, във връзка със законността на задържането, т.е дали основанията за задържане по чл.63 от НПК продължават да съществуват, аз считам, че те продължават да съществуват, категорично не е разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият Н. е съпричастен към извършване на трите престъпления, за които е привлечен като обвиняем, налице са и двете реални опасности, които НПК предпоставя, може би още веднъж трябва да се каже, че действат и презумпциите на чл.63, ал.2, т.1, пр.1 и ал.2, т.3 от НПК за наличието на тези реални опасности. Нещо повече, аз считам, че изминалия период на задържане, макар и да приближава шест месеца, е разумен с оглед характера и тежестта на престъпленията, за които е привлечен като обвиняем и с оглед конкретните фактически обстоятелства, които следва да бъдат установени, т.е. за които следва да бъдат събрани и проверени доказателства в настоящото досъдебно производство, не е все още изтекъл пределния срок, който чл.63, ал.4 от НПК поставя. Аз считам, че така изминалия срок не е довел до извод за отпадане или намаляване на опасността от извършване на престъпление от страна на обвиняемия Н.. Изрично считам за пореден път да излагам аргументи защо е толкова завишена обществената му опасност на обвиняемия, както е видно от материалите пред Вас, все пак да кажа, че е осъждан многократно, извършил е настоящите деяния в изпитателния срок на същото по вид престъпление, мобилен, живее в чужбина, видно от дадените от самия него обяснения, поради което и опасността да извърши престъпление или да се укрие, не само считам, че е променена, но и съвсем реална и към настоящия момент. Поради всичко това аз ще Ви моля да не изменяте мярката му за неотклонение с по-лека такава, мярка за неотклонение „домашен арест“, считам за неадекватна и непропорционална на твърдяното от нас за извършено от него, както и на необходимостите на настоящото разследване и производство, моля да не уважавате молбата.

АДВ. М.: Г-н, Съдия, процесуалния ред на производството е по чл.65, на вниманието на съда са всички обстоятелства, свързани със законосъобразността на търпяната мярка за неотклонение, така, както изисква процесуалния закон, само бих си позволил да отворя една скоба, в производството по чл.65 законодателят не е реагирал изисквания за промяна на обстоятелствата, което императивно основание, свързано с контрола на мярката за неотклонение в съдебната фаза по реда на чл.270 от НПК, т.е пред погледа на почитаемия, компетентен магистрат е свързан с именно тези обстоятелства, визирани в нормата на чл.63, ал.1 от НПК, именно формалния критерии, пред предвидено наказание лишаване от свобода или друго 2 обосновано подозрение и опасност от укриване и извършване на престъпление. Аз няма да си позволявам да правя анализ на доказателствата по делото в производството по мярката за неотклонение, тъй като това е дейност, която е присъща за разглеждане на наказателните производства по тяхното същество. Много спекулативно е г-н, Съдия да се разсъждава по доказателствата и в една и в друга посока, само единствено бих си позволил да отворя една скоба, касателно повдигнато обвинение на Н., относно така наречената пострадала от трафик, с цел сексуално експлоатиране С. А. Н., внимателно преди съдебното заседание изчетох всички видове разпити, които свидетелката е депозирала в рамките на досъдебното производство и лично аз не успях да открия някакви факти и обстоятелства, които да реагират съставомерността на това престъпление. Това разбира се е свързано дотолкова, доколкото същата обяснява при какви обстоятелства от дълги години е проституиращо лице, по какъв начин тя се е запознала с Н., как са се развили техните близки, интимни отношения, факта на даване на парични средства от страна на свидетелката Н. на обвиняемия Н. под никаква форма според мен не може да консумира престъпния състав на чл.159в, така че аз смятам, че по отношение на това обвинение категорично не може да се приеме, че е налице обосновано подозрение. Така или иначе, без да си позволявам повече да занимавам съда със съдържанието на гласните доказателства, пак се повтарям и в това производство, по отношение на Г., особено наложително е допускането и извършването на очна ставка между обвиняемите и така наречените пострадали свидетелки по делото. При наличието на абсолютните процесуални основания на извършването на подобна очна ставка ми се струва, че няма как да бъдат изпълнени критериите на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, на който цитирах конкретни решения в предходното производство, но струва ми се, че е от особено значение извършването и събирането на такова гласно доказателство. Към настоящия момент очевидно прокуратурата проявява пасивно отношение по това доказателствено искане на защитата, тъй като няма произнасяне, затова ми се струва, че разследването трябва да продължи в тази посока, за да могат да бъдат събрани и проверени всички важни и относими доказателства по делото, макар, изхождайки от принципното положение, че досъдебното производство е в подготвителна фаза на същинското, органите на разследването трябва да събират доказателства, които са не само в полза на обвинителната теза, но и в полза на защитата, каквито доказателства очевидно се събират с оглед уважените молби на защитата, но ми се струва, че периодът, в който моят доверител вече обитава арестните условия е доста продължителен, разбира се не се подценява фактическата и правна сложност на това дело, действително прокурора има резон в неговото мнение и професионално становище, но в края на краищата мярка за неотклонение преследва строги процесуални цели, които законодателят е разписал. Не мога да се съглася със становището на прокурора, че в настоящото производство по чл.65 трябва да се занимаваме с презумпцията по чл.63, ал.2, още повече, че предвидената санкционна част за тези обвинения не предполага хипотезите на чл.63, ал.2 от една страна, от друга страна тази презумпция е правно валидна и значима в производствата по чл.64 от процесуалния закон, т.е. не е случайно граматическото тълкуване на текста, в което законодателят е отбелязал, че тази презумпция се взима под 3 внимание при първоначалното определяне на мярка за неотклонение. Така, че в настоящото производство ми се струва, че тежестта и характера на повдигнатото обвинение не могат да бъдат добър аргумент за продължаването на задържането на Н.. Ако се приеме, че тежестта и характера на повдигнатото обвинение всякога са аргумент за продължаване на ареста, подобен процесуален подход означава, че това се превръща в една предварителна стабилна предпоставка за престоя на един гражданин в арестни условия, което е в пълно противоречие с основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека. При всяко едно положение, преценката за законосъобразността е на Вашето внимание във всеки конкретен момент на нейното поставяне пред съда, в каквато насока е и константната практика на Върховния касационен съд. Нашата молба е да приемете, че ако изведете риска му от укриване и извършване на престъпление е да приемете, че те успешно могат да бъдат преодолени със следваща по тежест мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“, която мярка за неотклонение по своя характер не представлява „погалване по главата“, а единствено само едни малко по-щадящи условия на задържане. По отношение на Н. има данни по делото, че при престоят му в арестните условия съшият е имал здравословни проблеми, за които разбира се, прокуратурата е реагирала, правили сме искане с колежката С. за осигуряване на специалист в областта на денталната медицина, разбира се оказано е такова съдействие по този въпрос, но ми се струва, че шест месеца задържане в арестни условия, няма как да не се отразят в интензитета на опасност от укриване и извършване на престъпление, съпоставени с приложение на следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“, която всички ние знаем по какъв начин се изпълнява, как се контролира и какви са действията в случай на неизпълнение на такава търпяна мярка за неотклонение. Не е за подценяване и обстоятелството, това което вече казах и по отношение на Д., че прокуратурата вече е наложила една такава ограничителна мярка „забрана за напускане пределите на територията на Република България“. Моят доверител, това, че пътува за Република Германия, има многократни влизания и излизания, ми се струва, че не може да бъде тълкувано в негова вреда, когато един гражданин на свободна Европа спокойно използва своите права на пътуване и завръщане на територията на Република България, т.е., че той е мобилен, това ми се струва, че не следва да се тълкува в негова вреда, при положение, че той е български гражданин, който има постоянен адрес на местоживеене, човек, който е изградил добри социални контакти и връзки на адреса по местоживеене и човек, който в края на краищата е създал семейство и близки хора, които са около него в малкото населено място, където живее и го уважават. Затова молбата на защитата е да приемете, че мярка за неотклонение „домашен арест“ би изпълнила тези цели, които законодателят е разписал в разпоредбата на закона, моля за Вашето протоколно определение в тази насока.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Н.: Нямам какво да кажа.

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, съдът се произнесе с определение.

ДОКЛАД НА СЪДА:

Спрямо обвиняемия Г. Н. са повдигнати обвинения за престъпление по чл.159б, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК. Става дума за обвинения, касаещи различни пострадали лица. В настоящото производство, съдът доколкото следва да прецени законосъобразността на самото задържане 4 и то към днешна дата, с оглед събраните до момента доказателства, съдът намира че събраните по делото такива и понастоящем дават основание да се направи извод, че обвиняемият Г. Н. е съпричастен към деянията, за които са му повдигнати обвинения. Разбира се съдът на този етап не може да прави извод какво ще се докаже окончателно, затова съдът се ограничава само относно преценка на предпоставките за задържане, т.е. те към момента са такива, че с оглед събраните данни изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, в които е обвинен остава. Обвиняемият също така е осъждан и преди и настоящите обвинения касаят деяния, които според обвиненията са извършени в изпитателния срок на определено му общо наказание по предходни осъждания. Тази ситуация фактически е такава, че създава опасение, че обвиняемият може да се укрие, за да избегне евентуално наказание.