Определение № 345 от 27.08.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Кърджали, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500248 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 244 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2957/12.03.2025 г., подадена от „Т.

Ин.“ ООД чрез процесуален представител, срещу Решение рег.№ 84 от 08.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1827/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдените с невлязлото в законна сила решение трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ.

В жалбата са въведени оплаквания за неправилно и незаконосъобразно приложение на нормата на чл. 242 от ГПК. Твърди се, че ищцата Х. Х. М. е работела на касата на дружеството с парите в брой и отговаряла непосредствено за раздаването на заплатите на служителите, които се изплащали в брой. Нейният съпруг – М. Юн. неговият баща – Х. Юн. били назначени от Общото събрание на дружеството като управители и вписани като такива по партида на дружеството в Търговския регистър за периода от м. ноември 2018 г. до м. април 2022 г. С оглед на което ищцата и двамата управители на дружеството – нейният съпруг и свекър, се явявали свързани лица по смисъла на закона и следователно било налице конфликт на интереси.

Според жалбоподателя, спорът за дължимостта на възнагражденията следвало да се квалифицира като гражданскоправен спор, а не като трудов 1 спор, респ. осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не по чл. 128, т.2 от КТ. В жалбата се изтъква, че управителят на дружеството отговаря за разходването на паричните средства и документалната обоснованост на изплащаните трудови възнаграждения и видно от представените по делото оборотни ведомости, всички служители, с изключение на ищцата, нейният съпруг и свекър, били положили подписи във ведомостите. Според жалбоподателя, ищцата не можела да претендира неполучено възнаграждение, при положение, че тя и съпругът й отговаряли за разплащанията в брой от касата и са раздавали трудовите възнаграждения. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е допуснато предварителното му изпълнение. Прави искане за постановяване спиране на изпълнението на постановеното решение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Х. Х. М., чрез процесуален представител, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред Районен съд – К. е образувано по искова молба, подадена от Х. Х. М. срещу „Т. Ин.“ ООД, гр. К., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

С Решение рег. № 84/08.03.2025 г. първоинстанционният съд е уважил предявените от ищцата искове и е осъдил ответника да й заплати: 1) сумата в общ размер на 2 944.03 лева /нетен размер/ - главница, представляваща общ сбор на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022г. до м.04.2022г.вкл.,както следва: за м.януари – 761.02 лева, м.февруари – 660.97лв., м.март – 761.02 лева и м.април 2022г. – 761.02 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане; 2) сумата от 980.72 лева /брутен размер/ - главница, представляваща обезщетението по чл.

222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2 датата на предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане; 3) сумата от 884.39 лева/нетен размер/ – главница, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, както следва: 20 работни дни за 2020г. – нетен размер на обезщетението от 572.34 лева и за 7 дни за 2022г. обезщетението е в нетен размер на 312.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1 835.83 лева като неоснователен и недоказан; 4) сумата 1 019.28 лева - общия размер на мораторните лихви по чл. 86 от ЗЗД, включваща: мораторната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.02.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 592.42 лева; мораторната лихва върху неизплатените отпуски за 2020г. за периода от 01.11.2020г. до 21.12.2023г. в размер на 191.30 лева и върху отпуска за 2022г. за периода от 03.05.2022г. до 21.12.2023г. в размер на 58.77 лева, или общ размер на мораторната лихва върху отпуските – 250.07 лева; мораторната лихва върху обезщетението по чл. 222, ал.1 върху сумата от 980.72 лева за периода от 01.06.2022г. до 21.12.2023г. вкл. в размер на 176.79 лева и е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1 198.47 лева, като неоснователен и недоказан. С решението ответникът „Т. Ин.“ ООД, гр. К. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху присъдените суми в размер общо на 267.76 лева, както и направените бюджетни разноски за възнаграждения на вещите лица в общ размер на 630.00 лева, а на ищцата на Х. Х. М. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете в размер на 2160.83 лева. С решението е допуснато предварително изпълнение на същото в частта на присъдените трудови възнаграждения по чл.

124 от КТ и обезщетения по чл. 224 , ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ.

Предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение се допуска в две хипотези: по чл. 242, ал. 1 от ГПК , когато с решението се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, в който случай съдът следва да се произнесе служебно, и по чл. 242, ал. 2 от ГПК , когато следва да има искане на ищеца, в който случай предварителното изпълнение се допуска по преценка на съда. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК има императивен характер за разлика от ал. 2 на чл. 242 от ГПК . Във всички случаи, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за 3 работа, първоинстанционният съд следва да допусне предварително изпълнение на решението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е обявил на страните правното основание на предявените искове по чл. 124 от КТ, чл. 224, ал.1 и чл.

222, ал. 1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, с доклада по чл. 146 от ГПК, неоспорен от страните, разгледал е исковата претенция и е постановил решение, с което е осъдил ответника да заплати трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл. 224 , ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ, като в частта относно присъдените вземания е допуснал предварително изпълнение на решението.

Въз основа на осъдителното решение, което попада в хипотезата на чл.

242, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на посочената законова норма, съдът е задължен да постанови предварително изпълнение на решението. Същото представлява негово императивно неотменимо задължение и правна последица, която настъпва по силата на закона. Съдът не извършва преценка дали да допусне или не предварителното изпълнение, а го допуска служебно, тъй като то е последица от решението по силата на закона, като изпълнението (в хипотезата на чл. 242, ал. 1 от ГПК) не може да бъде спряно от длъжника по реда на чл. 245 от ГПК срещу представяне на обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ГПК. Доколкото настоящото производство е по разглеждане на частна жалба в частта на решението за допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 244 от ГПК в хипотезата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, а не за разглеждане на същинския правен спор, то в това производство не подлежи на преценка правилната правна квалификация на предявените искове, в какъвто смисъл се излагат доводи в частната жалба.

Неоснователно е и искането за спиране изпълнение на решението до произнасяне по същество на настоящата жалба. Този институт е изрично уреден с разпоредбата на чл. 282 ГПК, отнася се за въззивните решения, допуска се при наличието на посочените в нормата предпоставки, компетентен да се произнесе по такова искане е касационната инстанция, като относно спиране на допуснатото предварително изпълнение по реда на чл. 245 от ГПК съдът изложи мотиви в предходния абзац.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно, поради което частната жалба е 4 неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №2957/12.03.2025 г., подадена от „Т. Ин.“ ООД чрез процесуален представител срещу Решение рег.

№ 84/08.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1827/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдените трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл.

224 , ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ, като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Кърджали, 27.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500248 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 244 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2957/12.03.2025 г., подадена от „Т.

Ин.“ ООД чрез процесуален представител, срещу Решение рег.№ 84 от 08.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1827/2023 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдените с невлязлото в законна сила решение трудови възнаграждения по чл. 124 от КТ и обезщетения по чл. 224, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ.

В жалбата са въведени оплаквания за неправилно и незаконосъобразно приложение на нормата на чл. 242 от ГПК. Твърди се, че ищцата Х. Х. М. е работела на касата на дружеството с парите в брой и отговаряла непосредствено за раздаването на заплатите на служителите, които се изплащали в брой. Нейният съпруг – М. Юн. неговият баща – Х. Юн. били назначени от Общото събрание на дружеството като управители и вписани като такива по партида на дружеството в Търговския регистър за периода от м. ноември 2018 г. до м. април 2022 г. С оглед на което ищцата и двамата управители на дружеството – нейният съпруг и свекър, се явявали свързани лица по смисъла на закона и следователно било налице конфликт на интереси.

Според жалбоподателя, спорът за дължимостта на възнагражденията следвало да се квалифицира като гражданскоправен спор, а не като трудов 1 спор, респ. осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не по чл. 128, т.2 от КТ. В жалбата се изтъква, че управителят на дружеството отговаря за разходването на паричните средства и документалната обоснованост на изплащаните трудови възнаграждения и видно от представените по делото оборотни ведомости, всички служители, с изключение на ищцата, нейният съпруг и свекър, били положили подписи във ведомостите. Според жалбоподателя, ищцата не можела да претендира неполучено възнаграждение, при положение, че тя и съпругът й отговаряли за разплащанията в брой от касата и са раздавали трудовите възнаграждения. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е допуснато предварителното му изпълнение. Прави искане за постановяване спиране на изпълнението на постановеното решение.