Решение № 269 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300503120 по описа за 2024 година

С решение №469/03.09.2024г., постановено по гр.д.№1929/2023г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV гр.състав, Й. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. *** са осъдени да се въздържат от действия, с които пречат на А. И. К., ЕГН **********, с адрес: с. *** да ползва паянтова сграда с площ от 16 кв.м. , паянтова сграда с площ от 7 кв.м., паянтова сграда с площ от 54 кв.м., паянтова сграда с площ от 28 кв.м. и два навеса от по 15 кв.м. всеки от тях, всички построени в УПИ 2-375 в кв.41 по ПУП на с. П., целият с площ от 901 кв.м. и да не препятстват достъпа до тях, като не заключват поне една от входните врати към дворното място, в което се намират собствените й сгради или да й предоставят ключ от входна врата към дворното място, като предявените искове са отхвърлени в останалата им част, а именно - да бъдат осъдени ответниците да не ползват постройки на ищцата, като поставят свои вещи в тях, да не изместват или изнасят вещи на последната, намиращи се в собствените й постройки, съответно е разпредЕ. и отговорността за разноски в производството.

Против осъдителната част на съдебното решение е депозирана въззивна жалба от Й. И. Л., с която изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Сочи, че решението било изцяло немотивирано, не били обсъдени свидетелските показания. Съдът не кредитирал другата група свидетелски показания, от които се установявало, че голямата порта от вътрешната страна била натрупана с въглища и дърва, които били на самата ищца и поради това портата не можело да се използва нито от ищцата, нито от ответниците. На следващо място не било доказано, че ищцата е собственик на всички посочени сгради. Излагат се твърдения, че жалбоподателката била собственик на УПИ- II-735, в кв.41 по действащия 1 регулационен план на с. П., както и на построената в този имот жилищна сграда и постройки, описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, като УПИII-735 по новия план бил образуван от парцел I и парцел II в кв.43 по отменения план на с. П.. Въззивникът признава, че ищцата по делото действително била собственик на две стопански сгради и един навес, построени на уличната регулационна линия, намиращи се в северната част на имота, тъй като само тези сгради съществували в парцел II към 1974г., когато парцелът бил дарен в полза на А. К. от нейния дядо. От друга страна, сграда от 16 кв.м. към онзи момент се намирала в парцел I, който парцел никога не бил прехвърлян на К., нито пък сградите в него. Ищцата не доказала правото си на собственост на останалите постройки, извън така посочените. От северната част на имота имало порта, вход към двора, която не представлявала навес или постройка и не била собственост на ищцата. Вън от това, жалбоподателят сочи, че А. К. не била ограничавана да влиза в имота, освен по време на действието на издадена против нея Заповед за защита от домашно насилие над майката. Искането е за отмяна обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор от А. И. К., с който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че собствеността върху процесните постройки била установена посредством нотариален акт от 1974г. и съдебно решение от 1983 г., постановено по описа на Районен съд- Асеновград. От приетата по делото експертиза, в т.ч. и от представените скици, се установявало, че процесните сгради били съществували към 1983г., те били посочени в съдебното решение. Не било вярно твърдението в жалбата, че по отношение на К. не били създавани пречки да използва сградите си, което се установявало от събраните по делото доказателства, в т.ч. покана за ползване, свидетелски показания, полицейска преписка и т.н. Искането е за отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявен от А. И. К. против Й. И. Л. и В. Д. К. иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответниците да се въздържат от действия, с които пречат на ищцата да ползва собствените си имоти, както следва: паянтова сграда с площ от 16 кв.м. , паянтова сграда с площ от 7 кв.м., паянтова сграда с площ от 54 кв.м., паянтова сграда с площ от 28 кв.м. и два навеса от по 15 кв.м. всеки от тях, всички построени в УПИ II-375 в кв.41 по ПУП на с. П., целият с площ от 901 кв.м., както и да не препятстват достъпът до тях. В изпълнение на дадени указания ищцата е конкретизирала искането си и е посочила конкретните действия, чието преустановяване се иска от ответниците, а именно да не препятстват достъпа до тях, като не заключват поне една от входните врати към дворното място, в което се намират собствените й сгради или да й предоставят ключ от входна врата към дворното място, да не ползват постройки на ищцата като поставят свои вещи в тях, да не изместват или изнасят вещи на последната, намиращи се в собствените й постройки, както и да не препятстват достъпа до тях. Излагат се твърдения в исковата молба, че А. К. била собственик на посочените по-горе имоти, които се намирали в УПИ II-375 в кв.41 по ПУП на с. П., с площ от 901 кв.м., въз основа на съдебно решение №11/19.01.1983г., постановено по гр.д.№473/1982г. на Районен съдАсеновград, както и въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.11.1974г. Самото дворно място било собственост на ответницата Й. И. Л., заедно с построената там жилищна сграда, докато втората ответница – В. Д. К. имала запазено право да ползва имотите. Ответниците възпрепятствали ищцата да ползва собствените 2 си сгради като не и давали ключ за дворното място, откъдето се осъществявал достъпът, ползвали част от сградите, премествали оставени вещи. Сочи се, че ищцата изпратила покана за осигуряване на достъп до имота до Й. Л., но неправомерното поведение продължило. Достъпът до дворното място се осъществявал посредством четири врати, две от които били разположени откъм процесните стопански постройки, но през тях не можело да се преминава, тъй като били със спуснати резета, а другите две врати се заключвали редовно. Зад едната врата били натрупани вещи от ответниците, което възпрепятствало преминаването.

Постъпил е и отговор на исковата молба, депозиран от Й. И. Л.. Сочи, че била собственик на УПИ II – 735 в кв. 41 по действащия регулационен план на с. П., както и на построената в имота жилищна сграда и постройки, описани в Нот.акт за продажба на недвижим имот №***, като посоченото УПИ било образувано от парцел I и парцел II в кв. 43 по отм. план на с.П.. Признава се, че ищцата била собственик на стопанските постройки, които са съществували в имота към 1974г., когато били прехвърлени от нейния дядо, а именно: двете стопански сгради и един навес, намиращи се в северната част на имота и построени на уличната регулационна линия, тъй като само те са съществували в имота, който бил дарен на ищцата, а именно парцел II. Сграда от 16 кв.м., предмет на претенцията, се намирала в парцел I, който не бил прехвърлян на ищцата. Сочи се, че ищцата винаги имала достъп до тези постройки, същата притежавала ключ за входната врата от северната страна на имота.

За голямата порта също имала достъп, но самата ищца била складирала вещи там и така ограничавала самия достъп. Самите стопански постройки също били заключени, като до тях достъп имала само ищцата. Изяснява, че по отношение на А. К. била издадена Заповед за защита, по силата на която последната била отстранена от имота, като и било забранено да приближава майка си В. за срок от 12 месеца. Признава се, че ответниците не създавали пречки на ищцата да използва имотите си, но само тези, които били нейна собственост. Единственият случай, в който А. била ограничавана до имота било по време на действия на заповедта за защита от домашно насилие.

Представен е нотариален акт за собственост №**г. на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка от 21.12.1962г., с който Д. С. Я. е признат за собственик н а : 1) дворно място, съставляващо Парцел I, имот с пл.№ 204, в кв.43, ведно с построената жилищна сграда, при граници на имота: от две страни улица и парцел II104; 2 ) дворно място, съставляващо по плана на с. П. парцел II имот с пл.№204, в кв.43, при граници: улица, Я. М., К. Т. и парцел I-204.

Представен по делото е Нотариален акт за дарение на недвижим имот №**г. от 26.12.1974г., по силата на който Д. С. Я. дарява на внучката си А. И. К. следния свой наследствен недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ II- 204 в кв. 43, по плана на с. П., състоящ се от соб.место 581 кв.м., при граници: улица, Я. М. и К. Т., ведно с построените в него стопански сгради.

Видно от съдържанието на Решение №11/19.01.1983г. по описа на Районен съдАсеновград, постановено по гр.д.№473/1982г., в дял на В. Д. К. е поставен следният недвижим имот, а именно: Парцел I-104 в кв. 43 по регулационния план на с. П., състоящ се от 910 кв.м., при граници: от две страни улици, наследници на Я. М. и училищен двор, ведно с построената в имота жилищна, едноетажна сграда, трайни насаждения и други подобрения, без стопанските постройки в парцела, които са изключителна собственост на А. К..

Видно от съдържанието на нотариален акт за продажба на недвижим имот №** от 01.11.2016г., В. Д. К. е продала на Й. И. Л. недвижим имот, представляващ Урегулиран поземлен имот II-735 в кв. 41, по подробния устройствен план на с. П., с площ от 910 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от построената в този имот жилищна сграда със застроена площ 3 от 68 кв.м. Посочени са в нотариалния акт и други имоти, предмет на продажбата, а именно: Поземлен имот с №019007; Поземлен имот с №022082; Поземлен имот с №010030, като в т.II страните са договорили, че В. К. запазва правото да ползва имота, посочен в т.1 /парцела и ид.част от жилищната сграда/ пожизнено и безвъзмездно.

Представен по делото е нотариален акт за продажба на недвижим имот №**г., по силата на който В. Д. К. продава на Й. И. Л. 2/3 ид.ч. от жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., както и навес с площ от 17 кв.м., второстепенна сграда с площ от 7 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 16 кв.м., построени в дворно място, съставляващо Урегулиран поземлен имот II-735 по подробния устройствен план на с.

П., с площ от 910 кв.м., като е посочено в нотариалния акт, че В. Д. К. запазва правото да ползва имота пожизнено и безвъзмездно.

Приета по делото е скица №402/24.10.2022г. на УПИ II-735 в кв.41 по ПУП на с.

П., с посочен собственик – Й. И. Л. и А. И. К., като в скицата е отбелязано, че УПИ II735 в кв.41 съответства на парцел I-104 в кв. 43 по отменения план на с. П., одобрен със заповед №3208/1957г., описан в Решение №11 на Районен съд- Асеновград от 19.01.1983г. по дело №473/1982г.

Представена е и покана до Й. И. Л. от А. И. К., чрез адв. Е. Г. за осигуряване достъп на К. до паянтова сграда с площ от 16 кв.м., паянтова сграда с площ от 7 кв.м., паянтова сграда с площ от 54 кв.м., паянтова сграда с площ от 28 кв.м., както и два навеса от по 15 кв.м.

Прието по делото е удостоверение от община ***, издадено на А. И. К., в което е посочено, че според наличните документи в общинска администрация на гр. С., УПИ II-735 в кв.41 по действащия план на с.П., одобрен със Заповед №15 от 1989г. съответства на парцел I-204 в кв.43 по отм. план на с. П., одобрен със Заповед №3208 от 1957г.

Представена по делото е и Заповед за защита №14/11.08.2022г., с която А. К. се задължава да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо В. К.; А. К. е отстранена от жилището, намиращо се в с.П., обл. Пловдив, ул. *** за срок от 12 месеца, като на същата е забранено да приближава В. К. за срок от 12 месеца.