Решение № 4438 от 09.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6119/2024
- Вид
- Решение № 4438
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 08.11.2024
- Състав
- МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 4438 гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110206119 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „*******” ЕООД с ЕИК ******** чрез адв. С.
Г. срещу наказателно постановление № 22-2400040/09.04.2024 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.
62, ал. 3 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалването наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата, че когато работникът е заварен да полага труд той не е имал сключен трудов договор с дружеството „*******” ЕООД, поради което последното е нарушило изискванията на чл. 61, ал. 1 от КТ и след като не е имало сключен трудов договор, няма как работодателят да уведоми НАП за това, респ. не може да наруши разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ. Според жалбоподателя, имуществената санкция е следвало да се наложи за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Алтернативно се иска намаляване размера на имуществената санкция до предвидения минимум.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „*******” ЕООД редовно призовано се представлява от адв. Г., който моли за отмяна на 1 обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения, алтернативно – за намаляване на имуществената санкция до минималния размер, предвиден в закона.
Въззиваемата страна – директора на ДИТ- София, редовно призован, се представлява от юрк. *******, която в пледоарията си посочва, че по делото е представен трудов договор, от който се установява, че същият е бил сключен на 09.02.2024 г. тоест преди датата на проверката. Посочва, че несъмнено е установено, че работодателят не е предоставил на работника копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП и е осъществил вмененото му нарушение. По отношение размера на имуществената санкция заявява, че в НП са изложени аргументи, поради което размерът надхвърля минимума.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и като обсъди доводите и възраженията на страните съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.02.2024 г. бил сключен трудов договор между дружеството – жалбоподател „*******” ЕООД в качеството му на работодател и *********** в качеството му на работник, по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „охранител“ с място на работа гр. София. В договора било посочено, че същият се сключва считано от 12.02.2024 г., както и че екземпляр от договора и длъжностната характеристика са връчени на работника на 09.02.2024 г. Посочено било, че работникът е постъпил на работа на 12.02.2024 г. Преди постъпване на работа работодателят „*******” ЕООД не предоставил на работника **** копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ /за сключения трудов договор/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.
На 12.02.2024 г. инспектори от ДИТ- София, сред които и свидетелят А.
М. П. извършили проверка в Руски културно-информационен център, където установили, че ** **** полага труд като охранител. Били представени документи, касаещи дружество „*******“ ЕООД, като впоследствие упълномощен представител на дружеството-жалбоподател декларирал пред ДИТ – София, че охранителната дейност на обект Руски културноинформационен център се осъществява именно от дружеството-жалбоподател.
Уведомлението за сключения между „*******” ЕООД и *********** трудов договор било подадено в съответната ТД на НАП на 13.02.204 г. в 11:47 часа.
В хода на проверката по документи на контролните органи били представени трудовия договор, сключен с **** и справка за приети и отхвърлени уведомления изх. № 22388243061402/13.02.2024 г.
Свидетелят П. счела, че „*******” ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като е допуснато работникът **** да полага труд преди да му връчи заверено от съответната ТД на НАП копие от уведомление за 2 сключения трудов договор, с оглед на което изготвила покана до управителя на дружеството –жалбоподател за явяване на 22.02.2024 г. за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на упълномощен представител на дружеството – ***** на 21.02.2024 г.
На посочената в поканата дата – 22.02.2024 г. „*******” ЕООД не изпратило представител в ДИТ – София, поради което свидетелят П. съставила в отсъствие на представител на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 22-2400040/22.02.2024 г. Тъй като при опит за предявяване на АУАН на представителя на дружеството на посочения от него адрес същият не бил открит, актът бил връчен на управителя на дружеството с препоръчано писмо с известие за доставяне на 06.03.2024 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН директорът на ДИТ- София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „*******” ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. НП било връчено на дружеството на 17.04.2024 г., а на 23.04.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля А. М. П., протокол за извършена проверка, копие от трудов договор № 30/09.02.2024 г., справка за приети и отхвърлени уведомления за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП 13.02.2024 г. в 11:47 часа, заповед № З-0693/15.08.2022 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и двете на изпълнителния директор на ИА ГИТ, длъжностна характеристика на длъжността „директор“ в ДИТ- София, заповед № ЧР-775/11.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ и длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ в ДИТ – София, призовка, декларация, пълномощно, констативни протоколи, известия за доставяне на АУАН и НП.
Съдът възприе с доверие показанията на свидетеля А. П., тъй като същите са последователни, подробни, обективни и кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които непосредствено е възприела или в осъществяването на които лично е участвала. От показанията на свидетелката П. се установява, че на процесната дата – 12.02.2024 г. същата е участвала в проверка на обект, на който дейност осъществява жалбоподателят и там лично е възприела лицето *********** да полага труд като охранител.
Посоченото намира опора и в приложената по делото декларация от 12.02.2024 г., подписана от ****, в която е отразено, че същото лице е работило в обекта на датата на проверката в 12:46 часа.
При изграждане на релевантните по делото факти съдът се позова и писмените доказателства - трудов договор № 30/09.02.2024 г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ. Видно от последната трудовият договор № 30/09.02.2024 г., сключен между „*******” ЕООД и 3
*********** е бил регистриран в ТД на НАП на 13.02.2024 г. в 11:47 часа, което е почти 24 часа след като **** е заварен от инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда” да полага труд, като очевидно няма как да му е било връчено копие от уведомлението, тъй като такова към момента на проверката, когато без съмнение **** е полагал труд, все още не е било подадено към ТД на НАП.
Що се касае до твърдението, изложено в жалбата, че не е доказано по несъмнен начин, че към датата на проверката – 12.02.2024 г. е имало сключен трудов договор между „*******” ЕООД и ***********, като същият е бил сключен във времето след извършване на проверката и до подаването на уведомлението в ТД на НАП, то следва изрично да се подчертае, че посоченият трудов договор е представен в ДИТ - София именно от дружеството –жалбоподател /видно от положения върху копието печат/, като копието е заверено като вярно с оригинала от представител на жалбоподателя.
Житейски абсурдно е в отговор на искане на контролните органи дружеството да представи документ – трудов договор, този трудов договор да е бил взет предвид от контролните органи в хода на проверката, а впоследствие след като е било санкционирано същото дружество да твърди, че представеният от него документ е с невярно съдържание тоест, че не е сключен на датата, която е посочена в него. Ако се възприеме, че договорът е антидатиран /какъвто извод следва от твърдението в жалбата, че е сключен в периода от 12.47 часа на 12.02.2024 г. до 11:47 часа на 13.02.2024 г./, то тогава би се поставил въпрос за евентуално извършено документно престъпление.
От приложените по делото заповеди съдът установи компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от представеното известие за доставяне препис от НП е връчен на жалбоподателя на 17.04.2024 г., а жалбата е подадена на 23.04.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи – видно от заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават 4
НП. На свой ред актосъставителят, в качеството си на контролен орган – инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – София е бил компетентен да състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. АУАН е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, но след като същият е бил поканен за явяване /видно от разписка за получена покана/. Видно от съставените констативни протоколи и доклад въпреки посочения адрес за предявяване на АУАН от страна на пълномощника на дружеството, при посещението си контролните органи не са успели да открият представител на дружеството, за да предявят и връчат АУАН, поради което същият е изпратен с препоръчано писмо. Видно от известието за доставяне писмото, съдържащо АУАН е връчено лично на управителя на дружеството. С оглед изложеното съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на формално основание.
Разпоредбата на чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда задължава работодателя да предостави на своите служители преди постъпването им на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Допускането на служители на работа, преди изпълнението на посоченото задължение от страна на работодателят е забранено, според разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ.
Разпечатката съдържа 39 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8f11630-f545-4249-aaa3-77acfa45d261