Решение № 8326 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8326 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110154704 по описа за 2023 година

По искова молба с вх. № 276099/05.10.2023г. е образувано настоящото гр.д. № 54704/2023 г. на СРС. От Г. Ф. Г. срещу М. Ж. В. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете на страните - E Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г., на ищеца, определяне на местоживеенето на детето, режим на лични отношения с ответника, както и за осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка в законоустановения минимален размер.

По исковата молба с вх. № 276152/05.10.2023г. е образувано гр.д. № 54707/2023 г. на СРС. С нея от М. Ж. В. е предявен иск против Г. Ф. Г. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето E Г.а Г.а на майката, определяне местоживеенето на детето и режим на лични отношения с ответника по иска - Г. Ф. Г., и присъждане на издръжка в размер на 500 лева.

Предявен е и иск от E Г.а Г.а чрез нейната майка и законен представител М. Ж. В. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът Г.

Ф. Г. да бъде осъден да заплати на дъщеря си издръжка а минал период - от 16.09.2023г. до 05.10.2023 г. в размер от 333.40 лв.

В исковата молба, депозирана от Г. Г., се твърди , че страните са родители на малолетната E Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г . Живели във 1 фактическо съжителство в дома на ищеца от месец януари 2018 г. до 16.09.2023г . На 16.09.2023г . ответницата заедно с детето напуснала дома им в гр . София и се преместила да живее в своето жилище.

Посочва се, че между родителите било налице разбирателство, като възниквалите конфликти били разрешавани чрез взаимните им усилия, поради което за ищеца била неясна причината за раздялата. Твърди се, че от 18.09.2023 г. детето не е посещавало детска градина и от тази дата ответникът и детето са се установили в с. Ново Левски, в близост до гр. Гоце Делчев, където живеят при майката на ответника. Ищецът нямал възможност да вижда детето в значителен период от време след тази дата, тъй като не бил уведомен за местонахождението му, а след като установил къде се намира ответницата, контактите му с детето се осъществявали по предварителна уговорка и единствено в присъствието на майка му.

Поддържа се, че ищецът е силно привързан към детето, както и че по време на съвместното съжителство с ответницата е прекарвал ежедневието си вкъщи заедно с детето, грижил се е за нуждите му и е поемал финансови разходи по издръжката му, включително е заплащал такси за посещаваната от детето детска градина. Твърди се, че между страните не е постигнато съгласие относно въпросите, свързани с родителските права по отношение на детето, местоживеенето и режима на лични отношения на бащата с него. По изложените съображения се отправя искане родителските права да бъдат предоставени на ищеца, при когото да бъде определено местоживеенето на детето, като бъде определена издръжка в законоустановения минимален размер, която да заплаща неотглеждащия родител, а при евентуалност спрямо заявеното искане- в случай, че родителските права бъдат предоставени на майката, съдът да определи съответен разшИ. режим на лични отношения на ищеца с детето, съобразно предложения такъв в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва твърденията в исковата молба с доводи за липса на родителски капацитет на ищеца по първоначалния иск сам да отглежда детето на страните E Г.а Г.а. Твърди се, че са налице конфликтни отношения между страните, както и че поведението на ищеца е в ущърб и на детето. Сочи се, че още преди раждането на детето отношението на ищеца към ответницата било агресивно и лишено от грижа и подкрепа, а по време на 2 бременността й ищецът изисквал от нея да извършва тежки физически усилия, които не били съобразени със състоянието й. След раждането на детето той не отделял необходимото внимание на дъщеря си, не общувал пълноценно с нея и не познава навиците й, а към ответника бил избухлив и отправял обиди, като това му поведение бито вредно и за детето. Твърди се, че грижи за детето са полагани изключително от ответника, а понастоящем ответникът получава помощ от своята майка. Ищецът търсел контакт с детето инцидентно и по настояване на ответника общувал с дъщеря си единствено в нейно присъствие. Сочи се за случай, при който ищецът пресрещнал с автомобила си ответника, която била с детето, и поискал да го вземе въпреки несъгласието й, вследствие на което ответникът се изплашила и избягала с детето. Заявява се, че след раздялата между страните детето е по - спокойно и предвид възрастта и пола на детето е неподходящо същото да бъде отглеждано от бащата, тъй като се нуждае от непрекъсната майчина грижа и внимание.

В отговора на исковата молба от името на ответника по първоначалната искова молба се заявява, че същата поддържа исканията си и фактически твърдения, изложени в предявената от нея искова молба с вх. № 276152/05.10.2023г., по която е образувано гр.д. № 547072/023г. В исковата молба от М. Ж. В. се твърди, че от раждането на детето E Г.а Г.а грижите по отглеждането и възпитанието на детето изцяло са поети от нея, както и че притежава собствено жилище и е в състояние да осигури необходимите условия за правилното отглеждане и възпитанието му.

С исковата молба с вх. № 276152/05.10.2023г., по която е образувано гр.д. № 54707/2023 г. на СРС, съдът е сезиран предявен от М. Ж. В. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК- за предоставяне на родителските права по отношение на детето E Г.а Г.а на майката, за определяне местоживеенето на детето и съответен режим на лични отношения с ответника по иска - Г. Ф. Г., и присъждане на издръжка в размер на 500 лева, както и иск с правно основание чл. 149 СК за осъждането на ответника да заплати месечна издръжка в претендирания размер за минал период- от 16.09.2023г. до 05.10.2023г. в размер от 333.40 лв.

Ответникът Г. Г. по иска, депозиран от М. В., с депозирал отговор на насрещната искова молба, с който оспорва твърденията в искова молба с вх.

3

№ 276152/05.10.2023г. Поддържа заявените в сезиращата съда първоначална искова молба искания, като при евентуалност - в случай че съдът не уважи същите и родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на майката, заявява искане за определяне на режим на лични контакти с детето, който е близък съобразно определения от съда като привременни мерки.

С Определение № 36727/16.10.2023 г. на по гр.д. № 54704/2023 г. на СРС на основание чл.213 ГПК поради идентитет на страните и връзка между делата двете производства са съединени, като гр.д. № 54707/ 2023г. на СРС е присъединено към настоящото гр.д.№ 54704/ 2023г. на СРС, като по този начин е осъществено последващо съединяване на искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Двамата родители предявяват искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при 4 определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните Г. Г. и М. В. са родители на детето E Г.а Г.а, родена на 10.06.2021г. Това не е спорно и се доказва от удостоверението за раждане.

Не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не живеят заедно.

Не са оспорени твърденията им, че от 16.09.2023 г. са във фактическа раздяла. От тази дата ответницата и ищца М. В, заедно с детето напуснала семейното жилище, находящо се в гр. София, ... и се преместила да живее в собственото си жилище, находящо се в гр. София, .... Тези изводи намират подкрепа в приетите по делото социални доклади, неоспорени в тази част, изслушванията на двамата родители и показанията на свид. В..

В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и 5 дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е поспособен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.

Разпечатката съдържа 30 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8f453cd-553f-4596-a289-c90d0f3ac323