Решение № 3441 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17472/2022
- Вид
- Решение № 3441
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за защита от дискриминация
- чл.6 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 · Закон за защита от дискриминация
РЕШЕНИЕ
№ 3441 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330117472 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Т. П. против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която са предявени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. първо и т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
В исковата молба се твърди, че с решение на НЕЛК № ** от ** г. на ищеца е призната 100 % загубена работоспособност, с чужда помощ, като придвижването му се осъществява изключително с помощно техническо средство – акумулаторна инвалидна количка.
Ищецът твърди, че в периода от м. септември ** г. до м. октомври ** г. бил клиент на ответното дружество въз основа на действащи в този период договори за предоставяне на телекомуникационни услуги. Посочва, че за преподписване на договори и заплащане на ежемесечни такси посещавал основно два от търговските обекти на ответника – единият, находящ се в гр.
** на бул. **, а другият, находящ се в гр. **, ул. **. Твърди, че достъпът от тротоара до входната врата на намиращия се на бул. ** обект се осъществява чрез изкачване на две стъпала, чиято височина и наклон е невъзможно да бъдат преодолени от човек в инвалидна количка.
При посещението на този търговски обект ищецът се сблъсквал с трудности, както от архитектурно естество, така и с грубото отношение на служителите на ответника. Налагало се да моли случайни минувачи или други посетители да съобщят на служителите, че е отвън и желае да бъде обслужен. Често се налагало да отправя молбата си и към втори, трети човек, докато все пак някой от служителите му обърне внимание. Случвало се да 1 чака с часове на улицата, докато бъде обслужен. Понякога ищецът почуквал на прозореца, за да бъде забелязан от служителите, при което те или демонстративно не му обръщали внимание, или му отправяли груби забележки.
По отношение на търговския обект, намиращ се в гр. ** на ул. ** се посочва, че същият разполага с два входа. Достъпът до единия вход бил посредством две тесни стъпала. На другата входна врата имало поставен звънец, на който посетители в инвалидна количка да позвънят, за да бъдат обслужени, но на практика самостоятелният достъп на такива лица до него бил невъзможен, тъй като пред входа имало изградена площадка с размери около 3 м на 4 м, надигната на около 10 – 15 см от останалата настилка, без да е скосена, за да може инвалидната количка да преодолее тази неравност.
Допълнително, от тази площадка до входната врата, имало още едно стъпало.
За да бъде обслужен в този обект, на ищеца също му се налагало да моли случайни минувачи или влизащи клиенти, за да съобщят за него, а обслужването му винаги се случвало отвън на улицата. При едно от посещенията до същия обект, двама от служителите поставили върху стълбите мобилно съоръжение, представляващо две релси, но от вибрацията на инвалидната количка и тъй като те не били закрепни към стълбите, релсите се разместили, при което инвалидната количка се наклонила силно и ищецът паднал на земята, като си ударил дясната ръката в областта на лакътя. В резултат на удара, в продължение на около две седмици изпитвал болки, тъй като ръката му била силно натъртена.
Твърди, че и в двата обекта, ответната страна не е осигурила достъпна среда за хора с двигателни затруднения и такива в инвалидна количка.
Ищецът поддържа, че на практика свободният и независим достъп до посочените два търговки обекта на ответника е невъзможен, тъй като изградените пред входните им врати стъпала не могат да се преодолеят с инвалидната количка нито е възможно самостоятелно да се достигне и позвъни на звънеца за обслужване. Счита, че мобилното съоръжение, което му е предложено да използва, е нефункционално и дори е опасно за здравето на ползващите го.
Ежемесечните посещения на ищеца на търговските обекти на ответника по повод заплащане на месечните такси, включително за преподписване на договори, били съпроводени с негативни емоции и унижение.
Невъзможността да влезе сам и зависимостта му от благосклонността на служителите на ответника да излязат извън офисите и да го обслужат на тротоара, създало обидна за ищеца среда, довела до накърняване на достойнството му, чувство за малоценност и социална изолация.
Наближаването на поредната дата за заплащане на месечната такса било съпроводено с тревожност и потиснатост на ищеца, породени от спомена за унижението и неудобството, което му се налагало да понася всеки път от несигурността как ще успее да изпълни задълженията си да заплати дължимата такса и от очакването, че тези негативни емоции отново ще се 2 повторят. Ищецът поддържа, че случилият се инцидент при използване на мобилното съоръжение предизвикал не само физическа болка, но и силно накърнил достойнството му, защото се е почувствал изключително безпомощен и зависим.
Предвид изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което:
1. да установи нарушението, изразяващо се в дискриминация по признак „увреждане“, тъй като при осъществяване на дейността си ответникът не е осигурил достъпна среда в периода м. септември ** г. – м. октомври ** г. и е предоставил на ищеца стоки или услуги при понеблагоприятни условия;
2. да осъди ответника да преустанови нарушението, като предприеме необходимите действия за осигуряване на достъп на хора с увреждане до офисите, находящи се в гр. ** на бул. ** и на ул. **;
3. да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на получено натъртване на дясната ръка и влошено емоционално състояние поради търпените неудобства от липсата на достъпна архитектурна среда съобразно специфичните нужди на хората с увреждания, в периода м. септември ** г. – м. ноември ** г., ведно с законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че ответникът е осигурил телескопична мобилна рампа, както и сигнализационна система – звънец и стикер, непосредствено до звънеца, изобразяващ международния символ за хора с увреждания, която да осигури достъп на лицата с увреждания в обектите. В този смисъл се изтъква, че от ответната страна са предприети действия за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания и намалена подвижност, с които да гарантира достъпа им до обектите си, въпреки особеностите на архитектурната среда в някои от магазините.
Ответникът счита, че не е налице твърдяното в исковата молба нарушение, тъй като е налице реално създадена възможност за всички лица, включително с ограничена подвижност, за достъп до предоставяните от дружеството услуги. Предприетите мерки били съгласувани с Комисията за защита от дискриминация и разгледани от нея във връзка с извършени проверки на обектите на ответника. Посочва се, че архитектурната среда на търговските обекти, използвани от „А1 България“ ЕАД, е съобразена с действащото законодателство и предписанията на Комисията за защита от дискриминация по отношение достъпната среда за хората с увреждания в офисите.
3
Твърди се, че в конкретния случай, служителите на двата офиса, посочени в исковата молба, били запознати със състоянието и положението на ищеца, като при всички случаи му е било оказвано нужното съдействие.
Ответната страна изтъква, че обичайно ищецът бил обслужван с приоритет въпреки наличието на други клиенти. Поддържа, че и в двата посочени от него магазина е осигурена рампа, както и звънец със стикер за инвалиди. На ищеца бил предоставян достъп и през друг вход или служител ходел при него.
Твърди се, че към клиента винаги е имало професионално отношение, в който смисъл ответникът оспорва изложеното от ищеца за грубо третиране от страна на служителите.
Изтъква се, че няма ограничение за начина, по който абонатите на „А1 България“ ЕАД могат да заплащат сметките си – в банка или на банкомат, в касите на Еаsypау, Е-рау, както и в Български пощи или при други партньори на ответното дружество. Сочи се, че има възможност за плащане на таксите от разстояние чрез интернет и по банков път, като е налице и нарочно мобилно приложение – МуА1. Освен за извършване на плащания, посоченото се отнасяло и за сключване на нови договори и анекси към действащи такива.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди счита, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на ответника или такива, довели до настъпването на вреди за ищцовата страна.
Твърди, че не са настъпвали инциденти с ищеца, от които последният да е пострадал. Сочи, че описаната в исковата молба площадка с размери 3 – 4 метра пред магазина, находящ се в гр. **, ул. **, е част от самата пешеходна улица и не е изграждана и поддържана нито от ответника, нито от наемодателя на магазина, а е общинска. Твърди, че въпреки това, телескопичните рампи могат да се ползват и при преодоляването на това стъпало.
Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители ,поддържат становищата си и сочат доказателства.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установени следните факти:
От приетите по делото писмени доказателства/ решение на НЕЛК № ** от ** г./ се установява, че на ищеца е призната 100 % загубена работоспособност, като придвижването му се осъществява изключително с помощно техническо средство – акумулаторна инвалидна количка, както и че в периода от м. септември ** г. до м. октомври ** г. бил клиент на ответното дружество въз основа на действащи в този период договори за предоставяне на телекомуникационни услуги. По делото не се спори и че за преподписване на договори и заплащане на ежемесечни такси посещавал основно два от търговските обекти на ответника – единият, находящ се в гр. ** на бул. **, а другият, находящ се в гр. **, ул. **.
4
Изслушана е съдебно-техническа експертиза, според заключението на която в двата процесни магазина/офиса на ответника/ няма трайно изградени платформи или подвижни съоражения за обслужване на граждани с увреждания.
Свидетелят К. дава показания, че винаги ищецът бил обслужван извън процесните офиси, тъй като не е осигурена достъпна среда. Невъзможността да се придвижва свободно с количката го карала да се чувства много разстроен и „ второ качество човек“, което го водело и до суицидни мисли.
Свидетелят М., която е служител в ответното дружество установява, че магазинът на ул. ** има звънец и стикер рампа, както и наличие само на мобилна рампа, която се използвала при необходимост.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Република България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,в която са залегнали основните принципи на защита на правата на хората с увреждания и за създаване на условия за интеграция и за изравняване във възможностите на тези хора. Тези принципи са залегнали и в Закона за интеграция на хора с увреждания,в Закона за защита от дискриминация, а основните изисквания за достъпност са уредени в Наредба №4/01.07.2009 год.,за проектиране,изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението ,включително за хората с увреждания .Съгл.чл.4 от ЗИХУ интеграцията на хората с увреждания се осъществява ,чрез различни мерки: медицинска и социална рехабилитация; образование и професионално обучение; трудова заетост и професионална реализация; достъпна жизнена и архитектурна среда; социални услуги; социално-икономическа защита ; достъпна информация. В частност без осигуряването на достъпна архитектура до сградите на различните институции, предлагащи услуги , интеграцията на хора с увреждания е невъзможна. Основен принцип възприет в Закона за защита от дискриманацията е ефективната защита срещу дискриминацията. Законът забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгл. чл.5 от ЗЗДискр.- тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, 5 преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8f29203-0c7f-42f4-ba1c-7bee8268b26b