Решение № 81 от 16.12.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Административно наказателно дело 296/2025
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- Дияна Димова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- член 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Велики Преслав, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20253610200296 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „ДИМИ ТРЕЙД 2009“ООД, ЕИК 200778708, представлявано по закон от З.П.С.-управител, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“Бели лом„№6, вх.3, ет.7, ап.60, представлявано по пълномощие от адв.И. Е. Г. от САК срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8507541379 връчен на 21.08.2025 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, като издаден при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението. Навеждат се доводи за нарушаване на принципа на пропорционалност на наказанието. Предвид изложеното се иска от съда да бъде отменен изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба по същество, депозирана чрез процесуален представител-юрисконсулт поддържа изложеното в жалбата и от аргументите в жалбата моли Електронния фиш да бъде отменен и да бъдат присъдени на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че издадения ЕФ отговаря на предвидената форма и съдържание, нарушението е установено по безспорен начин и моли да бъде потвърден изцяло.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 14.10.2024 г., в 09.03 часа в Община Велики Преслав, Област Шумен с устройство № 1
40591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-7 км 133+004 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение - движение на ППС товарен автомобил "ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 500", регистрационен номер СВ0635РХ, с технически допустима максимална маса 40000, състав с ремарке, общо брой оси 5, екологична категория ЕВРО 6, за което изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш №8507541379, с който на дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 , вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима и по същество основателна по следните съображения:
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира "дата на съставяне на фиша" (за разлика от чл. 42, т. 2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че описанието на нарушението е неясно и непълно, както е че не посочена правилна правната квалификация на деянието. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на 2 електронния фиш съответства на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което по делото са представени Протокол № 28765/21 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ от 09.09.2021 г., както и Заповед № РД11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на АПИ. За тези обстоятелства са представени и писмени ддоказателства от административнонаказващия орган, още с изпращане на жалбата до съда и са част от администативнонаказатената преписка, поради което съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя в тази насока.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 , във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, съответно на неговия ползвател, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на съответната имуществена санкция. Поради което жалбоподателя е адресат на административното нарушение и възраженията в тази насока са неоснователни.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП , в приложимата към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , с изменението на разпоредбата на чл.187ж, ал.1 от ЗДвП в редакцията й обн. в ДВ бр.13 в сила от 13.02.2024 г., законодателя е предвидил възможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, като при решаване на въпроса в това производство дали административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на наказание на нарушителя за извършеното от него административно нарушение в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок административно-наказващият орган изгубва предоставената му от закона възможност да я осъществи. В закона са регламентирани различни давностни срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение: - кратка погасителна давност от три години, уредена с нормата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК и "дълга"-абсолютната погасителна давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на дадено административно нарушение. От своя страна, разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 предвиждат, че давността се прекъсна с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свързване 3 на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност. В случая се установява по безспорпен начин, че процесното административно нарушение е извършено на 14.10.2024г. и е регистрирано по предвидения в закона ред от електронната система за събиране на пътни такси, като от тази дата започва да тече погасителната давност т. е. да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирано отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Към датата на образуване на съдебното производството въз основа на подадена жалба от дружеството е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца. Поради което не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок, т.е не е изтекла абсолютната погасителна давност при която се погасява възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за конкретното административно нарушение.
Не на последно място следва да бъде съобразено противоречието на националното законодателство конкретно в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с приложимото европейско право вкл.
Директива 1999/62/ЕО и практиката на ЕС , тъй като правилно избрания от АНО санкционен текст на чл. 179, ал. 3б от Закона, предвижда наказание в абсолютен размер – глоба или имуществена санкция в размер на 2500 лв. за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата . В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /България/, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.