Решение № 23 от 29.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1292/2025
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Венелин Иванов, Маргаритка Шербанова, Георги Ушев
Цитирани разпоредби
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 т. 1 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.174 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл.343Б · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 343в ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал. 2 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.35 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. София, 29.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Маргаритка Шербанова
Георги Ушев в присъствието на прокурора СТАНИСЛАВА ПОЛЕТИНСКА като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601292 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивен протест от прокурор при СГП и въззивна жалба от адв. Н.
А. - защитник на подс. К. Г. И. срещу присъда от 24.02.2025г., постановена по НОХД № 2725/2024г. по описа на СГС, НО, 22 състав, с която подсъдимият К. Г. И. ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, *** на с.Левски, общ.Суворово е бил ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК това, че на 25.10.2023 г. около 04.27 ч. управлявал собствено МПС л.а. „АУДИ модел А6“ с рег.№ ***, по автомагистрала Хемус /АМ-2/ в посока към гр. Варна, като при принудителното му спиране до „Бизнес парк Варна“ е било установено по надлежния ред - с техническо средство „Alcotcst Dreger“ 7510 с фабр. № ARNA - 0168, че е с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 хиляда,
На основание чл.343б ал.1 НК вр. чл.54 НК му било наложено наказание от 1 (една) година „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от 3 (три) години, както наказание „ГЛОБА“ в минималния размер от 200лв.
На основание чл.343б ал.5 вр. ал.1 НК е било отнето в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението - л.а. „АУДИ А6“ е peг. № ***, собственост на подсъдимия. На основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 НК в тежест на подсъдимия са присъдени да заплати разноски направени за водене на наказателното производство с общ размер 1018,16 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В протеста на СГП се претендира, че съдът е пропуснал да наложи кумулативно предвиденото съгласно чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ (чл.37 ал.1 т.7 НК ), като се ангажират доводи от задължителна за изпълнение съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 13.04.2023 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2022 г. в която се посочва, че разпоредбата на чл.343г НК може да не намери приложение само в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл. 3436 и чл.
343в ал. 1 НК е било определено при условията на чл. 55 НК. В настоящият случай, 1 наказанието е било определено при условията на чл.54 НК, поради което и на основание чл.
337 ал. 2 т. 1 НПК се предлага присъдата да бъде изменена и на подсъдимия бъде наложено и наказание по чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от една година.
Защитникът оспорва наказателно осъдителната присъда, като излага доводи за нейната неправилност и иска да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа протеста по изложените в него съображения с искане да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 1 (една) година. Пледира съдът да съобрази постановеното Решение №8/17.07.2025г. по на Конституционният съд, по КД №15/2024г., с която се потвърждава конституционно съобразното изменение на разпоредбата на чл.343б ал.5 НК.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като излага два основни аргумента в подкрепа на искането за отмяна на присъдата. На първо място се твърди, че полицейските служители, при извършване на проверката на подсъдимия и тестването му за алкохол, не са били компетентни да извършват тази проверка, поради извършването и извън конкретната територия, на която им е било възложено да патрулират. Възразява се срещу правните изводи на съда, основани на Методически указания на министъра на вътрешните работи, доколкото се твърди, че същите нямат нормативен характер. Навежда се извод, че поради липса на териториална компетентност, направения тест за алкохол бил опорочен, поради извършването му от некомпетентен орган, без съответната екстериториална компетентност. Не се оспорват действията за спиране на водача, но се твърди, че последващите полицейски действия е следвало да бъдат извършат от други полицейски служители, на които им е било възложено да извършват проверки на съответната територия.
В развитие на доводите на защитата се твърди, че това е едно от основанията съдът да изключи от доказателствата техническите данни за употреба на алкохол, поради извършването им некомпетентен орган и съответно подзащитния му да бъде оправдан, поради липса на съответната обективна съставомерност на деянието.
На следващо място се излагат доводи за липса на субективна съставомерност на деянието, поради невъзможността на подсъдимия с пряк умисъл да е осъществил деянието.
От сведенията в разпита на свидетеля И., негова съпруга и от обясненията му, следвало да се приеме, че преди да управлява автомобила са изминали няколко часа. Твърди се, че е изпил за няколко часа преди 22ч. около 200 - 300гр. ракия, че от 22ч. до 03ч. е спал, поради което е формирал съзнание, че алкохола е елиминиран и решил да управлява МПС със съзнание, че не се чувствал повлиян от концентрацията на алкохола в кръвта му, с което се релевират доводи по смисъла на чл.14 ал.1 НК за незнание на фактическите обстоятелства от подсъдимия за наличие на забранена концентрация на алкохол в кръвта му, което прави незаконносъобразно управлението на МПС в посочения от обвинението времеви период. С претендираната субективна несъставомерност на деянието се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нова присъда, с която подс. К. Г. И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият К. Г. И. редовно призован не се явява и се възползва от правото си да не присъства в съдебното заседание.
Съдът, като прецени изложените в протеста доводи, както и аргументите от защитата представени във въззивната жалба и в хода на съдебните прения и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест и жалбата са подадени в срока по чл. 319 от НПК, същите са от активно легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъде разгледани.
Въззивният съд установи фактите, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и от предходния въззивен състав доказателствени източници, които намери за относими към предмета на доказване и достатъчни за формиране на еднозначни изводи по предмета на делото, както и да се прецени, че доводите на защитата са неоснователни. В резултат на законосъобразно осъществената дейност по събиране, проверка и анализ на доказателствата, 2 първоинстанционният съд е достигнал до верни фактически констатации, които макар и непълни, са послужили за постановяване на правилен съдебен акт.
Въз основа на събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият К. Г. И. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, с висше образование, *** на с.Левски, женен, неосъждан.
Специалната компетентност на СГС не е оспорена, като настоящият състав също намира за законосъобразно, че същата е възприета правилно на основание разпоредбата на чл.35 ал.4 НПК и чл.160 от Изборния кодекс, въпреки че мястото на инкриминираното деяние е на територията на обл. Варна. Това произтича от обстоятелството, че подс. И. към датата на случая (на 25.10.2023г. около 04ч. сутринта) вече е бил регистриран с Решение № 44-МИ от 25.09.2023 г. на Общинската избирателна комисия в гр. Суворово за кандидат за *** на с.Левски, общ.Суворово, предложен от ПП „ГЕРБ“, поради което от деня на регистрацията му, до обявяването на резултатите от изборите, които са били насрочени за първи тур на 29 октомври 2023 г., в който се избират общински съветници (членове на общински съвети) и кметове (на общини, райони, кметства); втори тур (балотаж) на 5 ноември 2023 г. за кметове в местата, ако никой от кандидатите за кмет не е избран с повече от 50 % от подадените валидни гласове в първия тур, подсъдимият е имал статут на „лице с имунитет“.
На 24.10.2023г. в дома си в ***, подсъдимият вечерта е употребил няколкостотин грама алкохол (ракия) и по техни твърдения е спал от около 22ч. до 03ч. на следващия ден 25.10.2023г., след което от 03ч. поради необходимостта да превози съпругата си до гарата на гр.Варна, е управлявал личния си автомобил в тази посока. Причините според двамата са, че е трябвало да получи акт за смъртта на майката на И. която починала предния ден в Р.Кипър, като имала запазен билет за влака от гр.Варна до гр.Горна Оряховица. По тези причини подсъдимия управлявал от с. Левски към гарата в гр. Варна личния си автомобил л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ***. Потеглил от дома си около 03.00 ч. на 25.10.2023 г., съзнавайки, че времето за усвояване на употребеното количество алкохол не е достатъчно и че ще управлява с такова количество на алкохол в кръвта, при което закона забранява управление МПС, защото видно от показанията на свидетелите – полицейски служители, същият все още е имал проявления в поведението си, които са характерни за водач, който е в пияно състояние.
На 24.10.2023г. от 20.00 часа до 08:00часа на 25.10.2023г., свидетелите Д. В. (старши полицай в РУ-Аксаково), И. Т. (младши полицай РУ-Аксаково) и К. Н. (младши автоконтрольор в РУ-Аксаково), облечени със служебни униформи със светлоотразителни жилетки, изпълнявали служебните си задължения като Автопатрул с позивна 454, изпълняващ ППД нощно дежурство /смяна/ по график.
Тримата униформени полицейски служители около 04.20 ч. на 25.10.2023г. се намирали на пътен възел Летище – Варна в служебен лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ***, обозначен с опознавателни знаци и надпис „Полиция“, с монтирана сигнална полицейска лампа. След като възприели приближаването на управлявания от подс.К. И. л.а.
„АУДИ“ А6 е рег.№ ***, движещ се по пътя от Добрич към гр.Варна свид. К. Н. излязъл пред и в страни от автомобила, като подал сигнал на водача със стоп палка и включен фенер да спре за рутинна проверка. Въпреки, че подсъдимия И. и съпругата му го възприели, подсъдимият не спрял и увеличил скоростта на движение на автомобила си в посока към гр.Варна по АМ-Хемус. Полицейските служители веднага предприели преследване със служебния полицейски автомобил с подаване на светлинен и звуков сигнал и след около километър успели да го застигнат, като го заставили да спре в близост до бизнес парк на входа на гр.Варна.
След спирането му, тримата свидетели (полицаи) излезли от служебния автомобил, като свид. Н. се приближил към мястото на водача и след като се представил, поискал от подсъдимия документите му за самоличност, за правоуправление и тези на МПС.
Останалите двама свидетели Т. и В. също излезли за съдействие на Н., като се приближили до вратата на водача. Подсъдимия И. предоставил само документите на автомобила, тъй като не носел документ за самоличност и за правоуправление. При предаването на документите, свидетелите полицаи възприели забавените действия на водача и наличие на 3 дъх на алкохол от него и салона на автомобила. Подсъдимият бил тестван на място с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр.№ ARNA 0168 (включено в полицейския наряд и преминало задължителна периодична на 25.09.2023 г. със срок на валидност от 6 месеца), което показало положителен резултат за наличие на алкохол в издишания въздух с концентрация от 1,39 на хиляда.
Свидетелят В. оглеждала през прозорците на автомобила за наличния багаж на задните седалки, докато Н. се запознавал с представените документи на автомобила. Тя забелязала наличие на плакати - агитационни материали от Политическа партия „ГЕРБ“ със снимката на подсъдимия, графично изобразена бюлетина № 7, върху която имало изписан текст „Работим за с.Левски, Община Суворово“. В последвалата комуникация с водача, същият потвърдил, че името на плакатите е неговото, че е участник в предизборната кампания и обяснил и заявил неверни обстоятелства, че не забелязал сигналите за спиране от страна на полицаите. Съобщил, че бързал да закара съпругата си до ж.п. гарата на гр.Варна.
Разпечатката съдържа 35 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8f2ca47-11a8-46b0-90bc-ba621fdae463