Решение № 1238 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА Административно наказателно дело № 20251110212702 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.

Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице № 228зз-753/22.08.2025 г. за задържане на жалбоподателя В. С. Й., съставена от ответника М. Г. П. на длъжност „полицай“ при 04 РУ СДВР.

В подадената от адв. Я. С. жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта за задържане. Акцентира се върху липсата на фактическо основание за задържането на жалбоподателката, както и на липсата на извършено от нея престъпление. В жалбата са изложени твърдения за случилото се през процесния ден, като се акцентира върху това, че по време на задържането единствено е снето сведение от нея. Поради това се оспорва и целесъобразността на задържането, като се моли за отмяната на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателката не се явява лично, като се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв Я. С., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. С. моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона, поради липсата на причина за задържането на жалбоподателката. Изтъква, че видно от писмо от началника на 04 РУ 1

СДВР, по цитираното в заповедта за задържане ДП няма задържани лица.

Моли за присъждане на разноски за адвокатска защита.

Ответникът по делото – М. Г. П. на длъжност „полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР, не се явява лично.

Представлява се от юрисконсулт хх, който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. От него са депозирани и писмени бележки с доводи за потвърждаване на заповедта за задържане.моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с конкретната заповед за задържане и материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Преди 17:30 часа на 22.08.2025 г. в гр. София, жалбоподателката В. С. Й. се намирала в хранителен магазин, където била задържана от охранител, който преценил, че тя прилича на лице, което служителите на обекта издирвали. Бил подаден сигнал до 04 РУ СДВР и на мястото пристигнал екип, част от който бил и ответника по делото – полицай М. П.. В 17:40 часа той задържал жалбоподателката и я отвел в сградата на 04 РУ СДВР.

Ответникът М. Г. П. на длъжност „полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР издал заповед за задържане на В. Й. с рег. № 228зз-753/22.08.2025 г. за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „за извършено престъпление във връзка с ДП 1201/2025 г. по чл. 194 от НК“ и посочен час на задържането – 17:40 часа. Заповедта била надлежно връчена на задържаното лице, което било освободено на 23.08.2025 г. в 13:30.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – заповед за задържане на лице рег. № 228зз-753/22.08.2025 г., декларация, протокол за личен обиск, разписка за върнати вещи, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР, писмо от началника на 04 РУ СДВР и др.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

На 25.08.2025 г. до СРС била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на Й. от адв. С., като делото било образувано след представяне на административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

В производството по съдебно оспорване на индивидуални 2 административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.

Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски орган в сектор „Охранителна полиция“ при 04 РУ СДВР, в рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от представеното удостоверение от СДВР.

Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от задържаното лице.

Съдът обаче намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа само част от реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й е допуснато нарушение на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, свързано с посочването на основанието за задържане на жалбоподателя Й..

Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление – „чл. 194 НК“, а като описание на фактическото основание за задържането единствено е посочено „за извършено престъпление във връзка с ДП 1201/25 г.“. Това според съда е крайно недостатъчно, като не са посочени конкретни факти, включително дата, място и действия на задържаното лице, които да бъдат приети за вероятно извършване на престъпление. Освен това, съдът намира, че задържането на Й. е било нецелесъобразно и необосновано.

Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към наказателна отговорност/обвинителния акт. Но стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.

В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация 3 относно поведение на Й., даващо основание за нейното задържане. А такова не е установено и от фактическа страна.

Съдът намира, че в случая ответникът по делото, върху когото лежи тежестта на доказване относно законосъобразното издаване на заповедта за задържане, не е доказал нито наличието на фактическо основание за задържането, нито неговата целесъобразност. Въпреки дадените указания в този смисъл, ответникът, а и началникът на 04 РУ СДВР не са представили каквито и да е документи по цитираното ДП № 1201/2025 г., от които да се установи неговия предмет и евентуалната съпричастност на задържаната към някакво престъпно деяние. Напротив, в изпратеното писмо от 13.10.2025 г. от началника на 04 РУ СДВР, изрично е посочено, че по ДП № 1201/2025 г. по описа на 04 РУ СДВР няма задържано лице. А в писмо от 19.09.2025 г., отново подписано от началника на 04 РУ СДВР се твърди, че ЗМ № 1201/2025 г. е образувано на 09.07.2025 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като задържаната В. Й. няма отношение към престъплението и образуваното ДП.

Поради това и от 04 РУ СДВР, както и ответника по делото не са предоставили никакви материали по така посоченото ДП.

В този смисъл липсват и каквито и да е други документи, от които да се изведат фактически доводи за основанието за задържане на лицето, какъвто подход е допустим съгласно практиката на ВАС. Съответно не са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, дори да се приеме, че същото не е загубило своята актуалност по отношение на заповедите за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР с оглед приемане на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателното производство.

Поради всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателяката не е била наясно с фактическото основание за своето задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК, като освен това не се доказа и нейно поведение, което би могло да се квалифицира като престъпно, което да е дало основание за нейното задържане. Липсата на мотиви в издадената заповед грубо е нарушило правото на задържания да разбере причините за своето задържане и представлява основание за отмяна на индивидуалния административен акт.

Разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР не дава основание на органите на МВР да задържат всички вероятни свидетели на престъпление, а единствено лица, за които има данни да са извършили конкретни престъпни деяния. Не е допустимо и задържането на лица единствено въз основа на наличните им полицейски регистрации, без данни за отношение към конкретно деяние. В случая такива основания не са били установени от издателя на заповедта или от неговите колеги. Това несъмнено води до извод за необоснованост на заповедта за задържане на В. Й..

Освен това, съдът намира, че задържането на жалбоподателя не е преследвало легитимна цел, като не се установи тя да е била обвинена в 4 извършване на престъпление, нито от полицейските служители да са установени някакви данни или да е събрана каквато и да е информация за съпричастност на Й. към престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, още по-малко и към това, за което е образувано ДП № 1201/2025 г.

Поради всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай заповедта за задържане не е била мотивирана по надлежния начин, като освен това е липсвало и фактическо и правно основание за задържане на жалбоподателката, т.е. задържането й не е преследвало легитимна цел.

Воден от всичко изложено, съдът намира, че издадената заповед за задържане на лице не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото и на адвокатско възнаграждение. От представените с жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят е заплатил държавна такса за образуване на делото в размер на 10.00 лева, която сума следва да му бъде присъдена в равностойност в евро, а именно 5.11 евро.

По делото е представен договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 24.08.2025 г., сключен между жалбоподателката и адв. Я. С., в който е посочено уговорено възнаграждение в размер на 920.00 лева с ДДС. В самия договор е отразено, че възнаграждението е платено в брой, като договорът служи за разписка за това плащане. Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Но съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на поисканите разноски, като взе предвид постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в чл.8, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно възнаграждение от 750 лева към момента на сключване на договора. Съдът намира, че възнаграждение в размер на 200 евро се явява справедливо и достатъчно, съобразено с липсата на фактическа или правна сложност по делото и проведените две съдебни заседания по него с участието на защитника. В случая процесуалният представител е изготвил жалба срещу заповедта за задържане и се е явил в две съдебно заседание, при явен порок на оспорения административен акт, поради което съдът намира за прекомерно уговореното възнаграждение. Освен това не са представени и каквито и да е доказателства, че адв. С. е регистриран по ЗДДС и следователно е начислил и внесъл данъка.