Решение № 261608 от 11.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7237 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.04.2020г., постановено по гр.д. № 76175/2018г. на СРС, ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Ю.Г. и В.Ю.Г. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за установяване съществуване на вземане в размер на по 766, 14 лева срещу всеки един от ответниците, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “******, абонатен номер 137542 и за установяване съществуване на вземане в размер на по 218, 26 лева срещу всеки един от ответниците, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2015г. до 10.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 35783/2018г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу В.Ю.Г. искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не било доказано твърдяното от ответниците плащане на процесната сума. Ищцовото дружество изрично е оспорило да има постъпило плащане и е поддържало, че плащането на сумата от 1 483, 85 лева не касае процесното вземане и няма как да бъде отнесено към него. Счита за неправилни мотивите на съда, че разделението на вземания за главници, лихва, съдебни и извънсъдебни вземания има значение само и единствено до вътрешната организация на “Т.С.” ЕАД. По тези съображения се поддържа, че предявената претенция е основателна и доказана в пълния претендиран размер. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд и по отношение на приложението на правилата на погасителната давност. В случая били приложими Общите правила за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014г., в сила от 12.03.2014г., съобразно които задълженията за общата фактура от 31.07.2015г. ставали изискуеми едва на 15.09.2015г. и от този момент започвал да тече давностния срок. Предмет на първоинстанционното производство било вземане по тази обща фактура от 31.07.2015г., обхващаща период от м.11.2014г. до м.04.2015г., поради което се налагал извод, че към датата на подаване на исковата молба дължимите суми не били погасени по давност.

Насрещната страна

В.Ю.Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу И.Ю.Г. искове, е влязло в сила като необжалвано.

Третото лице-помагач "Б.Б." ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия за исковия период, поради което дължат заплащане на доставената в имота топлинна енергия в условията на разделност – по ½ част от общо претендираната сума. Съдът е приел за основателно възражението за погасяване на процесната сума за главница и лихва чрез плащане, извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тези изводи са обосновани с обстоятелството, че длъжниците не са заявили кое задължение се погасява с плащането на сумата от 1 483, 85 лева, поради което с направеното плащане е следвало да се погасят задълженията от най-старите към най-новите лихви и след това главници /така съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г. на ВКС/. По тези съображения е направен извод, че счетоводните отнасяния на ищеца във връзка със заплатената сума нямат правно значение и са непротивопоставими на ответника. За основателно е прието и наведеното възражение за погасяване на вземането по давност за м.05. и м.06.2014г., поради което от общо дължимата сума е извадена погасената по давност сума в общ размер на 128, 89 лева. По отношение на остатъкът от претендираната главница и от мораторната лихва върху непогасената част от вземанията в размер на 399, 81 лева, съдът е приел, че същият е изцяло погасен с извършеното на 02.10.2018г. доброволно плащане на сума в общ размер на 1 483, 85 лева.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът В.Ю.Г. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “****** и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно §

1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.

153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД; че стойността на реално потребената топлинна енергия /с включени изравнителни сметки/ през периода от м.05.2014г. до м.04.2017г. възлиза на 2 494, 62 лева, а платената от ответниците извънсъдебно сума за същия период е в размер на 962, 35 лева, като разликата между двете суми е в размер на претендираната от ищеца стойност на главницата от 1 532, 27 лева.

Първият спорен между страните въпрос е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от м.05 – м.06.2014г., са погасени по давност.

По делото е прието като доказателство споразумение от

01.08.2017г., сключено между “Т.С.” ЕАД от една страна, и И.Ю.Г. и В.Ю.Г. от друга страна, с което длъжниците признали, че дължат на кредитора за незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот сума в общ размер на 8 042, 36 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и лихва за забава за периода от 01.05.2010г. до 30.06.2017г. Със същото споразумение кредиторът е признал, че за част от периода неговите вземания са погасени по давност, а именно: за главница в размер на 2 688, 26 лева, начислена за периода от 01.05.2010г. до 31.01.2014г. и за мораторна лихва за забава върху тази главница в размер на 1 503, 04 лева, дължима за периода от 30.06.2010г. до 01.08.2017г. С оглед изложеното остатъкът от задължението за главница по това споразумение обхваща периода от м.02.2014г. до м.06.2017г. и е в размер на 3 311 лева, а за лихвата за забава – в размер на 540,06 лева.

Доколкото с посоченото споразумение длъжниците признават вземанията на ищцовото дружество за посочените в него периоди и размери, се налага извод, че същото има характер на действие, прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.

111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл.

156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.

111, б. "в" ЗЗД.

По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.

114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл.

84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.

155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.

155, ал. 1, т. 1 или т.

2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.