Решение № 4497 от 23.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12545/2019
- Вид
- Решение № 4497
- Подписан
- 23.07.2020
- В сила
- 24.07.2020
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 203 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 12545 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 140470 от 13.06.2019 г. по гр.д. № 70194 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 157 с-в е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е.Г.С. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу „С.в.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 203 ЗВ във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 432, 17 лв. – главница, представляваща цена на услуга за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по фактура № **********/16.07.2018 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Г.С. е осъдена да заплати на „С.в.“ АД сумата от 300, 00 лв. – разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5117925/09.07.2019 г. на ищцата в първоинстанционното производство Е.Г.С., подадена чрез адв. К.Б..
Наведени са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения, че ответникът в първоинстанционното производство „С.в.“ АД не е установил по безспорен начин в условията на пълно и главно доказване нито наличието на валидна облигационна връзка между страните, нито реална доставка.
Въззивникът поддържа, че няма качеството „потребител на ВиК услуги“, а вписванията в Имотния регистър, на които се позовава водоснабдителното дружество имат само оповестително действие. Сочи, че ВиК операторът има право да получи заплащане на реално доставена до потребителя питейна вода след отчитане на водомера, тъй като основанието за заплащането на цената е измереното количество потребена вода. Според жалбоподателката „С.в.“ АД не е спазило разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по отношение на разпределянето на количествата вода между отделните потребители в етажната собственост. Акцентира, че пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства, от които да е видно, че са извършени реални доставки в обема, за които са начислени процесните суми. ВиК дружеството не е доказало и че е спазило чл. 21 от Общите си условия. Сочи още, че операторът има право да получи заплащане на презумирано количество вода единствено при отказа на потребителя да осигури достъп съгласно чл. 36, ал. 6 от Наредбата, а такива твърдения и доказателства по делото липсват.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна – ответното дружество „С.в.“ АД не е подало писмен отговор на въззивната жалба.
В откритото съдебно заседание на 02.07.2020 г. въззивникът не се явява, представлява се от адв. Илчев, който поддържа жалбата. Заявява, че ответното дружество „С.в.“ АД не е изпълнило задълженията си, предвидени в Общите условия във връзка със своевременното уведомяване за констатирания теч. Поддържа още, че в сградата не са инсталирани електронни водомери, а по делото липсват представени карнети. По същество се иска отмяна на атакуваното решение, уважаване на предявения отрицателен установителен иск и присъждане на разноски.
Въззивмата страна „С.в.“ АД не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е.Г.С., ЕГН ********** против „С.в.“ АД, ЕИК *******, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сума по партида с абонатен номер № ********** в общ размер на 432, 17 лв., претендирана по Фактура № ********** от 16.07.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, кв.
„Манастирски ливади“, ул. „*******. Наведени са твърдения, че между Е.Г.С. и „С.в.“ АД липсва валидна облигационна връзка, доколкото ищцата не е собственик на процесния апартамент, не е титуляр на вещно право на ползване, нито ползва имота на облигационно основание, поради което няма качеството „потребител“ по см. на пар. 1, т. 2, б. „б“ ЗРВКУ. Твърди се още, че обективираната в процесната фактура сума не се дължи поради недоставена, неотговаряща на българските стандарти и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищцата. Заявява се, че имотът не е водоснабден, уредите, които се използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите проверки и сертификати. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност. Според ищцата ответното дружество не е спазило реда за отчитане на общото потребление.
Ответното дружество „С.в.“ АД, представлявано от юрисконсулт П.И., оспорва предявения иск. Твърди, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, а Е.Г.С. притежава качеството „потребител“, тъй като видно от справка в Имотния регистър, която представя, същата е придобила собствеността върху имота по силата на договор за дарение от 30.05.2008 г. Поддържа, че в сградата, в която се намира апартаментът на ищцата е водоснабдена. При посещение на служител на ответното дружество на 01.02.2018 г. е установена завишена консумация на общия водомер, за който е открита партида с клиентски номер № **********. На 05.04.2018 г. длъжностни лица на „С.в.“ АД са извършили проверка на място, от която с оглед още по-завишения отчет на водомера се установило наличието на теч с голям дебит между двете сгради – вх. А и вх. Б. Водоснабдителното дружество е начислило отчетените количества на общия водомер по индивидуалните партиди на обектите в сградата етажна собственост, но след постъпили множество възражения и проведена среща със съсобствениците в етажната собственост е взето решение в полза на потребителите да се анулират таксуваните за периода от 27.10.2017 г. до 08.05.2018 г. количества общо потребление по всички индивидуални партиди и да се таксува и разпределя между тях само установената за времето от 27.10.2017 г. до 01.02.2018 г. разлика между консумация по общия водомер и сумата от отчетените количества вода по индивидуалните измервателни уреди. На основание изложеното е издадено и процесното дебитно известие от 16.07.2018 г. за сумата от 432, 17 лв. При тези съображения ответното дружество счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, претендира разноски.
По делото е прието неоспорено от страните дебитно известие № **********/16.07.2018 г., в което е отразена като дължима сума по фактура в размер на 432, 17 лв., издадено на Е.Г.С. за обект с клиентски номер **********, адрес в гр. София, кв.
Манастирски ливади, ул. „*******. В същото е начислена е и сумата от 80, 04 лв., представляваща старо салдо.
Приета е справка по лице от Имотен регистър за Е.Г.С., от която е видно, че на 30.05.2008 г. Е. Т.В.и В.В.В.са дарили на Е.Г.С. самостоятелен обект в сграда, пл. № 404, парцел 2 , площ по документи – 108, 560 кв.м., представляващ апартамент, стара имотна партида 504321, с адрес в гр. София, община *******. По реда на чл. 192 ГПК по делото е приложена справка от „Географска информационна система – София“ ЕООД, видно от която в поземлен имот с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, стар номер УПИ II-404, кв. 35 по плана на м. „Манастирски ливади – Запад“, находящ се на ул. „Ралевица“, район Витоша – Столична община, са построени две многофамилни жилищни сгради – блок А, отразен с идентификатор *** в одобрените КККР – ул.
„Ралевица“ № 83 А и блок Б, отразен с идентификатор *** в одобрените КККР – ул. „*******.
Приет като доказателство по делото е Приемо-предавателен протокол № 0100937/03.11.2016 г. за поставяне на нов водомер със сериен номер № ********** с показание 00000 и първоначална проверка през 2016 г. на адрес в гр. София, „Манастирски ливади“, ***. Протоколът не е подписан от клиент, а единствено са отразени имена на двама изпълнители.
Като доказателство по делото е приет Контролен лист № 0234285 от 05.04.2018 г., издаден от служители в „С.в.“ АД, в присъствието на А. Цолов, за проверка на обект в „Манастирски ливади“, ***. В документа е посочено, че при извършена проверка със спиране на водата, водомерът не спира да работи на силен дебит и е открит теч между двата блока /вх. А и вх. Б на адрес гр. София, ***/.
По реда на чл. 190 ГПК по делото е приложена справка „Синтезиран баланс на установения разход по общия водомер и сумата на отчетените водни количества по индивидуалните водомери в жилищата и обектите в бл. А и бл. Б на адрес в гр.
София, кв. „Манастирски ливади“ ул.
„Ралевица“ № 83, за периода от 01.02.2018 г. до 03.08.2018 г.
На
04.07.2018 г. е проведена среща между собственици в етажна собственост на ул.
„Ралевица“ № 83 и служители на „Софийска вода“, видно от нарочно съставния протокол приет като доказателство по делото. Уговорено е да се анулират сметките за вода за периода от 27.10.2017 г. до 08.05.2018 г. и да се фактурира вода за общо потребление само за периода от 27.10.2017 г. до 01.02.2018 г., като по този начин загубите от теча 585, 118 куб.м. са намалени на 194, 436 куб.м. На срещата не е присъствала ищцата Е.Г.С.. Приложени са кредитно известие дубликат № ********** към фактура № ********** от 16.07.2018 г. за клиентски номер **********, издадена на Е.Г.С. и дебитно известие дубликат № ********** от 16.07.2018 г. за извършена корекция и известяване за задължение в размер на 432, 17 лв.
С приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, вещото лице е отговорило на поставени въпроси, че процесният имот с административен адрес в гр. София, кв.
„Манасирски ливади“, ул. „******* е водоснабден. Съгласно изискванията на Закона за измерванията и Заповеди № А-333/29.05.2014 г. и № А-616/11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, изискванията за периодични проверки на общия водомер са през пет години, т.е. уредът е в метрология, а съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери са през десет години, т.е. уредът е метрология. При преценка на предоставените от „С.в.“ АД документи в електронен вид, а именно: Справка за формирани задължения по партида с клиентски № **********, титуляр Е.Г.С. за имот на адрес в кв. „Манастирски ливади“, ул. „******* за периода от 13.11.2017 г. до 13.08.2018 г., Електронни отчети на индивидуалния и общия водомер, Приемо-предавателен протокол № 0400771/10.01.2013 г. за монтаж и пломбиране на индивидуалния водомер и снимка на общия водомер с отчета от 01.02.2018 г., вещото лице е достигнало до извод, че общото изразходвано количество вода за процесния период 27.10.2017 г. -01.02.2018 г. по индивидуалната партида на ищцата е 194, 436 куб.м., от които 48 куб.м. в жилището и 146, 436 куб.м. общи нужди. Експертът сочи, че измерваните и отчитаните водни количества в процесния имот са според показанията на индивидуалния водомер. Задължението на ищцата по процесната фактура е 432, 17 лв. плюс старо салдо 80, 04. лв. или общо 512, 21 лв., като тези цени са в съответствие с цитираните цени, определени от КЕВР. При разпит в открито съдебно заседание, експертът е уточнил, че е получил отчетите на водомерите от „С.в.“ АД, както и че няма карнети.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.