Определение № 2992 от 02.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2992 гр. София, 02.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000502725 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Делото е образувано след като с определение от 21.09.2026 г. на СОС по гр.д. № 515/2024 г. е повдигната препирня за подсъдност със СГС.

Настоящият състав, като съобрази представените доказателства, намира следното:

Делото е образувано по исковe, предявени пред СГС от Д. И. и Б. П. срещу Прокуратурата на Република България, Софийския градски съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания наказателен съд) и Софийския апелативен съд (в качеството му на правоприемник на Специализирания апелативен наказателен съд). В отговор на дадени от СГС указания, ищците са подали молба вх. № 54200/07.06.2023 г., с която са уточнили част от претенциите си. С определение № 11968/11.10.2023г., постановено по гр.д. № 4676/2023г. на СГС, производството е било прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Софийския окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ определение по чл. 121 ГПК). Определението е потвърдено с определение № 116/20.03.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 3241/25.06.2024г. на ВКС.

След връщане на делото Софийският окръжен съд е оставил два пъти исковата молба без движение и е дал указания на ищците за отстраняване на нейни нередовности, което те са сторили с три уточняващи молби. В съответствие с направените от ищците уточнения и изявленията им за десезиране на съда от исковете по чл. 2в от ЗОДОВ, е постановено Определение № 406/07.04.2025г., с което производството по тези искове е прекратено. Определението е било обжалвано и е отменено с Определение № 1348/21.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 332/2026г. на Пловдивския апелативен съд. В отменителното определение на АС – Пловдив е прието, че предявеният иск по чл. 2в от ЗОДОВ е бил уточнен в достатъчна степен, тъй като ищците са посочили конкретните действия на ответниците. СОС е давал нови указания за уточняване на претенциите, въз основа на които е заключил, че предявените искове са такива по чл. 2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ и по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и никой от тях не подлежи на разглеждане от СОС, поради което е повдигнал препирня за подсъдност 1 със СГС.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 118 ГПК всеки съд решава сам дали делото ме у подсъдно, а според чл. 122 ГПК при спор за подсъдност между съдилищата, той се разрешава от по-горният им по степен съд.

В случая е налице определение на АС – Пловдив, действащ като въззивна инстанция, с което е потвърдено определението на СГС по чл. 121 ГПК, с което делото е изпратено на СОС по компетентност, като определението на АС - Пловдив не е допуснато до касация.

Приема се трайно и безпротиворечиво в съдебната практика на ВКС, че след постановяване на определението по чл. 121 ГПК се стабилизира местната подсъдност на спора и този въпрос не може да бъде пререшаван в последствие в производство по чл. 122 ГПК независимо от промени в страните. Постановеното определение чл. 121 ГПК е задължително за страните и съда, на който спора е препратен за разглеждане (в този смисъл определение № 638 от 12.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 384/2012 г., II т. о., определение № 440 от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 203/2012 г., II т. о., решение № 162 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 721/2017 г., III г. о., определение № 2984/11.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3808/2023 г. на ВКС, I г.о., определение № 3367/18.06.2026 г. по гр.д. № 2221/2026 г. на ВКС, III г.о. и др.) С оглед тези обстоятелства и предвид стабилизирането на местната подсъдност след влизане в сила на определението на СГС по чл. 121 ГПК, произнасяне от Апелативен съд - София по реда на чл. 122 от ГПК относно тази подсъдност е недопустимо (така е прието и в решение № 162 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 721/2017 г., III г. о.). При наличието на задължително за СОС определение на СГС, не са налице предпоставките за развитие на производство по чл. 122 ГПК.

Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия спор за подсъдност от Окръжен съд – София по гр.д. № 515/2024 г. със Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ВРЪЩА гр.д. № 515/2024 г. на Окръжен съд - София за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3